Кърпени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кърпени
Κρεπενή
— село —
Входът на „Свети Николай“
Входът на „Свети Николай“
Гърция
40.4861° с. ш. 21.3256° и. д.
Кърпени
Западна Македония
40.4861° с. ш. 21.3256° и. д.
Кърпени
Костурско
40.4861° с. ш. 21.3256° и. д.
Кърпени
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областПополе
Надм. височина618 m
Население210 души (2011 г.)
ДемонимКърпѐнци

Къ̀рпени (на гръцки: Κρεπενή, Крепени) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на югоизточния бряг на Костурското езеро при вливането на река Изтек в него, на 2 километра южно от Маврово (Маврохори).

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Кърпенско антично селище

В района са идентифицирани три некропола с различни дати. Най-старият е от VIII до VII век пр. Хр. - ранната желязна епоха с плътни погребения в прости, обикновено правоъгълни ями, няколко от които са с формата на кутия. На триста метра от този некропол са открити общо двадесет гробници с уникални находки от VI век пр. Хр. - архаичната епоха. И третият некропол е от ранните елинистични години на втората четвърт на ІV век или началото на ІІІ век пр. Хр.[1] В 1966 година археологическият обект е обявен за паметник на културата.[2]

В късното средновековие Кърпени попада в границите на Втората българска държава. В землището на селото са намерени българска монета и печат, с образите на двама български владетели, прибрани от владиката Иларион Костурски.[3][4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Кърпени е споменато с 24 глави на семейства и двама неженени: Папас, драйо, Михо, Петру, Димитри, Михос, Йорги, Тодор, Яно, Стамат, Йован, Тодорос, Михо, Добри, Яно, Грубан, Димитри, Дабижив, Петру, Стефан, Андро, Йорги, Стойко, Васо, Тодор, Петру и Койо, и две вдовици Кала и Мария. Общият приход за империята от селото е 1622 акчета.[5] В османски дефтер от 1530 година Кримпени е регистрирано с 30 семейства, 7 неженени и 5 вдовици.[6]

Църквата „Свети Николай“ е от XVI век.[7]

В XIX век Кърпени е малък чифлик в Костурската каза на Османската империя.[8] В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил пише:

„ ...На една миля от Маврово, на източната страна на езерото е Крепени, селце, обитавано от едва осем семейства, но някога голямо село с хиляди жители, край което се виждат руините на много древен пелазгийски град, споменатия от Страбон Аргос Орестикум, който подобно на своя основател Орест, изглежда е пострадал от фуриите. Войната, епидемиите и гладът са изтрили от земята тази аргоска колония и дори нейния наследник Крепени. Единственото, което е останало е, че във всички документи то все още се нарича столицата на Орест.

Смятах да направя от Кастория център, от който да правя екскурзии в различни посоки, но това се провали, тъй като околните жители, разбират само своя език, българският...[9]

“

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кърпени (Karpeni) е посочено като село с 27 домакинства и 75 жители българи.[10] Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Крепини (Κρεπηνή) има 50 жители християни.[11]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кърпени:

„ Оттук [Дупяк], покрай източната страна на езерото, на час и половина разстояние, на брега се намира село Крепени; в него има 28 български къщи, 48 семейни двойки и 75 нуфузи. Данъкът им е 3128 пиастри, а инание-аскерие - 2250 пиастри. Земята е плодородна. Тукашните жители освен със земеделие се занимават и с лозя, намиращи се на склоновете на Мирихската планина... В селото има една нова църква и няколко стари църкви в развалини... Предполага се, че на това място преди 400 години се е намирал град Оресия.[12] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кръпени има 70 жители българи.[13] В началото на XX век Кърпени патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 80 българи патриаршисти гъркомани.[14] Според Георги Константинов Бистрицки Кръпени преди Балканската война има 20 гръцки къщи, които са „попупогърчени българи и цигани“.[15]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Кърпенъ е обозначено като българско селище.[16]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата остава в Гърция, но скоро е запуснато и в преброяването от 1913 година е без жители. По-късно е възстановено от жителите на Маврово като колибарско селище, използвано при обработката на имотите им, но до 1981 година се брои към Маврово.[8]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 115[8] 145 210

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Αρχαιολογικός θησαυρός στην Κρεπενή Καστοριάς. // Καθημερινή, 24. 02. 2016. Посетен на 29 юли 2020 г.
  2. ↑ ΥΑ 2258/4-2-1966 - ΦΕΚ 175/Β/26-3-1966. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 29 юли 2020 г.
  3. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 36.
  4. ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 85
  5. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 92.
  6. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 113. (на турски)
  7. ↑ Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 1ο). // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 6 януари 2014.
  8. ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly.
  10. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106-107.
  11. ↑ Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς
  12. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 141 - 142. (на руски)
  13. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  14. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  15. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  16. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кърпени&oldid=11397017“.