Кърпени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кърпени
Κρεπενή
— село —
Входът на „Свети Николай“
Входът на „Свети Николай
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 618 m
Население 210 души (2011 г.)
Демоним Кърпѐнци

Къ̀рпени (на гръцки: Κρεπενή, Крепени) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на югоизточния бряг на Костурското езеро при вливането на река Изтек в него, на 2 километра южно от Маврово (Маврохори).

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

В района са идентифицирани три некропола с различни дати. Най-старият е от VIII до VII век пр. Хр. - ранната желязна епоха с плътни погребения в прости, обикновено правоъгълни ями, няколко от които са с формата на кутия. На триста метра от този некропол са открити общо двадесет гробници с уникални находки от VI век пр. Хр. - архаичната епоха. И третият некропол е от ранните елинистични години на втората четвърт на ІV век или началото на ІІІ век пр. Хр.[1] В 1966 година археологическият обект е обявен за паметник на културата.[2]

В късното средновековие Кърпени попада в границите на Втората българска държава. В землището на селото са намерени българска монета и печат, с образите на двама български владетели, прибрани от владиката Иларион Костурски.[3][4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Кърпени е споменато с 24 глави на семейства и двама неженени: Папас, драйо, Михо, Петру, Димитри, Михос, Йорги, Тодор, Яно, Стамат, Йован, Тодорос, Михо, Добри, Яно, Грубан, Димитри, Дабижив, Петру, Стефан, Андро, Йорги, Стойко, Васо, Тодор, Петру и Койо, и две вдовици Кала и Мария. Общият приход за империята от селото е 1622 акчета.[5] В османски дефтер от 1530 година Кримпени е регистрирано с 30 семейства, 7 неженени и 5 вдовици.[6]

Църквата „Свети Николай“ е от XVI век.[7]

В XIX век Кърпени е малък чифлик в Костурската каза на Османската империя.[8] В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил пише:

...На една миля от Маврово, на източната страна на езерото е Крепени, селце, обитавано от едва осем семейства, но някога голямо село с хиляди жители, край което се виждат руините на много древен пелазгийски град, споменатия от Страбон Аргос Орестикум, който подобно на своя основател Орест, изглежда е пострадал от фуриите. Войната, епидемиите и гладът са изтрили от земята тази аргоска колония и дори нейния наследник Крепени. Единственото, което е останало е, че във всички документи то все още се нарича столицата на Орест.

Смятах да направя от Кастория център, от който да правя екскурзии в различни посоки, но това се провали, тъй като околните жители, разбират само своя език, българският...[9]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кърпени (Karpeni) е посочено като село с 27 домакинства и 75 жители българи.[10] Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Крепини (Κρεπηνή) има 50 жители християни.[11]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кърпени:

Оттук [Дупяк], покрай източната страна на езерото, на час и половина разстояние, на брега се намира село Крепени; в него има 28 български къщи, 48 семейни двойки и 75 нуфузи. Данъкът им е 3128 пиастри, а инание-аскерие - 2250 пиастри. Земята е плодородна. Тукашните жители освен със земеделие се занимават и с лозя, намиращи се на склоновете на Мирихската планина... В селото има една нова църква и няколко стари църкви в развалини... Предполага се, че на това място преди 400 години се е намирал град Оресия.[12]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кръпени има 70 жители българи.[13] В началото на XX век Кърпени патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 80 българи патриаршисти гъркомани.[14] Според Георги Константинов Бистрицки Кръпени преди Балканската война има 20 гръцки къщи, които са „попупогърчени българи и цигани“.[15]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Кърпенъ е обозначено като българско селище.[16]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата остава в Гърция, но скоро е запуснато и в преброяването от 1913 година е без жители. По-късно е възстановено от жителите на Маврово като колибарско селище, използвано при обработката на имотите им, но до 1981 година се брои към Маврово.[8]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 115[8] 145 210

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Αρχαιολογικός θησαυρός στην Κρεπενή Καστοριάς. // Καθημερινή, 24. 02. 2016. Посетен на 29 юли 2020 г.
  2. ΥΑ 2258/4-2-1966 - ΦΕΚ 175/Β/26-3-1966. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 29 юли 2020 г.
  3. Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Издателство Фама, София, 2006, стр. 36.
  4. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 85
  5. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 92.
  6. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 113. (на турски)
  7. Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 1ο). // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 6 януари 2014.
  8. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  9. Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly.
  10. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106-107.
  11. Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς
  12. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 141 - 142. (на руски)
  13. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  14. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  15. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  16. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония