Елевиш
| Елевиш Λεβαία | |
| — село — | |
  Елевиш  Елевиш  Елевиш | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 597 m |
| Население | 660 души (2021 г.) |
Елевиш (на гръцки: Λεβαία, Левеа, до 1926 година Έλλεβη, Елеви[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 2 километра северно от Чалджиево (Филотас) в коловината Саръгьол.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Еливич (Elivitsch).[2]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Елевиш (Elevich) е село в каза Джумали с 20 домакинства и 48 жители българи.[3]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Елевиш:
| „ | Оттук [Чалджиево] на половин час на запад над езерото също на Лариския път е разположено село Елевеш със 150 мохамедански къщи. Данъкът на това село е 17900 пиастри.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Елевишъ има 700 жители турци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Елевиш е чисто турско село в Леринската каза на Битолския санджак със 100 къщи.[6]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Кулафча (Κουλάφτσα), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 375 мюсюлмани.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]_k%C3%B6y%C3%BC_muhacirlerinin_Horosk%C3%B6y_ve_%C3%87obanisa_k%C3%B6ylerine_iskan_edilmesine_dair_Saruhan_(Manisa)_%C4%B0skan_M%C3%BCd%C3%BCriyeti%27nin_%C4%B0%C3%A7i%C5%9Fleri_Bakanl%C4%B1%C4%9F%C4%B1%27na_yaz%C4%B1s%C4%B1.jpg)
През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата попада в Гърция. В 1912 година Елевиш е населено с 900 турци, които по силата на Лозанския договор са изселени, а на тяхно място са заселени християни бежанци, предимно от Понт, Тракия и Мала Азия.[8] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Елевиш има 50 къщи турци.[9]
В 1926 година селото е прекръстено на Лакия, а после на Левеа.[8][10] В 1928 година Елевиш е чисто бежанско с 232 бежански семейства и 973 жители бежанци.[11] В 1940 година селото е населено от 1000 жители бежанци.[8]
До 2011 година селото е част от дем Елевиш.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чикмал Гьолу[12] | Τσικμαλγιολού | Адйексодон | Άδιέξοδον[13] | местност на ЮЗ от Елевиш и на СЗ от Чалджиево[12] |
| Рудина[12] | Ρουντίνα | Лохагу Делапорта | Λοχαγού Δελαπόρτα[13] | възвишение на З от Елевиш и на ЮИ от Гулинци (640,2 m)[12] |
| Коста Бора[12] | Κώστα Μπόρα | Коста | Κώστα[13] | местност на З от Елевиш[12] |
- Преброявания
- 2001 – 826 души
- 2011 – 919 души
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98 – 99.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 152. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 109. (на гръцки)
- ↑ а б в Λιθοξόου, Δημήτρης. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας, архив на оригинала от 5 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080905163720/http://www.freewebs.com/onoma/elovo.htm, посетен на 5 септември 2008
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
