Стар чифлик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стар чифлик
Παλαιό Τσιφλίκι
— село —
Гърция
40.555° с. ш. 21.2775° и. д.
Стар чифлик
Западна Македония
40.555° с. ш. 21.2775° и. д.
Стар чифлик
Костурско
40.555° с. ш. 21.2775° и. д.
Стар чифлик
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областПополе

Стар чифлик (на гръцки: Παλαιό Τσιφλίκι, Палео Цифлики, катаревуса: Παλαιόν Τσιφλίκιον, Палеон Цифликион) е бивше село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Стар чифлик е било разположено на 2 километра северно от Костурското езеро, североизточно от Нов чифлик (Хлои), южно от Сетома (Кефалари) и източно от Апоскеп (Апоскепос).

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Старий чифлик (Starii tchiflikétomo) е посочено като село в Костурска каза с 20 домакинства и 90 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Старъ чифликъ има 60 жители българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Стар чифлик е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 10 къщи.[3]

В началото на XX век всички християнски жители на селището са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чифлико (Tchifliko), който може и да е Стар чифлик, има 144 българи патриаршисти гъркомани.[4]

След Балканската война селото влиза в Гърция. В 20-те години е напуснато.[5]

В селото е запазена църквата „Света Богородица“.[6]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 8[5] 7[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Стар чифлик

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 97. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  5. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
  6. Ο εξωαστικός ναός της Παναγίας στο “Παλαιό Τσιφλίκι” Καστοριάς (17ος αιών) // Φως της Καστοριάς, 24 Φεβρουαρίου 2020. Посетен на 26 февруари 2020.