Олищки манастир
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Врач.
|
„Свети Врач“ Αγίων Αναργύρων |
|
|---|---|
 Олища с манастира над него |
|
  „Свети Врач“ Местоположение в Гърция |
|
| Вид на храма | православен манастир |
| Страна |
 Гърция |
| Населено място | Олища |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Горенци |
| Време на изграждане | X век |
| Съвременен статут | действащ храм |
Олищкият манастир „Свети Врач“ или „Свети Безсребреници“ (на гръцки: Μονή Αγίων Αναργύρων) е манастир в Егейска Македония, Гърция. Манастирът е разположен в областта Пополе край село Олища, днес Мелисотопос, на територията на дем Костур.
История[редактиране | редактиране на кода]
Манастирът е основан в X век. Първоначално е посветен на Свети Пантелеймон. Манастирът преживява разцвет в XVIII век. В 1732 година е изгорен от турците.[1] В 1857 година върху основите на стария храм е построена новата църква „Свети Безсребреници“.[2]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за манастира:
| „ | Над това село [Тихолища], на един част път разстояние се намира манастирът „Свети Врач“, който отлично управлява своите богати имоти... В манастира има училище, в което се обучават 15-20 деца от двата пола от споменатото село Тихолища и други места.[3] | “ |
Към 1900 година манастирът има 10-12 монаси.[4]
В началото на ХХ век манастирът притежава чифлика Рудник между Куманичево и Загоричани, както и други имоти и много едър и дребен добитък. По-късно, по-голямата част от имотите му са отнети от гръцката държава.[5]
Според преброяването от 2001 година манастирът има 40 жители.
Публикации за Манастира[редактиране | редактиране на кода]
- "Олишкия манастир Св. Врач – Костурско" в „Библиотека Струмски“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Официален сайт на бившия ном Костур.
- ↑ Официален сайт на бившия дем Костур.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 146.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 288.
- ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 36.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
