Статица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Статица
Μελάς
— село —
Музеят на Павлос Мелас
Музеят на Павлос Мелас
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 1 000 m
Население (2001) 96 души
Статица в Общомедия

Статица или по-рядко Статища (на гръцки: Μελάς, Мелас, до 1927 Στάτιστα, Статиста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 96 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Статица е най-северното село в дема и отстои на 30 километра северно от демовия център Костур и на 15 километра североизточно от Нови Габреш (Неос Икисмос). Разположено е в областта Кореща (Корестия) между разклоненията на планинета Вич (Вици) - Лисец, Голината и Лунджер. През Долна Статица минава образуваната от Плинската река и Кутанов трап река Белица, която разделя селото на Одонакна махала и Одовакна махала. В 1940 година горната махала на селото - Горна Статица, е отделена административно като самостоятелно село.

В Статица има Музей на Павлос Мелас. В селото е разположен Статишкият манастир „Свети Илия“.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Изображение на Светите земи от „Свети Евстатий“ в Статица

В XV век в Стадица са отбелязани поименно 95 глави на домакинства.[3] В края на XIX век Статица е чисто българско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Статича (Statitcha) живеят 900 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Статища (Statischta) е посочено като село в Костурска каза с 60 домакинства и 180 жители българи.[5]

В селото в 70-те години е отворено българско училище. Гръцкият владика пристига в Статица, за да се опита лично да го закрие.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Статица има 600 жители българи християни.[7]

В 1902 година по гръцки сведения в селото има 100 патриаршистки и 20 екзархийски семейства. След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Статища има 960 българи екзархисти и функционира българско училище.[9]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 600 жители.[10] Според Георги Константинов Бистрицки Статица преди Балканската война има 100 български къщи.[11]

По време на Балканската война един човек от Статица се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

3/4 ч. на североизток от с. Кономлати до реката е разположено българското с. Статица с 250 къщи. Селото се дели на две махали: Горна и Долна Статица. Има си българска църква със свещеник поп Христо и българско училище с учител Траян Гаджов от същото село. Населението признава за духовен началник Българския Екзарх Йосиф I и говорят чисто български язик.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Мелас на името на гръцкия андарт Павлос Мелас, убит в селото в 1904 година. Между 1914 и 1919 година 9 души от Статица подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 3. В селото има 1 политическо убийство.[14] Емиграцията е много по-голяма, особено в посока отвъд океана.

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - 53 души са убити, 66 семейства, общо 186 души се изселват в социалистическите страни, а 154 (или според други данни 135[15]) деца са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[16]

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.

Преброявания

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Статица
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Денев (Данев, 1874 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Черешово, нестроева рота на 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година[18]
  • Flag of Greece.svg Константин (Дино) Стерьов Копелето, незаконен син на убития от ВМОРО Касъм бег, деец на ВМОРО, станал по-късно гръцки андарт, сътрудник на Павлос Мелас, след смъртта му отрязва главата му и я отнася в Желево, по-късно е четник на Евтимиос Каудис[19][20]
  • Flag of Macedonia.svg Илия Димовски (1908 - 1961), комунистически деец от Гърция и Югославия
  • Flag of Macedonia.svg Ристо Миляновски (р.1936), писател от Република Македония
  • Flag of Greece.svg Христина Кадзакова (Χριστίνα Καντζάκη), гръцка андартска деятелка, агент от ІІІ ред[20]
Починали в Статица

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Στάτιστα - Μελάς
  2. Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 2ο). // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 2014-01-06.
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  8. Στάτιστα
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, pp. 182-183.
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melas.
  11. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 204 и 880.
  13. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 25.
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melas.
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melas.
  16. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  17. В това и следващите преброявания числата са за Долна и Горна Статица заедно.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 204.
  19. Спомени на Георги Попхристов [1]
  20. а б Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 86.


     Портал „Македония“         Портал „Македония