Комунистическа партия на Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Комунистическа партия на Гърция
Κομμουνιστικό Κόμμα Ελλάδας
Logo of the Communist Party of Greece.svg
Ръководител Димитрис Куцумбас
Основана 17 ноември 1918 г.
Идеология Марксизъм-ленинизъм
Група в ЕП Европейска обединена левица - Северна зелена левица
Парламент
15 / 300
Европейски парламент
2 / 21
Сайт kke.gr
Комунистическа партия на Гърция в Общомедия

Комунистическа партия на Гърция (гръцки: Κομμουνιστικό Κόμμα Ελλάδας, ΚΚΕ) е крайнолява комунистическа политическа партия в Гърция, заемаща 5-то място в гръцкия парламент. Основният членски състав на партията е от бедните работнически слоеве.

Неин официален печатен орган е вестник „Ризоспастис“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Партията е основана през ноември 1918 г. под името Социалистическа работническа партия на Гърция. Става член на III Интернационал през 1920 г. През ноември 1924 г. се преименува на Гръцка комунистическа партия и приема марксистко-ленинската идеология. Оттогава функционира въз основа на принципите демократически централизъм и партия от нов тип.

В началото на съществуването си ГКП няма голямо влияние в страната. В началото на 1930-те год. симпатизантите и членовете на партията се увеличават значително. Оттогава датират и гоненията срещу членовете ѝ. Правителството на Йоанис Метаксас (1936) гласува закон за борба с комунистите.

След окупирането на Гърция от хитлериските войски (1941) ГКП създава организациите Национален освободителен фронт (Εθνικό Απελευθερωτικό Μέτωπο, ΕΑΜ) и Национална народно-освободителна армия (Ελληνικός Λαϊκός Απελευθερωτικός Στρατός, ΕΛΑΣ), които изиграват голяма роля в освобождението на страната.

След освобождението (12 октомври 1944 г.) завърналото се от Кайро правителство се опитва с помощта на английски войски, дебаркирали в Гърция, да разгроми ЕЛАС, но не успява. В резултат през декември 1944 г. избухва първата гражданска война. На 12 февруари 1945 г. във Варкиза между ЕАМ и правителството е подписано споразумение за общо разоръжаване. Гръцкото правителство не спазва споразумението и ГКП създава новата Демократична армия. През октомври 1946 г. започва втората гражданска война (1946 – 1949), която завършва с поражение за Демократичната армия. Победените партизани намират убежище в източноевропейските социалистически страни.

През 1947 г., по време на Гражданската война, ГКП е обявена в нелегалност със закон № 509. Той е отменен едва през 1974 г. През целия този период членовете и симпатизантите на партията са били репресирани, пращани по затвори и заточения, екзекутирани.

През 1951 г. се учредява „Обединена демократична левица“ (Ενιαία Δημοκρατική Αριστερά, ΕΔΑ) чрез която нелегалната ГКП намира политически израз. На парламентарните избори през 1958 г. партията печели 25%. Изиграва голяма роля в борбата за демократизиране на гръцкото общество и за синдикални свободи. Когато през 1967 г. се налага диктаторският режим на Хунтата на полковниците, мерките срещу комунистите стават още по-драстични.

През 1968 г. политическата и идеологическата криза, която обхваща световното комунистическо движение, предизвикана от нахлуването на СССР и другите страни от Варшавския договор в Чехословакия, засяга и ГКП. По време на 12-я пленум на ЦК няколко члена се отцепват и впоследствие създават „ГКП – вътрешно бБюро“, а по-късно – „ГКП – вътрешна“, следвайки линията на еврокомунизма. Новата партия е обвинена в „десен опортюнизъм“, а старата – в „догматизъм“.

След падането на хунтата (1974) ГКП, излизайки от нелегалност, под ръководството на генералния секретар Харилаос Флоракис заедно с „ГКП – вътрешна“, Обединената демократична левица и др. създават коалиция, наречена Коалиция на левицата, която участва в парламентарните избори и печели 9,47% и 8 депутатски места. Коалицията не просъществува дълго и на следващите парламентарни избори през 1977 г. ГКП се явава сама и печели 9,36% от гласовете и 11 депутатски места. На следващите избори процентът на партията се движи в същите рамки: 1981 г. – 10,94%; 1985 г. – 9,89%.

На парламентарните избори през 1989 г. ГКП участва в коалиция с партията Гръцка левица (наследница на „ГКП – вътрешна“). Коалицията на левицата и прогреса (ΣΥΝασπισμός της Αριστεράς και της Προόδου), както се нарича новата формация, печели 13,13%. Участието на Коалицията в коалиционното правителство начело с „Нова демокрация“ (от лятото на 1989) води до напускане на 15 души от ЦК и хиляди други членове. През 1991 г. ГКП се оттегля от Коалицията, отказвайки да разтури организацията си.

Същата година ЦК на ГКП избира за нов генерален секретар Алека Папарига – първата жена ръководител на партията. На парламентарните избори през 1993 г. партията се явява сама и печели 4,54%. На последващите избори през 1996 г. – 5,61%, а през 2000 г. – 5,53%. На проведените на 7 март 2004 г. парламентарни избори КПГ повишава леко своя изборен резултат – 5,9% и 12 депутата в парламента. На следващите избори през 2007 г. партията печели най-високия си резултат за цялата история на Гърция след падането на Хунтата (измерен в депутатски мандати) – 22, а делът на получените действителни гласове – 8.15%

На изборите от 6 май 2012 година получава 8,54% от гласовете и 26 места в парламента, но на резултатът от новите избори на 17 юни същата година е едва 4,5% и 12 депутатски мандата. На изборите през януари 2015 г. печели 5.45% и 15 места.

Лидери[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]