Урания Юрукова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Урания Юрукова
Уранија Јурукова
комунистическа партизанка

Родена
Починала
Семейство
Съпруг Яни Пировски

Урания Юрукова по мъж Пировска (на македонска литературна норма: Уранија Јурукова - Пировска) е революционерка от Егейска Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Урания Юрукова е родена в революционно семейство в костурското село Изглибе, Гърция, днес Пория, Гърция. Членка е на Националната общогръцка огранизация на младежите (ЕПОН) от 1940 година. По време на окупацията на Гърция в 1941-1945 година е районен активист на ЕПОН за Пополето, Костурско, и активен участник в ЕЛАС. В 1942 година става членка на Комунистическата партия на Гърция. След това е войник в Леринско-костурския батальон и в Първа егейска ударна бригада като комисар на чета. От август 1945 година се включва в редовете на Народоосвободителения фронт и Антифашисткия фронт на жените и от юли е околийски секретар на НОФ за Прспанска околия и районен и окръжен секретар за Костурско и членка на Секретариата на Главния комитет на АФЖ. По време на Гражданската война в Гърция става войник на Демократичната армия на Гърция (ДАГ) в април 1948 година и е произведена в чин капитан. Членка е на Организационния комитет и на ръководството на Комунистическата организация на Егейска Македония (КОЕМ).[1] Многократно е ранявана. Във войната загива първият ѝ съпруг Яни Пировски (1923 - 1949). Детето им Дончо е изведен като дете бежанец в Чехословакия.[2]

След разгрома на ДАГ във войната, емигрира в Албания.[1] Там в Бурели заедно с Евдокия Фотева, Минчо Фотев, Ташко Хаджиянов, Павле Раковски, Темистокли Зиовски, Паскал Митревски, Вангел Койчев, Ламбро Чолаков, Лазо Поплазаров, Христо Коленцов, Михаил Мальов и Видо Кушевски е съдена като предател и агент на Тито на процес организиран от Никос Захариадис.[3] Със съветския товарен кораб „Мичурин“ са откарани в СССР и затворени в Лубянка, след това в Ташкент, в Новосибирск и в Лагер 21 в Тайшет.[4] През ноември 1956 година ѝ е позволено да напусне СССР и се установява във Федерална Югославия.[5]

Умира в Скопие в септември 2012 година.

На Урания Юрукова е посветен романът на Петре Андреевски „Небеска Тимянова“ - Небеска е превод на гръцкото име Урания, а Тимяновна е по името на дядото на Урания Тимян (Евтимиос), загинал в 1943 година. Внучката на Урания Юрукова също кръстена Урания Юрукова е директорка на Северномакедонския хелзински комитет.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Егејска Македонија во НОБ 1949. Т. VI. Скопје, 1983. с. 486.
  2. Фотева - Вера, Евдокија. До Пеколот и Назад. Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2012. с. 44. (на македонска литературна норма)
  3. Фотева - Вера, Евдокија. До Пеколот и Назад. Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2012. с. 14-15, 17, 26, 29 - 30, 36. (на македонска литературна норма)
  4. Фотева - Вера, Евдокија. До Пеколот и Назад. Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2012. с. 41, 129, 133, 135, 143. (на македонска литературна норма)
  5. Фотева - Вера, Евдокија. До Пеколот и Назад. Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2012. с. 163. (на македонска литературна норма)
  6. Не бев воспитувана да молчам, туку да говорам гласно и да се спротиставам на неправдите: Интервју со Уранија Пировска. // Медуза. Посетен на 20 март 2021 г.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония