Четирок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Четирок
Μεσοποταμία
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 653 m
Население (2001) 1 802 души
Пощенски код 520 50
Телефонен код 24670-61

Четирок или Четирник (на гръцки: Μεσοποταμία, Месопотамия, до 1926 Τσετιράκι, Цетираки или Τσετεράκι, Цетераки[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 1 802 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 10 километра западно от демовия център Костур, в Костурската котловина между Белица (Бистрица), Рулската, Четирошката и Олишката река, поради което и носи името Четирок.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 под името Четрекос с християнски 95 семейства[2] В края на 19 век Четирок е смесено българо-турско село в Костурска каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Четорок (Tchétorok) живеят 1800 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Четирок (Tchétirok) е посочено като село с 280 домакинства с 520 жители българи и 180 мюсюлмани.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Четирок има 360 жители българи християни, а мюсюлманското население от 440 души е посочено като българи мохамедани, а не като турци.[5] Според Тодор Симовски мюсюлманите в селото са турци, а не помаци.[6] От селото има македоно-одрински опълченец на име Шериф Яшаров.

В началото на 20 век всички християнски жители на Четирок са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 456 българи екзархисти и функционира българско училище.[7] Учителят Иван Стефанов е арестуван от турските власти на 25 април 1903 година заедно с Михаил Кимов, учител в Дреничево[8].

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко-турско - с 850 жители гърци и 200 жители турци,[9] но други гръцки сведения потвърждават, че селото е екзархийско.[10] Според Георги Константинов Бистрицки Четирок преди Балканската война има 70 български и 80 турски къщи,[11] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Четирок са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години мюсюлманското население на Четирок се изселва в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 545[14] или според други данни 141 семейства и 594 души.[15]

В 1926 година селото е прекръстено на Месопотамия, в превод междуречие. През Втората световна война Четирок е в италианската окупационна зона и селото е основна опорна точка на Македоно-българския комитет в Костурско. След преминаването на района под германско управление в Четирок продължава функционира ядро на българската паравоенна организация Охрана с четири чети.[16] Българските четници се сражават на няколко пъти с гръцките андартски чети и с частите на ЕЛАС.[17] На 11 януари 1944 година партизани на ЕЛАС след бой с местната милиция превземат селото, извършват насилия и опожарявания[18]

По време на Гръцката гражданска война селото дава 42 убити, а 191 се изселват в социалистическите страни.[19] Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[20] След войната много от жителите на Четирок емигрират отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 888 души
  • 1920 - 1 021 души
  • 1928 - 1 083 души
  • 1940 - 1 552 души, от които 684 българоговорещи, а останалите понтийци
  • 1951 - 1 271 души
  • 1961 - 1 158 души
  • 1971 - 1 118 души
  • 1981 - 1 507 души
  • 1991 - 1 758 души

Четирок днес[редактиране | редактиране на кода]

Старите църкви в Четирок са „Света Троица“ и параклисът „Свети Георги“. През 20 век е построена „Свети Петър и Свети Павел“.

В Четирок има понтийски културен център, който има за цел запазването на понтийската гръцка култура. Центърът провежда ежегодишна възпоменателна церемония на 19 май в близост до река Бистрица в памет на изхода на понтийските гърци от Мала Азия.

Четирок има футболен отбор, наречен Астрапи Месопотамия или просто Астрапи (Αστραπή).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Четирок
  • Гърция Аргир Кузовски, гръцки партизанин
  • Гърция Василис Доропулос (р. 1942), гръцки и френски скулптор
  • България Коста Григоров Кръстев (1921 - ?), член на ГКП от 1943 г., включва се в партизанската бригада на Гоце в Югославия, а в 1944 година се мести в Първа македонска бригада „Народна отбрана“ в Скопие, войник на ДАГ (1947 - 1949), тежко ранен заминава на лечение в Полша, където живее от 1949 до 1954, когато се установява във Варна, България, оставя спомени[21]
  • България Пандо Макриев (неизв. - 1944), главен ръководител на Македоно-българския комитет в Костурско през 1943-1944 година
  • България Паскал Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[22]
  • България Тома Марков (1883 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов, 3 рота на 11 серска дружина[23]
  • България Търпо Георгиев (1883 - ?), български революционер, костурски войвода, македоно-одрински опълченец, четник в Костурската съединена чета[24]
  • България поп Христо, български свещеник, убит с камъни по време на Илинденско-Преображенското въстание по донос на митрополит Германос Каравангелис[25]
  • България Христо Шопов Четирски, деец на ВМОРО[26]
  • България Шериф Яшаров (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, носител на бронзов медал[27]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Красимира Колева. Един неизследван български говор от Егейска Македония (Говорът на с. Четирок, Нестрамско). // Международна конференция “25 г. ШУ “Еп. К. Преславски“. Езикознание и методика на езиковото обучение.” (Доклади). Шумен, 1998, с. 11-19.
  • Колева, Красимира. Езиковата ситуация в три костурски села [Куманичево (Литя), Мокрени (Варико) и Четирок (Месопотамия)] в: Едно поколение български езиковеди. София, 2000, с. 46-57.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσετιράκι -- Μεσοποταμιά
  2. Harun Yeni,Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 109.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 107.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  6. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  8. Draganof, Victor Bérard. Macedonia and the reforms, London, 1908
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia.
  10. Τσετιρόκι
  11. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
  12. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр.198.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 888.
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia.
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  16. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  17. Πάνος Κρίκης. ΕΙΜΑΣΤΕ ΑΜΠΟΙΡΟΙ ΕΥΘΥΝΩΝ ΓΙΑ ΤΗΝ ΟΝΟΜΑΣΙΑ
  18. Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 130-131.
  19. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  20. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia.
  21. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 236. Посетен на 2015-09-02.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 295.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 429.
  24. ГУА, стр. 524.
  25. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 98-99.
  26. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 155.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 825.
     Портал „Македония“         Портал „Македония