Олищки манастир
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Врач.
| „Свети Врач“ Αγίων Αναργύρων | |
|---|---|
 Олища с манастира над него | |
 | |
| Вид на храма | православен манастир |
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Олища |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Горенци |
| Изграждане | XV век |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Врач“ в Общомедия | |
Олищкият манастир „Свети Безсребреници Козма и Дамян“ или „Свети Врач“ (на гръцки: Μονή Αγίων Αναργύρων) е манастир в Егейска Македония, Гърция. Манастирът е разположен в областта Пополе край село Олища, днес Мелисотопос, на територията на дем Костур.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В синаксара на Свети Нектарий Битолски се казва, че манастирът е основан в 1457 година. Манастирът преживява разцвет в XVIII век. В 1857 година върху основите на стария храм е построена новата църква „Свети Безсребреници“. Част от иконите на стария храм са запазени. Така например на една икона „Ангелски събор“ се чете: „ΣΥΝΑΞΕΙΣ ΤΩΝ ΑΓΓΕΛΩΝ - ΕΙΚΟΝΑ η οποία ζωγραφήθηκε με έξοδα του δούλου του Θεού Θεοχάρη Γεωργίου εκ Καστοριας 1764“. Иконата на Иисус Велик Архиерей е надписана: „ΙCΟΥC ΑΡΧΙΕΡΕΥC 1763“, тази на Свети Спиридон: „ΑΓ. ΣΠΥΡΙΔΩΝ 1794 Δέησις του δούλου του Θεού Κούσπα Βασίλη“, тази на Архангел Гавриил: „ΑΡΧΑΓΓΕΛΟΣ ΓΑΒΡΙΗΛ παρά Στυλιανού ζωγράφου εκ Πελκανού 1875 Σεπτεμβρίου 10“. На друга икона има надпис „Δαπάνη του Αρχιμανδρίτη κυρίου Ιωαννικίου του εκ Βλάχου Κλεισούρας Ιοθνίου 1880. Ο εκ της επαρχίας Σισανλιου Πρωτοσύγκελλος Αγαθάγγελος ζωγράφος εκ Σελίτσης“.[1]
- Икони от католикона
„Архангелски събор“
„Света Богородица Врефократуса“
„Свети Йоан Кръстител“
На вече несъществуващия параклис аязмо „Животворящ източник“ е имало надпис: „ΙCΤΟΡΗΘΗ Ο ΘΕΙΟC ΚΑΙ ΠΑΝCΕΠΤΟC ΝΑΟC ΕΝ ΟΝΟΜΑΤΙ ΤΗC ΖΩΟΔΟΧΟΥ ΠΗΓΗC ΑΡΧΙΕΡΑΤΕΥΟΝΤΟC ΤΟΥ ΠΑΝΙΕΡΟΤΑΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΚΥΡ ΚΥΡ ΝΕΟΦΥΤΟΥ ΤΟΥ ΠΑΝΟCΙΟΤΑΤΟΥ ΚΑΘΗΓΟΥΜΕΝΟΥ ΓΕΡΑΣΙΜΟΥ ΕΝ ΕΤΕΙ ΑΩ - 1800“.[1]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за манастира:
| „ | Над това село [Тихолища], на един част път разстояние се намира манастирът „Свети Врач“, който отлично управлява своите богати имоти... В манастира има училище, в което се обучават 15-20 деца от двата пола от споменатото село Тихолища и други места.[2] | “ |
Към 1900 година манастирът има 10-12 монаси.[3]
В началото на ХХ век манастирът притежава чифлика Рудник между Куманичево и Загоричани, както и други имоти и много едър и дребен добитък. По-късно, по-голямата част от имотите му са отнети от гръцката държава.[4]
След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, в манастира са много семейства от Загоричани и околните изгорени села.[5]
Много ни спомогна игуменътъ на мънастиря... Нрѣзъ първитѣ дни слѣдъ изгарянието на селата около 4 хиляди души намѣрихме прибѣжище въ св. Врачь. Игуменътъ на мънастиря, ако и гръкъ, но остави на разположение на населението цѣлото мънастирско жито и брашно. Кукурузенитѣ ниви отъ нѣколко десетки дулюма подъ мънастиря бѣха оставени също на населението. Направи се още една фурна въ мънастиря. Постоянно се мѣсѣше и печеше хлѣбъ, нъ пакъ населението не можеше да се нахрани. Нѣкои жени съ много[5] дѣца зимаха брашно, излизаха вънъ отъ мънастиря, замѣсваха го върху нѣкой камъкъ. Послѣ наклаваха огьнь и пенеха замѣсеното. По такъвъ начинъ опеченитѣ турти, кое съ соль, кое безъ соль, се раздаваха на гладнитѣ дѣца.[6]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 9[7] | 8[7] | 40 | 9 |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Олишкия манастир Св. Врач – Костурско“ от Тома Шапарданов, в „Библиотека Струмски“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 82. (на гръцки)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 146. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 288.
- ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 36.
- ↑ а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 44.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 45.
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „