Тръстика (Костурско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Тръстика.

Тръстика
Ακόντιο
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Надм. височина890 m
Население0 души (2011 година)

Тръстика (на гръцки: Ακόντιο, Акондио, катаревуса: Ακόντιον, Акондион, до 1928 година Τέρστικα, Терстика[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 25 километра западно от демовия център Костур, на 890 m надморска височина в Костурската котловина в северното подножие на планината Алевица.[2] На север Тръстика граничи с Горно Папратско (Ано Птерия), на юг с Гърлени (Хионато), на изток с Чърчища и Гръче (Птелеа), на запад с Ревани (Дипотамия).[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 220 жители.[4] Според Георги Константинов Бистрицки Търстика преди Балканската война има 25 помашки къщи.[5]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Тръстика е обозначено като българско селище.[6]

Според албански източник преди 1923 година в селото има следните фамилии Демирсейтови (Demirseitër), Хайрединови (Hajredinllinj), Хюсенмаленови (Hysenmalenj), Сюлейманови (Sulejmanenj).[3]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Балканската война селото влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тръстика (Трстика) има 5 къщи славяни мохамедани, 8 къщи власи мохамедани и 7 къщи арнаути мохамедани.[7] През 20-те години населението на Тръстика се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 11 семейства с 40 души.[8][9][2]

Традиционно население произвежда жито, леща, тютюн и частично се занимава със скотовъдство.[2]

В 1928 година името на селото е сменено на Акондион (в превод копие).[10]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно. Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[11]

В 1968 година последните жители на селото го напускат, макар и в преброяването от 1971 година все още да се водят 59 жители.

В Тръстика е запазена единствено църквата „Св. св. Константин и Елена“.[12]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 140[2] 144[2] 148[2] 40[2] 69[2] 55[2] 77[2] 59[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
  3. а б Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 509. (на албански)
  4. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Akontio Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  5. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  6. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Akontio., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035311/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/082.htm, посетен на 2008-02-24 
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kolokinthou Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  12. Θεία Λειτουργία στο Ακόντιο. // Ιερός Ναός Αγίου Νικάνορος, 4 Αυγούστου 2018. Посетен на 20 декември 2022 г. (на гръцки)
  13. Информатори са Сабри Аго и Раким Хайредини Тръстикали от Тръстика.
  14. Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 509 - 510. (на албански)