Изглибе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изглибе
Πορειά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 680[1] m
Население 512 души (2011 г.)
Демоним изглибчани

Ѝзглибе (на гръцки: Πορειά или Ποριά, Пория, до 1926 година Ίζλιμπι, Излиби или Ίσγκλιμπι, Изглиби[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 8 километра югозападно от демовия център Костур.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споманава в османски дефтер от 1530 година под името Изгибли с 16 християнски семейства и 3 мюсюлмански.[3]

В църквата „Света Параскева“ в селото има ценни фрески от XIX век.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Изглибе има 168 жители българи християни.[5] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6]

В началото на XX век цялото население на Изглибе е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[7] Същата година турските власти не допускат учителя Мих. Типов от Олища да отвори българско училище в селото.[8] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 256 българи екзархисти и работи българско училище.[9]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто българско със 150 жители българи[10] и екзархийско.[11] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[12] На 4 февруари 1908 година селото е нападнато от четите на Лазар Апостолов и Никос Андрианакис.[13]

Според Георги Константинов Бистрицки Изглибе преди Балканската война има 40 български къщи.[14]

Реклама на Първа българска сладкарница „Хоум Мейд Кенди Къмпани“ на Андон Атанасов и Христо Костов от Изглибе, Костурско, емигранти в Сейнт Луис, вестник „Народен глас

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Изглеби е обозначено като българско селище.[15]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година Изглибе попада в Гърция след Балканската война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Излгиби има 20 къщи славяни християни.[16] В 1926 година селото е прекръстено на Пория, в превод ход. Между двете световни войни част от жителите на селото се изселва в България.[17] Някои изглибчани се заселват в село Бошинос (Каламонас), Драмско.[18] През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет.[19]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва значително – 15 жители на Изглибе са убити, а 8 семейства и няколко отделни души се изселват в социалистическите страни. В Изглибе са заселени бежански семейства от по-бедните околни планински села.[17] Три деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[20]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 218[17] 177[17] 206[17] 271[17] 188[17] 208[17] 220[17] 241[17] 335[17] 457 512

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Урания Пировска-Юрукова
Родени в Изглибе
  • Flag of Bulgaria.svg Братя Типо и Христо Янакиеви (? – 1913), преселници в Хрупища, видни дейци на българската партия в града в началото на XX век, заедно със синовете си Костадин и Живко (? – 1921), който е и легален деец на ВМОРО в Хрупища[21]
  • Flag of Macedonia.svg Насе Кондовски (р. 1946), северномакедонски университетски професор
  • Flag of Macedonia.svg Никола Павловски (р. 1939), северномакедонски архитект
  • Flag of Macedonia.svg Урания Юрукова (1926 – 2012), участничка в Гръцката гражданска война, комисар на чета, активистка на Антифашисткия фронт на жените, войник на Демократичната армия на Гърция, 1949 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 110. (на турски)
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/60194/1612 π.ε./2-6-1997 - ΦΕΚ 579/Β/14-7-1997. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 9 януари 2015.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  6. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  8. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180 – 181. (на френски)
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Poria Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  11. Ίσγκλιμπι[неработеща препратка]
  12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 220.
  13. Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Ζε και Ι
  14. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  15. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  16. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  17. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  18. „Официален сайт на бившия дем Каламбаки“, архив на оригинала от 27 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090227070219/http://www.kalabaki.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=7&Itemid=20, посетен 27 февруари 2009 
  19. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  20. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Poria Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  21. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 121 – 122.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония