Статица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Статица
Μελάς
— село —
Музеят на Павлос Мелас
Музеят на Павлос Мелас
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 1000[1] m
Население 88 души (2011 г.)
Демоним Статичѐни
Статица в Общомедия

Стàтица или по-рядко Статища (на гръцки: Μελάς, Мелас, до 1927 Στάτιστα, Статиста[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Статица е най-северното село в дема и отстои на 30 километра северно от демовия център Костур и на 15 километра североизточно от Кореща (Неос Икисмос). Разположено е в областта Кореща (Корестия) между разклоненията на планината Вич (Вици) – Лисец, Голината и Лунджер. През Долна Статица минава образуваната от Плинската река и Кутанов трап река Белица, която разделя селото на Одонакна махала и Одовакна махала. В 1940 година горната махала на селото – Горна Статица, е отделена административно като самостоятелно село.

В Статица има Музей на Павлос Мелас. В селото е разположен Статишкият манастир „Свети Илия“.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Изображение на Светите земи от „Свети Евстатий“ в Статица

В XV век в Стадица са отбелязани поименно 95 глави на домакинства.[4] В края на XIX век Статица е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Статича (Statitcha) живеят 900 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Статища (Statischta) е посочено като село в Костурска каза с 60 домакинства и 180 жители българи.[6]

В селото в 70-те години е отворено българско училище. Гръцкият владика пристига в Статица, за да се опита лично да го закрие.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Статица има 600 жители българи християни.[8]

В 1902 година по гръцки сведения в селото има 100 патриаршистки и 20 екзархийски семейства. След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Статища има 960 българи екзархисти и функционира българско училище.[10]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 600 жители.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Статица преди Балканската война има 100 български къщи.[12]

По време на Балканската война един човек от Статица се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

3/4 ч. на североизток от с. Кономлати до реката е разположено българското с. Статица с 250 къщи. Селото се дели на две махали: Горна и Долна Статица. Има си българска църква със свещеник поп Христо и българско училище с учител Траян Гаджов от същото село. Населението признава за духовен началник Българския Екзарх Йосиф I и говорят чисто български язик.[14]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Горна и Долна Статица са обозначени като български селища.[15]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Мелас на името на гръцкия андарт Павлос Мелас, убит в селото в 1904 година. Между 1914 и 1919 година 9 души от Статица подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 3. В селото има 1 политическо убийство.[16] Емиграцията е много по-голяма, особено в посока отвъд океана.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горна Статица има 60 къщи славяни християни, а Долна Статица има 40 къщи славяни християни.[17]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - 53 души са убити, 66 семейства, общо 186 души се изселват в социалистическите страни, а 154 (или според други данни 135[18]) деца са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[1]

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 609[1] 550[1] 501[1] 495[1] 233[19] 221[19] 187[19] 114[19] 97[19] 96 88

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Статица
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of the United States.svg Атанас Василев (1882 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Денев (Данев, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Черешово, нестроева рота на 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година[20]
  • Flag of Greece.svg Константин (Дино) Стерьов Копелето, незаконен син на убития от ВМОРО Касъм бег, деец на ВМОРО, станал по-късно гръцки андарт, сътрудник на Павлос Мелас, след смъртта му отрязва главата му и я отнася в Желево, по-късно е четник на Евтимиос Каудис[21][22]
  • Flag of Macedonia.svg Илия Димовски (1908 – 1961), комунистически деец от Гърция и Югославия
  • Flag of Macedonia.svg Ристо Миляновски (р.1936), писател от Северна Македония
  • Flag of Greece.svg Христина Кадзакова (Χριστίνα Καντζάκη), гръцка андартска деятелка, агент от ІІІ ред[22]
Починали в Статица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  2. Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Στάτιστα – Μελάς
  3. Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 2ο). // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 6 януари 2014.
  4. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  9. Στάτιστα[неработеща препратка]
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melas Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  12. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 204 и 880.
  14. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите, в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 25.
  15. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melas Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  17. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  18. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melas Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  19. а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 204.
  21. Спомени на Георги Попхристов [1]
  22. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония