Урания Юрукова
| Урания Юрукова Уранија Јурукова | |
| комунистическа партизанка | |
 | |
| Родена |
1926 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Семейство | |
| Съпруг | Яни Пировски |
Урания Юрукова-Пировска (на македонска литературна норма: Уранија Јурукова-Пировска) е революционерка от Егейска Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Урания Юрукова е родена в революционно семейство в костурското село Изглибе, Гърция, днес Пория, Гърция. Членка е на Националната общогръцка огранизация на младежите (ЕПОН) от 1940 година. По време на окупацията на Гърция в 1941-1945 година е районен активист на ЕПОН за Пополето, Костурско, и активен участник в ЕЛАС. В 1942 година става членка на Комунистическата партия на Гърция. След това е войник в Леринско-костурския батальон и в Първа егейска ударна бригада като комисар на чета. От август 1945 година се включва в редовете на Народоосвободителения фронт и Антифашисткия фронт на жените и от юли е околийски секретар на НОФ за Прспанска околия и районен и окръжен секретар за Костурско и членка на Секретариата на Главния комитет на АФЖ. По време на Гражданската война в Гърция става войник на Демократичната армия на Гърция (ДАГ) в април 1948 година и е произведена в чин капитан. Членка е на Организационния комитет и на ръководството на Комунистическата организация на Егейска Македония (КОЕМ).[1] Многократно е ранявана. Във войната загива първият ѝ съпруг Яни Пировски (1923 - 1949). Детето им Дончо е изведен като дете бежанец в Чехословакия.[2]
След разгрома на ДАГ във войната, емигрира в Албания.[1] Там в Бурели заедно с Евдокия Фотева, Минчо Фотев, Ташко Хаджиянов, Павле Раковски, Темистокли Зиовски, Паскал Митревски, Вангел Койчев, Ламбро Чолаков, Лазо Поплазаров, Христо Коленцов, Михаил Мальов и Видо Кушевски е съдена като предател и агент на Тито на процес организиран от Никос Захариадис.[3] Със съветския товарен кораб „Мичурин“ са откарани в СССР и затворени в Лубянка, след това в Ташкент, в Новосибирск и в Лагер 21 в Тайшет.[4] През ноември 1956 година ѝ е позволено да напусне СССР и се установява във Федерална Югославия.[5]
Умира в Скопие в септември 2012 година.
На Урания Юрукова е посветен романът на Петре Андреевски „Небеска Тимянова“ - Небеска е превод на гръцкото име Урания, а Тимяновна е по името на дядото на Урания Тимян (Евтимиос), загинал в 1943 година. Внучката на Урания Юрукова също кръстена Урания Пировска е директорка на Северномакедонския хелзински комитет.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Егејска Македонија во НОБ 1949. Т. VI. Скопје, 1983. с. 486.
- ↑ Фотева - Вера, Евдокија. До Пеколот и Назад. Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2012. с. 44. (на македонска литературна норма)
- ↑ Фотева - Вера, Евдокија. До Пеколот и Назад. Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2012. с. 14-15, 17, 26, 29 - 30, 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Фотева - Вера, Евдокија. До Пеколот и Назад. Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2012. с. 41, 129, 133, 135, 143. (на македонска литературна норма)
- ↑ Фотева - Вера, Евдокија. До Пеколот и Назад. Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2012. с. 163. (на македонска литературна норма)
- ↑ Не бев воспитувана да молчам, туку да говорам гласно и да се спротиставам на неправдите: Интервју со Уранија Пировска // Медуза. Посетен на 20 март 2021 г.
