Света Богородица Евраидска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Богородица Евраидска“
Παναγίας Εβραΐδος
Saint Mary Life-giving Spring Church, Kastoria in August 2020.jpg
Църквата от запад в 2020 г.
Местоположение в Костур
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Костур
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Костурска
Архиерейско наместничество Костурско
Тип на сградата трикорабна базилика
Изграждане ΧΙΧ век
Статут действащ храм
„Богородица Евраидска“ в Общомедия

„Света Богородица Животворящ източник Евраидска“ (на гръцки: Παναγίας Ζωοδόχου Πηγής Εβραΐδος) е православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[1][2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Стенописи на южната стена
Стенописи на северната стена

Храмът е изграден и изписан в края на XVIII[1] или XIX век[4] и е параклис на митрополитската църква „Успение Богородично“.[5]

Главен храм е на стара енория в Костур.[3]

В 1991 година храмът е обявен за исторически паметник.[1]

Във второто десетилетие на XXI век е свалена външната мазилка на храма, за да се вижда оригиналната зидария.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение представлява трикорабна базилика с дървен покрив и с нартекс от юг.[3][2]

Зографски надпис няма. Според сравнителния анализ на стенописите[3] църквата е изписана от Наум Махерас[6] в средата на XVIII век, заедно с иконите[2] на резбования иконостас. Една от иконостасните икони има надпис с дата 1753:

ΑΡΧΙΕΡΑΤΕΥΟΝΤΟC ΑΓΙΟΥ ΚΑCΤΟΡΙΑC ΚΥΡΙΟΥ ΧΡΥCΑΝΘΟΥ ΔΙΑ ΣΥΝΔΡΟΜΗC ΤΟΥ ΠΑΝΟCΙΟΤΑΤΟΥ ΠΡΟΗΓΟΥΜΕΝΟΥ ΚΥΡΙΟΥ ΠΑΙCΙΟΥ ΙΒΗΡΙΤΟΥ ΑΠΑΝΑΙC ΤΟΥ ΕΝΤΙΜΟΤΑΤΟΥ ΑΝΤΙΟΧΟΥ.

Η ΕΙΚΟΝ ΑΥΤΗ ΓΕΓΟΝΕ ΕΠΙ ΕΤΕΙ 1753 ΜΑΡΤΙΟΥ 25[3]

Втора от иконостасните икони с надпис с дата 1756:

ΔΕΗCΙC ΤΩΝ ΔΟΥΛΩΝ ΤΟΥ ΘΕΟΥ ΠΟΤΕ ΔΙΑΜΑΝΤΗ CΥΝ ΤΗ CΥΜΒΙΩ ΑΥΤΟΥ ΑCΑΝΩ ΚΑΙ ΤΩΝ ΤΕΚΝΩΝ ΘΟΜΑ 1756[3]

В храма има Служба на Свети Климент Охридски от 1742 година и Служба на Светите Петнадесет тивериополски мъченици от 1741 година. На Службата на Свети Климент има надпис „Ετούτη εί φνλάδα είναι τής παναγίας μαχαλάς" τζωμάρι[α;]3 4/ νπάρχον παπά κόστα μαχαλά Τρηαντάφηλος ήερεύς. χηλιωτώ : Ιανουάριου /1742“, а на тази на Тивериополските мъченици „15 Μαρτύρων: 1893“.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/10651/187/16-4-1991 - ΦΕΚ 650/Β/7-8-1991. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 26 декември 2014.
  2. а б в Ζωοδόχος Πηγή. // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Посетен на 27 декември 2016. Архив на оригинала от 2016-12-28 в Wayback Machine.
  3. а б в г д е Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 140. (на гръцки)
  4. Ο εορτασμός των αγίων Αποστόλων στην Καστοριά. 29 και 30 Ιουνίου 2011. // Φως της Καστοριάς, 29 юни 2011. Посетен на 12 юли 2015.
  5. O Εσπερινός της Ζωοδόχου Πηγής στην Παναγία την Εβραΐδα. // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας, 19 април 2012. Посетен на 12 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-15 в Wayback Machine.
  6. Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. σ. 105.
  7. Γκολομπίας, Γιώργος. Τα σημειώματα των εκκλησιαστικών βιβλίων Καστοριάς. // Μακεδονικά (25 (1). 1986. σ. 316. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония