Андрей Чипов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Чипов
гръцки комунистически деец
Andreas Tsipas.jpg
Роден
1904 г.
Починал
1956 г. (52 г.)
Политика
Депутат
Андрей Чипов в Общомедия

Андрей Пандов Чипов (на гръцки: Ανδρέας Τσίπας, Андреас Ципас, на македонска литературна норма: Андреја Чипов, Андрея Чипов) е гръцки политик, генерален секретар на Централния комитет на Гръцката комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чипов е роден в 1904 година в леринското село Пътеле, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Баща му Пандо Чипов се занимава със земеделие и тютюпопроизводство, а по-късно емигрира в Америка и умира в Индианаполис.[1]

През 20-те години Пътеле става опорна точка на Гръцката комунистическа партия в Егейска Македония, а през 30-те години в селото е образувана секция на ВМРО (обединена). В 1933 година Чипов става лидер на ВМРО (обединена) в Егейска Македония и същевременно член на Централния комитет на ГКП.

През 1935 година взема участие в работата на Седмия конгрес на Третия комунистически интернационал в Москва. На последните предвоенни избори в Гърция, проведени на 31 януари 1936 година, Чипов е избран за народен представител с листата на ГКП.[1] Пълномощията му в парламента на Гърция се прекратяват с въвеждане на диктатурата на Йоанис Метаксас през август същата година.[2]

Между 1936 и 1941 година Чипов е в затвора Акронавплия. Там е избран за секретар на партийния комитет, излъчен от нелегалните партийни организации на комунистите-затворници. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през пролетта на 1941 година, Чипов заедно с Атанас Пейков, Лазар Дамов и други политически затворници, славомакедонци е освободен от затвора „Акронавплия“ в Навплио на 30 юни. Това става по настояване на Солунския български клуб пред германските окупационни власти, след като – общо 24-ма от затворниците декларират пред германците българския си произход.

Лазо Търповски и Андрей Чипов
Чипов в края на живота си

След освобождението си Чипов се заема с възстановянето на ГКП. Заедно с Андреас Дзимас и Костас Лазаридис – също освободени от затвора, както и с Петрос Русос, Панделис Карагицис и Хриса Хадзивасилиу на среща през юли 1941 година, която по-късно е наречена VI пленум на ГКП, съставят нов Централен комитет, като Чипов става генерален секретар. Този Централен комитет успява да спечели признание от стария ЦК и от регионалните лидери на партията.

На VII пленум на ЦК през септември 1941 г. година Чипов е освободен от поста си, тъй като е небрежен по отношение на сигурността. Твърди се също, че злоупотребява с алкохола и има неадекватно поведение за поста, който заема. След свалянето от поста си, той е изолиран като „политически неблагонадежден“ и през януари 1942 г., търси убежище в София. Тук той остава осем месеца,[3] като никога не успява да обясни какво точно е правил по време на престоя си. Според някои източници Чипов е подсигурен в София, като агент на българските тайни служби.[4] Според македонския историк Ристо Кирязовски Андрей Чипов е освободен от поста Генерален секретар поради негръцкия му произход.[1] Същото мнение се поддържа и от българския историк Георги Даскалов.[2][5]

По време на Гръцката гражданска война Чипов е активен лидер на Славяномакедонски народоосвободителен фронт (СНОФ).

Умира от туберкулоза в Битоля, Югославия през 1956 година, изолиран и изпаднал в алкохолна зависимост.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Matthias Esche, Die Kommunistische Partei Griechenlands 1941 – 1949, Munich: Oldenbourg, 1982. ISBN 3-486-50961-6
  • Д-р Ристо Кирјазовски, „Демократски и антифашистички партии и организации во Егејскиот дел на Македония (1941 – 1945)“, ИНИ, Скопје, 1991, стр. 30, 31 и 32
  • Hagen Fleischer, Im Kreuzschatten der Mächte Griechenland 1941 – 1944 (Okkupation-Resistance-Kollaboration), Frankfurt am Main: Peter Lang, 1986, p. 591. ISBN 3-8204-8581-3

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Андонов, Благојче. Животот и делото на Андреја Чипов (Пателе, Леринско, Егејска Македонија. // Македонска ризница (16). ноември 2013. ISSN: 1857 – 9314. с. 4. Посетен на 18 април 2016.
  2. Андонов, Благојче. Животот и делото на Андреја Чипов (Пателе, Леринско, Егејска Македонија. // Македонска ризница (16). ноември 2013. ISSN: 1857 – 9314. с. 5. Посетен на 18 април 2016.
  3. Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 2000, стр. 156.
  4. Guerrilla warfare and espionage in Greece, 1940 – 1944, André Gerolymatos, Pella Pub. Co., 1992, ISBN 0-918618-50-9, pp. 181 – 182.
  5. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 294, 789.
  6. Киселиновски, Стојан. Македонски дејци (ХХ век). Скопје, 2002, 236 – 237
     Портал „Македония“         Портал „Македония