Тръстика (Костурско)
Вижте пояснителната страница за други значения на Тръстика.
|
Тръстика Ακόντιο |
|
|---|---|
| — село — | |
  Тръстика  Тръстика  Тръстика |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Надм. височина | 890 m |
| Население | 0 души (2011 г.) |
Тръстика (на гръцки: Ακόντιο, Акондио, катаревуса: Ακόντιον, Акондион, до 1928 година Τέρστικα, Терстика[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 25 километра западно от демовия център Костур, на 890 m надморска височина в Костурската котловина в северното подножие на планината Алевица.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 220 жители.[3] Според Георги Константинов Бистрицки Търстика преди Балканската война има 25 помашки къщи.[4]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Тръстика е обозначено като българско селище.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Балканската война селото влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тръстика (Трстика) има 5 къщи славяни мохамедани, 8 къщи власи мохамедани и 7 къщи арнаути мохамедани.[6] През 20-те години населението на Тръстика се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 11 семейства с 40 души.[7][8][2]
Традиционно население произвежда жито, леща, тютюн и частично се занимава със скотовъдство.[2]
В 1928 година името на селото е сменено на Акондион (в превод копие).[9]
По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно. Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[10]
В 1968 година последните жители на селото го напускат, макар и в преброяването от 1971 година все още да се водят 59 жители.
В Тръстика е запазена единствено църквата „Св. св. Константин и Елена“.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 140[2] | 144[2] | 148[2] | 40[2] | 69[2] | 55[2] | 77[2] | 59[2] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Akontio Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Akontio., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035311/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/082.htm, посетен на 2008-02-24
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kolokinthou Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „