Атанас Пейков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Пейков
Αθανάσιος Πέικος
гръцки и български интелектуалец
Роден
Починал
1971 г. (68 г.)

Атанас Пейков (на гръцки: Αθανάσιος Πέικος или Θανάσης Πέϊκος), е гръцки и български интелектуалец, активист на Гръцката комунистическа партия (ГКП) и Вътрешна македонска революционна организация (обединена).

Той е създател на слабопроучена българска книжовна норма, основана на диалектите от Югозападна Македония и на българската азбука.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1903 година в костурското село Бабчор, днес в Гърция. Завършва гимназия и работи като журналист. През 1925 година издава в Лерин първия си вестник - сатиричния лист „Купупи“ (в превод Комар). През 1930 година редактира издавания от Менелай Гелев лерински вестник „Македонико Спинтира“ (Македонска искра). Пише стихове, които публикува в солунските списания.

Активно се ангажира с ВМРО (обединена) и гръцката левица. Заради дейността си през 1934 година е арестуван, осъден и заточен в островите Анафи, Фолегандрос и Агиос Евстратиос. По-късно работи като редактор на популисткия вестник „Лаики Фони“ (Глас на народа). При режима на генерал Йоанис Метаксас през 1939 година е хвърлен в затвора Акронавплия, където е заедно с някои от най-видните членове на ГКП.

На 28 юни 1941 година с активното застъпничество на българската легация в Атина Атанас Пейков е освободен от затвора заедно с Андрей Чипов, Лазар Дамов и още 24 политически затворници, българи от Южна Македония. Установява се в Драма, където получава българско поданство и става член на управата на местната обществена сила. Работи като чиновник в тютюнева фирма.

След септември 1944 година Атанас Пейков се премества в София, където работи в Радио София като редактор на предаванията на гръцки език. След 1947 година става редактор-преводач в информационното бюро на ГКП „Елас прес“.

През 1951 година заминава за Букурещ и работи в македонския отдел на издателството „Неа Елада“ при ЦК на ГКП. Списва македонската страница на гръцкия емигрантски вестник „Неа Зои“.

Чужд на наложения в Югославска Македония нов официален език. Създава „Граматика на македонския език“ (1952), в която предлага нова езикова норма, основана върху диалектите на Югозападна Македония (Леринско, Костурско, Воденско) с употреба на българската азбука. На тази норма през 1950-те години са отпечатани редица книги, вестници и списания, издадени от ГКП в емиграция.

По-късно се преселва в София, където почива през 1971 година.

Атанас Пейков се представя като лоялен комунист, предан на ГКП и противник на политическите домогвания на ЮКП и нейния агресивен проюгославски македонизъм. Отнася се с уважение и чувство за близост към България, където прекарва редица години от живота си[1][2][3].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Даскалов, Георги. Предизвикани размисли за просветното дело и езика на беломорските българи. Македонски преглед,2006,№ 3, 33-37
  2. Кирјазовски, Ристо. Македонската политичка емиграција от егејскиот дел на Македонија во источноевропските земји по Втората светска војна. Скопје, 1989, 221-233
  3. Доневски, Ѓорѓи. Бапчор. Скопје, 1996
     Портал „Македония“         Портал „Македония