Света Богородица Евраидска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Богородица Евраидска“
Παναγίας Εβραΐδος
Saint Mary Life-giving Spring Church, Kastoria in August 2020.jpg
Църквата от запад в 2020 г.
Местоположение в Костур
Вид на храмаправославна църква
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
Населено мястоКостур
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
ЕпархияКостурска
Архиерейско наместничествоКостурско
Тип на сградататрикорабна базилика
ИзгражданеΧΙΧ век
Статутдействащ храм
„Богородица Евраидска“ в Общомедия

„Света Богородица Животворящ източник Евраидска“ (на гръцки: Παναγίας Ζωοδόχου Πηγής Εβραΐδος) е православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[1][2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Стенописи на южната стена
Стенописи на северната стена

Храмът е изграден и изписан в края на XVIII[1] или XIX век[4] и е параклис на митрополитската църква „Успение Богородично“.[5]

Главен храм е на стара енория в Костур.[3]

В 1991 година храмът е обявен за исторически паметник.[1]

Във второто десетилетие на XXI век е свалена външната мазилка на храма, за да се вижда оригиналната зидария.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение представлява трикорабна базилика с дървен покрив и с нартекс от юг.[3][2]

Зографски надпис няма. Според сравнителния анализ на стенописите[3] църквата е изписана от Наум Махерас[6] в средата на XVIII век, заедно с иконите[2] на резбования иконостас. Една от иконостасните икони има надпис с дата 1753:

ΑΡΧΙΕΡΑΤΕΥΟΝΤΟC ΑΓΙΟΥ ΚΑCΤΟΡΙΑC ΚΥΡΙΟΥ ΧΡΥCΑΝΘΟΥ ΔΙΑ ΣΥΝΔΡΟΜΗC ΤΟΥ ΠΑΝΟCΙΟΤΑΤΟΥ ΠΡΟΗΓΟΥΜΕΝΟΥ ΚΥΡΙΟΥ ΠΑΙCΙΟΥ ΙΒΗΡΙΤΟΥ ΑΠΑΝΑΙC ΤΟΥ ΕΝΤΙΜΟΤΑΤΟΥ ΑΝΤΙΟΧΟΥ.

Η ΕΙΚΟΝ ΑΥΤΗ ΓΕΓΟΝΕ ΕΠΙ ΕΤΕΙ 1753 ΜΑΡΤΙΟΥ 25[3]

Втора от иконостасните икони с надпис с дата 1756:

ΔΕΗCΙC ΤΩΝ ΔΟΥΛΩΝ ΤΟΥ ΘΕΟΥ ΠΟΤΕ ΔΙΑΜΑΝΤΗ CΥΝ ΤΗ CΥΜΒΙΩ ΑΥΤΟΥ ΑCΑΝΩ ΚΑΙ ΤΩΝ ΤΕΚΝΩΝ ΘΟΜΑ 1756[3]

В храма има Служба на Свети Климент Охридски от 1742 година и Служба на Светите Петнадесет тивериополски мъченици от 1741 година. На Службата на Свети Климент има надпис „Ετούτη εί φνλάδα είναι τής παναγίας μαχαλάς" τζωμάρι[α;]3 4/ νπάρχον παπά κόστα μαχαλά Τρηαντάφηλος ήερεύς. χηλιωτώ : Ιανουάριου /1742“, а на тази на Тивериополските мъченици „15 Μαρτύρων: 1893“.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/10651/187/16-4-1991 - ΦΕΚ 650/Β/7-8-1991. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 26 декември 2014.
  2. а б в Ζωοδόχος Πηγή. // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Посетен на 27 декември 2016. Архив на оригинала от 2016-12-28 в Wayback Machine.
  3. а б в г д е Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 140. (на гръцки)
  4. Ο εορτασμός των αγίων Αποστόλων στην Καστοριά. 29 και 30 Ιουνίου 2011. // Φως της Καστοριάς, 29 юни 2011. Посетен на 12 юли 2015.
  5. O Εσπερινός της Ζωοδόχου Πηγής στην Παναγία την Εβραΐδα. // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας, 19 април 2012. Посетен на 12 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-15 в Wayback Machine.
  6. Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. σ. 105.
  7. Γκολομπίας, Γιώργος. Τα σημειώματα των εκκλησιαστικών βιβλίων Καστοριάς. // Μακεδονικά (25 (1). 1986. σ. 316. (на гръцки)