Жупанища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Левки.

Жупанища
Λεύκη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 795[1] m
Население 379 души (2011 г.)
Демоним Жупанишчѐни
Жупанища в Общомедия

Жупàнища (понякога Жупàница, Джупàница, произношение в местния говор Жупàнишча, на гръцки: Λεύκη, Левки или Άνω Λεύκη, Ано Левки, до 1927 година Ζουπάνιτσα, Зупаница или Ζουπάνιστα, Зупаниста[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Костурската котловина в южното подножие на планината Саракина (Жупанската планина) и отстои на 5 километра западно демовия център Костур. През Саракина Жупанища граничи с Апоскеп – с което село традиционно жупанци са силно свързани, а нагоре по Бистрица (Рулската река) – със Сливени. На няколкостотин метра южно от Жупанища е разположено село Орман (Като Левки) и на практика е негова долна махала, и което днес е наричано Левки. От същинско Жупанища (Ано Ано Левки) е оцеляла единствено църквата „Свети Христофор“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на - ишчи, който произхожда от изчезналото лично име Жупан.[3] Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името също е от жупан.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Средновековен надгробен камък от Жупанища
Стенопис в протезиса на църквата „Свети Христофор“ в Жупанища

В XV век в Жупанища са отбелязани поименно 60 глави на домакинства.[5] В османските данъчни регистри от средата на XV век Жупанище е споменато с 18 глави на семейства и двама неженени: Бале, Койо, Йорго, Алекса, Койос, Гон, Йорго, Крано, Гюрко, Дуко, Стамат, Стане, Манко, Петру, Димо, Яно, Йорги и Николас. Общият приход за империята от селото е 1520 акчета.[6] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Жупанище с 36 християнски семейства, 21 неженени и 3 вдовици. Има и едно мюсюлманско семейство.[7]

В XIX век Жупанища е българско село в Костурска каза на Османската империя. Въпреки че географски Жупанища е извън Корещата, традиционно жителите му и по носия, и по нрави, обичаи и диалект принадлежат към тази област, а не към Нестрамкол.[8]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зумбаниста (Zoumbanista) живеят 600 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Жупаница (Joupanitza) е посочено като село с 95 домакинства и 307 жители българи.[10]

В 1890 година жупанските първенци Атанас Далов, Насо Чачов, Нако Гиров отварят в селото българско училище, като за учител е назначен Дамян Сидов от Галища, току-що завършил ІІ клас в Костурското трикласно българско училище.[11]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жупанища (Жупаница) има 630 жители българи християни.[12] Според гръцкия вестник „Емброс“ през януари 1903 година турски аскер опожарява екзархистките села Тиквени, Горенци и Жупанища.[13]

Мнозинството от населението на Жупанища минава под върховенството на Българската екзархия в 1893 година.[14] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 520 българи екзархисти и 224 българи патриаршисти гъркомани, като в селото работят българско и гръцко училище.[15]

През август 1895 година дюлгеринът Никола Суков от Жупанища е привлечен към ВМОРО в Солун от Дамян Груев по препоръка на Иван Чупов от Лабаница, последван веднага от Кольо Зисов и Тольо Теохаров. След завръщането си в Жупанища тримата млади жупанци образуват революционен комитет. След убийствата на Абедин бей от Костур и Касъм ага от Капещица през пролетта на 1900 година, революционното дело в Жупанища укрепва и се разраства. На 8 срещу 9 декември в Жупанища влиза районната чета на Атанас Петров и заклева почти цялото село във вярност на ВМОРО и Жупанища се превръща в един от най-здравите революционни пунктове в Костурско, служейки за изходна точка на комуникациите с Ресенско и Преспанско, като тази му роля се засилва особено след Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, когато селото е основен пункт на нестрамколската районна чета. В четите на ВМОРО участват седем жупанци – Пандо Сидов, селски войвода през въстанието, а по-късно районен и околийски, Никола Пантел, Насе Лисичов, Георги Гогов, Христо Кляшев, Търпо Шалапутов (от Орман) и Христо Гямов (от Орман) – а във въстанието – 80 въстаници, добре въоръжени със собствени средства. Жупанската чета, начело с Пандо Сидов, подпомогната от няколко манячени прекъсва телеграфните съобщения Костур-Билища-Корча и Костур-Хрупища, след което участва в много от сраженията в района.[16] По време на въстанието жителите на селото го напускат и бягат във вътрешността на Корещата и Жупанища е разграбено, опустошено и опожарено от башибозука и аскера, а жертвите на селото са 17 мирни жители и въстаници.[17] Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Жупанища са изгорени всичките 120 къщи и са убити поп Костандин (70 г.), Търпо Мелов (60), Кирнако Атанасов (15), Дине Наков (50), Наум Кириязов (22), Васил Шопов (45), Коло Ноловски (75), Сидер Андреев (55), Панает Янев (45), Насо Делов (60) и Нико Апостолов (62).[18] Изгорени са и трите църкви „Света Петка“, „Света Троица“ и „Свети Илия“.[19]

Ученици в гръцкото училище в Жупанища в началото на 20 век.

След въстанието начело на жупанищкия революционен комитет застава Кольо Суков, който не допуска в селото владиката Каравангелис и раздаваната от митрополията гръцка помощ. Още през пролетта на 1904 година в селото влиза четата на Нумо Желински, която заздравява революционния комитет.[20] Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско с 300 жители гърци и 400 българи.[21] След въстанието селото пострадва от гръцки андартски нападения.[22] През май 1905 година гръцка чета залавя 43 българи гурбетчии, между които и 8 жупанци, пътуващи към Гърция в гръцкото село Скумско и ги избива, като оцеляват само Зисо Потев и Томо Ч. Чачов от Жупанища и Станко от Габреш. В 1906 година четата на гъркоманина Лазар Апостолов убива 5 жени и едно момиче от Жупанища, в 1907 година гръцка чета убива бившия четник на околийската чета на ВМОРО Насо Лисичов, а през май 1907 година кметът Насо Гиров е убит от терористи на чаршията в Костур.[23]

На 22 февруари 1907 година войводата Митре Влаха с трима четници – Вангел Попхристов, Андон Брещенски и Ильо от Въмбел пристига в Жупанища от Апоскеп. Четата е предадена на турските власти от подкупения от костурския гръцки владика Германос Каравангелис българин Христо от село Шестеово (днес Сидирохори). След тежка битка всички четници са тежко ранени. Митре Влаха доубива другарите си и се самоубива.[24] На 13 март 1907 година, районната чета на ВМОРО влиза в Жупанища и наказва със смърт предателите Кольо Гечов, Ставро Шишов и Димитър Апостолов, както и издалия комитетски тайни Христо Попов, което обаче според костурския ръководител на ВМОРО Георги Христов е грешка, тъй като предателството не се дължи на тях.[25]

Според Георги Константинов Бистрицки Жупанища преди Балканската война има 100 български къщи.[26]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Жупанища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[27]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1/2 ч. на север от с. Чифлико, на едно възвисоко място, до един трап, е разположено българското с. Жупанища с около 200 къщи. Населението е чисто българско, с българска църква и свещеници, с българско училище и учители. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.[28]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Жупанища е обозначено като българско селище.[29]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 14 жители на селото емигрират в България по официален път. В селото има 18 политически убийства.[30] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Жупанища (Жупаништа) има 120 къщи славяни християни.[31]

В междувоенния период се засилва емиграцията отвъд океана.[32]

Селяните традиционно произвеждат житни и градински култури, като е добре развито и скотовъдството.[32]

В 1927 година селото е прекръстено на Ано Левки, в превод Горна Топола. В 1932 година в селото има 90 българофонски семейства. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.[33]

По време на Гръцката гражданска война част от жителите на селото го напускат, 30 души са убити, а 15 семейства емигрират в социалистическите страни.[32] 71 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[34]

Селото е изоставено в 1955 – 1960 година, като жителите му се изселват в Орман. Старата църква „Свети Христофор“ постепенно се разрушава. В 2013 година е възстановена.[35]

Преброяванията от 1961 година на практика под Левки дават населението на Орман.[32]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 557[32] 483[32] 471[32] 507[32] 155[32] 393[32] 313[32] 376[32] 400[32] 434 379

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Гръцкият андартски капитан Лазар Апостолов, сниман в Костур. Снимка на Леонидас Папазоглу.
Пандо Сидов.
Родени в Жупанища
  • Flag of Greece.svg Алеко Шишковски (1925 – 1948), гръцки партизанин, деец на НОФ и СНОФ
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Наумов (Антон, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[36]
  • Flag of Greece.svg Аргир Апостолов, гръцки учител, деец на гръцката пропаганда в Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Аргир Николов, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп[37]
  • Flag of Greece.svg Вангел Мангов (1912 – 1947), гръцки комунист
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Зисов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета, носител на бронзов медал[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Изидов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Христов (1889 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, загинал в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Владко Аргиров, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Сидов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Христов (р. 15 август 1903 - ?), интербригадист[44]
  • Flag of Greece.svg Димитър Апстолов (Δημήτριος Αποστολίδης), гръцки андартски деец от ІІІ ред[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Доно Стамков (Станков, 1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета, носител на бронзов медал[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Зисо Нолев, Димитър Кляшев и Аргир Николов (Гиро Колев), подвойводи на жупанската чета на Пандо Сидов през Илинденско-Преображенското въстание. Аргир Николов загива през въстанието в сражението при Ковачо над Апоскеп, а Зисо Нолев е убит в Кунско в 1905 г.[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Наков (1890 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, убит в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година при село Айтос[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Зисов, Тольо Теофаров, Васил Станков (? – 1920), легални дейци на ВМОРО.[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Атанасов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Шеста охридска дружина[50]
  • Flag of Greece.svg Лазар Апостолов (1886 - 1920), гръцки андартски капитан[51]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Николов (Митьо, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, носител на бронзов медал[52]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Лисичков (Μιχαήλ Λισίτσκωφ), български революционер от „Охрана“[53]
  • Flag of Greece.svg Наум Апостолов, гръцки андартски деец
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Панайотов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Пантел, Насе Лисичов, Георги Гогов, а Насо Лисичов е убит от гръцки терористи в 1907 г.[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Суков (1872 – 1927), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Сидов (1878 – 1933), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Спас Томов (Спасе), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[56]
  • Flag of Greece.svg Ставро Апостолов (Σταύρος Αποστολίδης), гръцки андартски деец, четник на Лазар Апостолов от 1904 до 1908 година[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставро Нунев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[58]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Николов (Колев, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, носител на сребърен медал[59]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Григоров (р. 1903 - ?), интербригадист[60]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Ижопов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[61]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Кляшев, български революционер
  • Flag of Greece.svg Христос Макрис (Χρήστος Μακρής), гръцки андартски деец, четник, убит в сражение с турци[57]
Починали в Жупанища
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Брещенски (? – 1907), костурски районен войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел Попхристов (? – 1907), костурски районен войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Влаха (1873 – 1907), български революционер, костурски войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Ильо Въмбелски (? – 1907), четник на ВМОРО, загинал в Жупанища заедно с Митре Влаха[62]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181 – 182.
  4. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А – З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 559.
  5. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  6. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 80.
  7. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 113. (на турски)
  8. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 163 – 164.
  9. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  10. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106 – 107.
  11. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 165.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  13. EMBROS, 31.1.1903, стр. 3
  14. Ημερολόγιον Χρήστου Παπααργυρίου εκ Ζουπανίστης, αρχείο Στέφανου Δραγούμη – Γεννάδειος Βιβλιοθήκη, υποφ. 206.1.2
  15. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180 – 181. (на френски)
  16. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 166 – 168.
  17. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 175.
  18. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 293.
  19. Темчевъ, Наумъ. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание. // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 12-13.
  20. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 175 – 176.
  21. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Lefki Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  22. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 211.
  23. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 176 – 177.
  24. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 106.
  25. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 169 – 174.
  26. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  28. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 27.
  29. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  30. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Lefki Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  31. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  32. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
  33. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  34. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Lefki Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  35. Ο αναστυλωμένος ναός του Αγίου Χριστοφόρου στην Άνω Λεύκη Καστοριάς. // Φως της Καστοριάς, 2 ноември 2013. Посетен на 20 август 2015.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 483.
  37. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 51.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 109.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 269.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 306.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 762.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
  43. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 610.
  44. Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 239.
  45. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
  46. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 638 – 639.
  47. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 168, 182 – 183.
  48. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 479.
  49. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 182 – 183.
  50. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 66.
  51. Спомени на Пандо Сидов в: Борбите в Македония и Одринско (1878 – 191). Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 647.
  52. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 508.
  53. Μπελεγάκη, Όλγα. Πτυχές της δράσης της Οχράνας στη Δυτική Μακεδονία με βάση νεότερες βουλγαρικές πηγές (1941-1943). Θεσσαλονίκη, 2010. с. 61.
  54. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 531.
  55. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 168, 184, 185.
  56. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 718.
  57. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 71. (на гръцки)
  58. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 520.
  59. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 514.
  60. Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 249.
  61. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  62. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 169.
  63. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 179 – 180.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония