Пътеле
| Пътеле Άγιος Παντελεήμονας | |
|---|---|
 Панорама на Пътеле | |
  Пътеле  Пътеле  Пътеле | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 489 m |
| Население | 984 души (2011 г.) |
| Демоним | Пътелѐйци |
| Пътеле в Общомедия | |
Пъ̀теле или Пъ̀тели или Па̀теле или Па̀тели (изписване до 1945 година: Пѫтеле; на гръцки: Άγιος Παντελεήμονας, Агиос Пантелеймонас, катаревуса: Άγιος Παντελεήμων, Агиос Пантелеймон, до 1926 година Πάτελι, Патели или Πάτελε, Пателе[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 39 километра югоизточно от град Лерин (Флорина) и на 6 километра от демовия център Суровичево (Аминдео) на западния бряг на Островското езеро в подножието на планината Малка Нидже. Край селото е разположен Пътелейският манастир „Свети Пантелеймон и Евула“.[2]
В енорийската църква „Свети Атанасий“ има сбирка на икони.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Праистория, античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: 
Археологически разкопки, започнати през 1897 година от учени от Руския археологически институт в Цариград под ръководството на Фьодор Успенски и Павел Милюков, разкриват голямо селище от желязната епоха (халщад) с голям некропол между Петърското и Островското езеро. По-късно гръцки археолози откриват и селище от неолита, а случайни находки на повърхността говорят за наличието и на други археологически обекти в района на Пътеле – в района на местността Росици (Ρώσιτσι) са открити следи от ранния халколит, а на скалистия хълм Мечкина дупка (Μέτσκινα Ντούπκα) на около половин километър североизточно от Пътеле има следи от селище от ранната желязна епоха.[4][5]
В 1962[6] и в 1966 година некрополът от ранната желязна епоха,[7] а в 1984 година частта от хълма, където е бил разположен елинистическият град, е обявена за паметник на културата.[8]
Над пътя за село Горничево (Кели) в Малка Нидже има останки от антична крепост, част от отбранителния пояс на Македонската държава. Крепостта играе важна роля и през Средновековието. Според Васил Златарски това е крепостта на споменати от Йоан Скилица град Петриск, чието име носи и близкото село Петърско (Петрес), в който Йоан Владислав убива цар Гавраил Радомир и се качва на българския престол.[9]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Пателовиче с 10 джизие ханета (домакинства).[10]
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Пътеле като село, населено с българи.[11] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пателе (Patélé), Мъгленска епархия, живеят 1200 гърци.[12] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Пателе (Patélé) е посочено като село с 300 домакинства с 800 жители българи.[13]
През лятото на 1879 година селото е нападнато от разбойническа банда.[14] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[15]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пѫтеле (Пателе) има 1750 жители българи и 60 жители цигани.[16] Прокарването на железницата Солун – Битоля в края на XIX век, която минава през Пътеле, дава тласък на икономическото развитие на селото.
През първата половина на 70-те години на XIX век в Пътеле се открива българско училище, което просъществувало твърде кратко според Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“).[17] В 1882 година в гръцкото училище в Пътеле започва да се преподава на български от учител българин.[18]
През септември 1879 година селото е нападнато от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия – нападнати и ограбени са селските първенци, а българският учител Константин успява да се укрие.[19]
В началото на XX век по-голямата част от жителите на Пътеле са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1936 българи екзархисти и 64 българи патриаршисти, като функционират две български училища - основно и прогимназиално.[20] В гръцки доклад от 16 май 1906 година за Битолския вилает се казва, че до Илинденското въстание в Патели има 20 православни (т.е. патриаршистки) семейства и 170 схизматични (т.е. екзархийски).[21]
След Хуриета в Пътеле български учител е Александър Килифарски, анархист, брат на революционера Върбан Килифарски.[22][23]
Жителите на Пътеле участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт и в Илинденското въстание, в което пътелейска чета от 213 души, начело с Атанас Шишков, се присъединява към отряда на Тане Стойчев.[24]
В гръцки доклад от края на десетилетието пише:
| „ | Патели, 125 православни гърци и 1125 българеещи се схизматици. Гръцката църква е затворена след Конституцията и последвалите размирици. Българите владеят другата гръцка църква от 1884.[18] | “ |
Основен поминък на жителите на Пътеле през този период е винарството и работата в чужбина. След 1903 година мнозина жители на Пътеле се изселват в САЩ. През 1911 година в Гранит Сити, Илинойс преселниците от Пътеле създават свое Благотворително дружество „Орел“, което има клонове и в Индианаполис, Индиана и в Дейтън, Охайо.
При избухването на Балканската война в 1912 година 17 души от Пътеле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[25]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Гръцките власти започват терор над българщината. Десетки жители на селото, начело с българския учител Константин (Костадин) Петров,[26] са арестувани и държани без присъда в Солунския затвор Еди куле, затова че са участвали в Македоно-одринското опълчение или дори само за това, че са се обявили публично за българи.
Едва на 15 февруари 1914 година 29 жители на Пътеле са освободени. Селото е за кратко освободено по време на Първата световна война през август 1916 година от Кавалерийската бригада на Първа българска армия при Леринската настъпателна операция, но след съглашенското контранастъпление през октомври 1916 година Пътеле отново попада в гръцки ръце. Бившият андартски капитан Стефос Григориу започва терор в селата около Петърското и Островското езеро. Избити са всички попове, учители и просто видни българи в селата Пътеле, Суровичево и Петърско, между които поп Петре, Дине Даскето, Лазо Мишев, Михал Зунков, Коле Дашев и други. Над 150 жители на Пътеле, повечето от които жени, са пребити от гръцки паравоенни организации, а свещеник Зарипеов, учителят Константин Попарсланов и още трима видни българи са убити с щикове.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Патели има 300 къщи славяни християни.[27]
В 1924 година 43 семейства от Пътеле се изселват в България, а други отвъд океана. През 20-те години Пътеле става опорна точка на Гръцката комунистическа партия. От Пътеле е и един от най-видните ѝ лидери Андрей Чипов (Андреас Ципас). През 30-те години в Пътеле е образувана секция на ВМРО (обединена). В документ на Главно управление за Македония от 1924 година се казва, че всичките 283 семейства в Пътеле са славяноговорещи и няма нито едно гръцкоговорещо. В 1926 година селото е прекръстено на Агиос Пантелеймон (Свети Пантелеймон).[28] В секретен доклад от 6 май 1932 година окръжното жандармерийско поделение на Ном Лерин прави списък на 31 жители на Пътеле, които са „доказани българомислещи“.
Веднага след избухването на Итало-гръцката война на 28 октомври 1940 година в Пътеле са арестувани и интернирани 21 души. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Пътеле е установена българска общинска власт.[29] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:
| „ | От село Пътеле затворени са в Солун следните лица: Тома Ив. Календжиев, Благой Благоев, Георги Дафов, Илия Заров и Васил Белчев. Повечето от тях са жестоки бити от гърците... Селяните от село Пътеле, не смеят да се занимават със занятието риболовство, защото гръцките бежанци оттатък езерото стрелят по тях.[30] | “ |
Гръцки доклад за „национализма“ в ном Лерин от 1945 година съобщава:
| „ | Агиос Пантелеймон. Население 1819. С гръцко съзнание 50. С българско - 1619. С неустановено - 150. Всички славофони.[21] | “ |
В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник „Фос“ пише:
| „ | Българите и комунистите продължават дейността си за автономията на Македония. Център на тази дейност не е само Суровичево, но и селата Екши Су, Агиос Пантелеймонас и Веви. От самите имена на водачите се установява ясно сътрудничество между комунистите и българите. Това са някогашните фактори на българската тайна полиция и водачи на българското движение в този край. | “ |
През август същата година 70 „славяногласни“ жители на Пътеле са арестувани като „органи на българската полиция“.
В Гражданската война жителите на Пътеле се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция и селото пострадва силно. Много жители на селото включително и деца са арестувани и измъчвани. Доклад на СНОФ от 9 февруари 1946 година показва, че в Агиос Пантелеймонас има 133 членове на СНОФ и на младежката и женската му организация. На 6 януари 1947 година в Пътеле става сражение между редовна войска и комунистически партизани.[31] През 1947 година 90 души от Пътеле са съдени за „автономизъм“ и „антидържавна дейност“.[18] 76 семейства и 29 отделни хора се изселват в Югославия, България и другите социалистически страни. Спадането на населението през 60-те се дължи предимно на емиграция отвъд океана.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Раскарниците[32][33] | Ρασκαρνίτσιτε | Ставродроми | Σταυροδρόμι[34] | местност на С от Пътеле[32][33] |
В 1986 година Кляневата къща, Благовата къща и Пътелейската мелница са обявени за паметници на културата.[35]
В края на 80-те жителите на Пътеле влизат в конфликт за земя с жителите на село Нов град (Вегора), които са понтийски гърци, заселени на мястото на изселени мюсюлмани през 20-те години. И едните, и другите предявяват правото на собственост върху три хиляди и сто декара новопоявила се земя вследствие на постепенното свиване на Островското езеро. Когато в 1992 година жителите на Пътеле се обръщат към управителя на ном Лерин Панайотис Пападопулос за обяснение защо на тях не им се дава земята, която им принадлежи, докато жителите на Вегора сеят и садят, Пападопулос отговаря
| „ | Защото те са понтийци, а вие сте циганоскопяни.[18] | “ |
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[36]
- Преброявания
- 1913 – 1791 жители
- 1920 – 1418 жители
- 1928 – 1501 жители
- 1940 – 1747 жители
- 1951 – 1498 жители
- 1961 – 1497 жители
- 1971 – 1161 жители
- 1981 – 1068 жители
- 1991 – 1003 жители
- 2001 – 1110 жители
- 2011 – 984 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
- Родени в Пътеле
Александър Мицаров (1880 - 1939), гръцки андартски деец- Андрей Чипов (1904 – 1956), гръцки политик и революционер
- Атанасиос Папатанасиу (Αθανάσιος Παπαθανασίο), гръцки андартски деец от втори клас[37]
Атанас Шишков (1878 – ?), български просветен и църковен деец- Аце Дорев (1871 – 1941), български революционер
- Васил Календжиев, български революционер
Васил Чипов (1926 – 1987), просветен деец от Северна Македония- Георги Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина[38]
- Георги Джотев, свещеник в родното си село през 1870-те, през 1874 година обявява селото за екзархийско[39]
- Георги Христов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина[40]
- Григор Дуров – Бангата, деец на ВМОРО, дългогодишен ръководител на революционния комитет в Пътеле,[41] баща на войводата на ВМРО Тома Дуров[42]
- Димитър Иванов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина[43]
- Димитър (Мице) Настов, ученик в Кожани около 1830 година, съученик на Панарет Пловдивски
- Димитър Нацев (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора и Нестроева рота на Девета велешка дружина[44]
- Дине Абдураманов (? - 1902), български революционер, деец на ВМОРО
- Дино Атанасов (Димо, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина[45]
- Евгений Мишайков, български църковен деец
- Иван Дорев (1866 – 1942), български просветен деец и историк
- Иван Николов Зеринчев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[46] Подпредседател на македонското благотворително братство „Тодор Александров“ във Варна през 1937 - 1941 година.
- Иван Мишайков (1854 – 1932), български чиновник
- Иван Толев Алиломов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, работник, ІІ клас Втора рота на Девета велешка дружина[47]
- Илия Църнаков-Лазаридис (1909 - 1948), гръцки комунист[48][49]
- Йоанис Фортомарис (Ιωάννης Φορτομάρης), гръцки андартски деец от трети клас, убит през 1908 година от българи[37]
- К. Георгиев, македоно-одрински опълченец, Щаб на Първа бригада на МОО[50]
- Константин (Дине) Доков, български просветен деец, завършил пловдивското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“, след 1874 година преподавал в Скопие и Пътеле[51]
- Константин Мишайков (1807 – 1880), български лекар и общественик
- Коста Абдерманов (р. 1927), скулптор от Северна Македония
- Костадин Божилов, македоно-одрински опълченец, Осма костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[52]
- Лазар Дорев, македоно-одрински опълченец, жител на Кайляри, Първа рота на Осма костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[53]
- Ламбо Василев (1876 – ?), български революционер
- Методи Тодорче Бореа (1912 – 1943), гръцки комунист[54]
- Михаил Мишайков, юрист и политик
- Михаил Н. Пасков (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Марко Иванов, четата на Христо Цветков, четата на Пандо Шишков, Първа рота на Петнадесета щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен от 12 август 1913 до 10 марк 1914 година[55]
- Мияле Клянев (1907 – 1949), гръцки комунист[56]
- Никола Апостолов (1866 – 1952), български политик и министър (1907-1908, 1913-1917)
- Никола Янев (1861 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Единадесета сярска дружина[57]
- Панарет Пловдивски (1805 – 1883), български църковен деец
- Панделис Лякос (Παντελής Λιάκος), гръцки андартски деец от трети клас[37]
- Пандил Георгиев (Пандо), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Джорлев, Първа рота на Осма костурска дружина[58]
- Пандо Т. Сугарев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[59]
- Панталей Николов (1869[60]/1871 - ?), български военен, подполковник,[61] в 1891 година завършва с третия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия[60]
- Панчо Дорев (1878 – 1938), български историк и дипломат
- Спиридон Благоев (1926 – 2009), деец на ДАГ, юрист, историк от Северна Македония
- Ставрос Миндзурис (Σταύρος Μιντζούρης), гръцки андартски деец от трети клас[37]
- Ташко Белчев (1926 – 2015), полонист и палеолингвист от Северна Македония
- Теофанис Лякос (Θεοφάνης Λιάκος), гръцки андартски деец от трети клас[37]
- Тодор Христов (1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Десета прилепска дружина[62]
- Тома Дуров (1899 – 1932), български революционер, лерински войвода на ВМРО
- Тома Иванов (1875 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
- Тошо Мимидичков (? – ок. 1911), български учител и революционер
- Урания Алиломова, гръцка комунистка
- Филип Трифонов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Пета рота на Първа дебърска дружина[63]
- Филип Трифонов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, Щаб и Втора рота на Осма костурска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 6 юли 1913 година[63]
- Христо Динев (1900 – 1977), български театрален и кино артист
- Христо Мицарев (Χρήστος Μητσάρης), гръцки андартски деец от трети клас[37]
- Христо Пасхов (1874 – 1936), български революционер
- Починали в Пътеле
- Ангел Кирилов Пасколев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[64]
- Георги Стаменов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[65]
- Дине Абдураманов (? - 1902), български революционер, деец на ВМОРО
- Иван Стоянов Попов (Попиванов), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[66]
- Марко Лерински (1862 - 1902), български революционер, войвода на чета на ВМОРО
- Ралю (Рашко) Калинкоев, български военен деец, подпоручик, доктор, загинал през Първата световна война[67]
- Други
- Димитър Мишайков (1883 – 1945), български юрист и политик, по произход от Пътеле
- Петър Мишайков (? - 1902), деец на БРЦК и политик, по произход от Пътеле
- Роман Мишайков (1883 – 1903), деец на ВМОРО, внук на Константин Мишайков
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((el)) Официален сайт на Дем Аминдео
- ((el)) Историята на две села. Статия във вестник Елефтеротипия за сбълъсъка за земя между жителите на Пътеле и заселените в съседното село Нов град понтийски гърци
- „Местни“ и „понтийци“: Битка край езерото и ... години, които ни връщат назад! Коментар на вестник Елефтеротипия за сблъсъка между селата Пътеле и Нов град
- Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.
- Снимка на село Пътеле между езерата Петърско и Островско от параплан Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Ι.Μ. Αγίου Παντελεήμονα και Ευβούλης – Αμυνταίο. // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
- ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN – 622Χ 0570 – 622Χ. σ. 577. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ Kathimerini. „Forgotten necropolis. An unknown lakeside civilization reveals its hidden treasures“, 3 февруари 2007., архив на оригинала от 7 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070707153611/http://www.ekathimerini.com/4dcgi/news/content.asp?aid=80736, посетен на 2008-03-12
- ↑ Δήμος Αμυνταίου. Δημοτικό Διαμερίσμα Αγίου Παντελεήμονα, архив на оригинала от 5 април 2007, https://web.archive.org/web/20070405173033/http://www.amyntaio.gr/1.htm, посетен на 2007-03-09
- ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 юли 2020 г.
- ↑ ΥΑ 2258/4-2-1966 - ΦΕΚ 175/Β/26-3-1966. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 юли 2020 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ17/26735/878/24-5-1984 - ΦΕΚ 484/Β/23-7-1984. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 юли 2020 г.
- ↑ Васил Златарски. „История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018)“, стр. 712.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
- ↑ Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877, стр. 92.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 310.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 706.
- ↑ а б в г "Άγιος Παντελεήμων - Βεγόρα. Η ιστορία δύο χωριών". Ελευθεροτυπία, 15 март 1998.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ а б "Άγιος Παντελεήμων - Βεγόρα. Η ιστορία δύο χωριών". Ελευθεροτυπία, 15 март 1998.
- ↑ Митрев, Анастас. Мемоари, огледи, статии. Скопје, Нова Македонија, 1974. с. 52-53. (на македонска литературна норма)
- ↑ Зографски, Данчо. Егејска Македонија. Скопје, Илинден, 1951. с. 261. (на македонска литературна норма)
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 873.
- ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 420.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1079. (на гръцки)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/29281/1985/7-8-1986 - ΦΕΚ 730/Β/29-10-1986. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 19 юли 2020 г.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 162. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 189.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 764.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 14.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 54.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 282.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 486.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 63.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 269.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
- ↑ Kolupacev Stewart, Elizabeth. For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters. // Politecon Publications, 2009. Посетен на 23 декември 2013 г.
- ↑ Литовски, Александар. Jубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010. Организација на Македонците-потомци од Егејскиот дел на Македонија - Битола и Здружение на сетинци, попадинци и крушорадци от Лерин во Македонија. ISBN 9989-9986-3-9. с. 47. Посетен на 23 декември 2013 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 157.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 217.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 92.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 540.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 819.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 164.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 683.
- ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 110.
- ↑ Руменин, Р., стр. 343
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 780.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 735.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 1; оп. 1, а.е. 274, л. 2
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 9; оп. 1, а.е. 274, л. 18
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 13; оп. 1, а.е. 274, л. 34
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 16; оп. 1, а.е. 274, л. 64
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
| |||||||||||||||||||||||||||||
Портал „