Галища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Галище. За селото в Северна Македония вижте Галище (община Кавадарци).

Галища
Ομορφοκκλησιά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 888 m
Население 23 души (2011 г.)
Галища в Общомедия

Га̀лища (произношение в местния говор Га̀лишча, на гръцки: Ομορφοκκλησιά, Оморфоклисия, до 1926 Γκάλιστα, Γκάλλιστα, Галиста,[1] на македонска литературна норма: Галишта) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 20 километра югозападно от демовия център Костур и на 8 километра североизточно от Нестрам.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Велиъка или Галичко са отбелязани поименно 39 глави на домакинства.[2]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 под името Галиште с 205 християнски семейства и 5 мюсюлмански.[3] Името е споменато в XVI век в Слепченския поменик като Галища. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Galъ.[4]

В 1684 година Галища заедно с църквата „Свети Георги“ и село Чука с манастира „Свети Архангели“ са придадени на манастира „Света Богородица Мавриотица“.[5]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Галиста (Galista) живеят 900 гърци.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Галища има 600 жители българи християни и 160 българи мохамедани.[7]

В началото на XX век християнското население на Галища е под върховенството на Българската екзархия и остава екзархийско до 1912 година.[8] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 720 българи екзархисти и работи българско училище.[9]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско-турско с 228 жители гърци, 180 българи и 350 турци.[10] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[11]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Галища (Γάλιστα) има 60 „българофонски“ семейства, от които 20 мюсюлмански. Поради „дълбокото невежество“ на жителите му до 1908 година всички християни са екзархисти. След това около 20 се връщат в православието и поддържат гръцко училище. Църквата „Свети Георги“ е в ръцете на българите.[12]

Според Георги Константинов Бистрицки Галища преди Балканската война има 100 български и 50 помашки къщи.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Галища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Галища е обозначено като българо-турско селище.[15]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 113[16] или според други данни 32 семейства и 118 души.[17]

През 1926 година селото е прекръстено на Оморфоклисия, в превод хубава църква на църквата „Свети Георги“. По време на Втората световна война жителите на Галища са репресирани от страна на партизаните на ЕЛАС[18] По време на Гръцката гражданска война селото пострадва значително - 22 семейства и отделни жители го напускат към България, другите социалистически страни или Костур.[19] 21 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[20]

Преброявания
  • 1913 – 763 души
  • 1920 – 596 души
  • 1928 – 406 души
  • 1940 – 569 души
  • 1951 – 270 души
  • 1961 – 251 души
  • 1971 – 153 души
  • 1981 – 87 души
  • 1991 – 109 души
  • 2001 – 47 души
  • 2011 – 23 души

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Георги“

Основна забележителност на Галища е средновековната църква „Свети Георги“. Църквата е строена в XI век и в нея има уникален барелеф на Свети Георги в цял ръст.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Галища
  • Flag of North Macedonia.svg Вангелия Десподова (р. 1941), филолог от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Иванов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Сидов, български просветен деец, завършил Костурското трикласно българско училище, учител в Жупанища.[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Христов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Атанасов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, живеещ в Костур, Първа и Нестроева рота на Шеста охридска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Колю Галушниски (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов, подпоручик Иван Попов и Христо Силянов[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Леонид Костов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чакаларов[26]
  • Flag of Greece.svg Мельо Янушев, гръцки андартски деец
  • Flag of Greece.svg Пандо Термовски (1907 – 1946), гръцки политик, деец на ЕЛАС
  • Flag of Bulgaria.svg Ставре Сиромахово, кираджия, деец на ВМОРО, помощник на председателя на Галищкия революционен комитет Георги Христов[27]
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Стерьо Лаков (1856 - 1952), деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Щерьо Пасков (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[28]
Български революционери, участници в Охрана
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Кочов, Андон Ляков, Паскал Терзиев, Атанас Папазисовски, Атанас Кировски, Ване Айновски, Панде Папазисовски, Паскал Папазисовски, Ламбро Папазасовски, Търпе Папазисовски, Динка Мисоска, Ицо Костовски и Атанас Ляковски.[29]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκάλιστα - Ωμορφοκκλησιά
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 114.
  4. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 173 и 181.
  5. D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956[неработеща препратка]
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  8. Γκάλλιστα[неработеща препратка]
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  11. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 220.
  12. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138.
  13. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.
  15. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  16. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia.“, archived from the original on 2007-07-26, https://web.archive.org/web/20070726034707/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/058.htm, посетен 2008-02-16 
  17. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30 
  18. Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 104. През зимата на 1942-1943 г. цялото население на селото е подложено на инквизиции, а някои жени - и на гавра.
  19. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  20. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 276.
  22. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 165.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 767.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 64.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 137.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 373.
  27. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 136.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 541.
  29. Δ. Λιθοξόου - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Γ και Ε
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония