Тиквени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тиквени
Κολοκυνθού
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 634 m
Население (2001) 704 души

Тиквени (на гръцки: Κολοκυνθού, Колокинту, до 1926 Τίκβενη, Тиквени[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония със 704 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 10 километра западно от демовия център Костур, в Костурската котловина между Белица (Бистрица) и Рулската река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Неолит[редактиране | редактиране на кода]

В 2001 година при разширяването на отклонението от магистралата Егнатия Одос от Сятища до Смърдеш край Тиквени е разкрито неолитно селище. Всички находки се датират след мезолита и се състоят от каменни и костени сечива, идоли, керамика и остатъци от лодки и бижута.[2][3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 15 век в Тиквени са отбелязани поименно 35 глави на домакинства.[4] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тирвени (Tirvéni) живеят 600 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тиквени (Tikvéni) е посочено като село с 49 домакинства и 130 жители българи и 20 мюсюлмани.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тиквени има 190 жители българи християни.[7]

В началото на 20 век цялото население на Тиквени е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[8] Същата година турските власти не допускат учителя Д. Георгиев от Шестеово да отвори българско училище в селото[9] Според гръцкия вестник „Емброс“ още през януари 1903 година турски аскер опожарява екзархистките села Тиквени, Горенци и Жупанища[10]. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 360 българи екзархисти.[11]

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените и представя селото като гръцко с 200 жители.[12] В 1910 година Тиквени (Τίκβενι) вече е представено като екзархийско село - с „200 православни гърци, под българския терор от 1904“.[13] Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Тиквени преди Балканската война има 35 български къщи.[14]

По време на Балканската война 3 души от Тиквени се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година един човек се изселва по официален път в България.[16]

В 1920 година селото е посочено с 15 къщи на християни славяни.[17]

В 1926 година името на селото е преведено на Колокинту (в превод Тиквено).[18]

Според гръцка статистика от 1932 година Тиквени (Колокинту) има 35 чуждоговорящи (славяногласни) фамилии.[19]

През Втората световна война Тиквени е в италианската окупационна зона и в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана.[20]

През 1945 година гръцкият националист Павле Сягарис открадва от Тиквени пет глави добитък.[21]. През 1946 година главата на Евгения Колевичин (Атанасиу), член на НОМС, е остригана насред селото от гръцки реакционери[22].

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно. Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци[23], а други 21 деца са отведени от гръцките власти в Солун и са предадени на фондацията на Кралица Фредерика „Агия Триада“[24].

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 207 души
  • 1920 - 145 души
  • 1928 - 220 души
  • 1940 - 282 души
  • 1951 - 204 души
  • 1961 - 215 души
  • 1971 - 285 души
  • 1981 - 604 души
  • 1991 - 614 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Четници на Васил Чекаларов, трети и четвърти на втори ред са Наум Кръстев и Никола Тодоров от Тиквени.
Родени в Тиквени
  • България Апостол Живков, брат на Костандо Живков, загинал като доброволец в българската армия през Първата световна война
  • България Кирил Велев (1892-1974), български и американски общественик, ръководител на МПО „Александър Велики“ в Лорейн, Охайо[25].
  • България Костандо Живков (? - 4 декември 1904), български революционер, костурски войвода на ВМОРО
  • България Наум Кръстев, български революционер от ВМОРО
  • България Никола Даров, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[26]
  • България Никола Тодоров (1891 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен от 12 юли 1913 до 1 март 1914 година[27]
  • България Ставри Динев (Динов), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 14 декември 1913 година[28]
  • България Стерьо Живков, брат на Костандо Живков, загинал като четник през 1907 година
  • България Христо Живков, брат на Костандо Живков, загинал в Гръцко-турската война (1919-1922)
  • България Христо Петров, български революционер от ВМОРО

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τίκβενη -- Κολοκυθού
  2. Ο Νεολιθικός Οικισμός Κολοκυνθούς. // Ιστορικά Καστοριάς, 2011-01-22. Посетен на 2016-10-22.
  3. Ανασκαφική έρευνα στο νεολιθικό οικισμό Κολοκυνθού, Δήμου Αλιάκμονα Καστοριάς. // Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. Посетен на 2016-10-22.
  4. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 107.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.266.
  8. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1933, стр. 125.
  9. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  10. EMBROS, 31.1.1903, стр. 3
  11. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kolokinthou.
  13. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Τ
  14. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 883.
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kolokinthou.
  17. Милојевић, Боровоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Τ
  18. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  19. Δ. Λιθοξόου - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Τ
  20. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. Андоновски, Христо. Вистината за Егејска Македонија, Мисла, Скопие, 1971, стр.163
  22. Мамуровски, Ташко. Светли ликови од Егејска Македонија (1945-1949), Скопие, 1987, стр. 105; Егејска Македонија во НОБ, 1946, Том III, стр.324-326.
  23. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kolokinthou.
  24. Матинова, Фана Буцкова. И ние сме деца на мајката земја ..., Скопие, 1998, стр.51-52.
  25. Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр.372
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 200.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 712.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 240.


     Портал „Македония“         Портал „Македония