Галища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Галище. За селото в Република Македония вижте Галище (община Кавадарци).

Галища
Ομορφοκκλησιά
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 888 m
Население (2001) 47 души
Галища в Общомедия

Галища (произношение в местния говор Галишча, на гръцки: Ομορφοκκλησιά, Оморфоклисия, до 1926 Γκάλιστα, Γκάλλιστα, Галиста,[1] на македонска литературна норма: Галишта) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 47 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 20 километра югозападно от демовия център Костур и на 8 километра североизточно от Нестрам.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 15 век в Велиъка или Галичко са отбелязани поименно 39 глави на домакинства.[2]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 под името Галиште с 205 християнски семейства и 5 мюсюлмански.[3] Името е споменато в 16 век в Слепченския поменик като Галища. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Galъ.[4]

В 1684 година Галища заедно с църквата „Свети Георги“ и село Чука с манастира „Свети Архангели“ са придадени на манастира „Света Богородица Мавриотица“.[5]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Галиста (Galista) живеят 900 гърци.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Галища има 600 жители българи християни и 160 българи мохамедани.[7]

В началото на 20 век християнското население на Галища е под върховенството на Българската екзархия и остава екзархийско до 1912 година.[8] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 720 българи екзархисти и работи българско училище.[9]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско-турско с 228 жители гърци, 180 българи и 350 турци.[10] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Галища преди Балканската война има 100 български и 50 помашки къщи.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Галища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 113[14] или според други данни 32 семейства и 118 души.[15]

През 1926 година селото е прекръстено на Оморфоклисия, в превод хубава църква на църквата „Свети Георги“. По време на Втората световна война жителите на Галища са репресирани от страна на партизаните на ЕЛАС[16] По време на Гръцката гражданска война селото пострадва значително - 22 семейства и отделни жители го напускат към България, другите социалистически страни или Костур.[17] 21 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[18]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 763 души
  • 1920 - 596 души
  • 1928 - 406 души
  • 1940 - 569 души
  • 1951 - 270 души
  • 1961 - 251 души
  • 1971 - 153 души
  • 1981 - 87 души
  • 1991 - 109 души

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Георги“

Основна забележителност на Галища е средновековната църква „Свети Георги“. Църквата е строена в 11 век и в нея има уникален барелеф на Свети Георги в цял ръст.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Галища
  • Република Македония Вангелия Десподова (р. 1941), филолог от Република Македония
  • България Васил Иванов (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[19]
  • България Дамян Сидов, български просветен деец, завършил Костурското трикласно българско училище, учител в Жупанища.[20]
  • България Иван Христов (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[21]
  • България Илия Атанасов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, живеещ в Костур, Първа и Нестроева рота на Шеста охридска дружина[22]
  • България Колю Галушниски (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов, подпоручик Иван Попов и Христо Силянов[23]
  • България Леонид Костов (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чакаларов[24]
  • Гърция Мелиос Янусис, гръцки андартски деец
  • Гърция Пандо Термовски (1907 - 1946), гръцки политик, деец на ЕЛАС
  • България Ставре Сиромахово, кираджия, деец на ВМОРО, помощник на председателя на Галищкия революционен комитет Георги Христов[25]
  • Арумъни България Стерьо Лаков, деец на ВМОРО
  • България Щерьо Пасков (1891 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[26]
Български революционери, участници в Охрана
  • България Христо Кочов, Андон Ляков, Паскал Терзиев, Атанас Папазисовски, Атанас Кировски, Ване Айновски, Панде Папазисовски, Паскал Папазисовски, Ламбро Папазасовски, Търпе Папазисовски, Динка Мисоска, Ицо Костовски и Атанас Ляковски.[27]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκάλιστα - Ωμορφοκκλησιά
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Harun Yeni,Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 114.
  4. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 173 и 181.
  5. D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. 266.
  8. Γκάλλιστα
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, pp. 180-181.
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia.
  11. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 220.
  12. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia.
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  16. Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 104. През зимата на 1942-1943 г. цялото население на селото е подложено на инквизиции, а някои жени - и на гавра.
  17. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  18. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 276.
  20. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 165.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 767.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 64.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 137.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 373.
  25. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 136.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 541.
  27. Δ. Λιθοξόου - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Γ και Ε
     Портал „Македония“         Портал „Македония