Айтос (дем Суровичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За едноименния град в България вижте Айтос.

Айтос
Αετός
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Надм. височина 612 m
Население (2001) 857 души
Пощенски код 530 75
Телефонен код 23860 – 41
Айтос в Общомедия

Айтос или Аетос (на гръцки: Αετός, Ает̀ос, в превод орел) е село в Република Гърция, дем Суровичево, област Западна Македония с 1535 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 46 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 12 километра западно от Суровичево в подножието на рида Радош, част от планината Вич.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Печат на българското училище в Айтос.

Според легендата селото дължи името си на турския бей Айти от съседното турско село Горицко, чийто чифлик е бил Айтос. Селото е основано от жители на изоставеното село Бегна. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година като село с 59 домакинства, в което се отглеждат лозя и орехи.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Айтос (Aïtos) е посочено като село с 30 домакинства с 88 жители българи и 503 жители мюсюлмани.[2]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Айтос:

Село Аетос с 50 български къщи, които плащат 7650 пиастри данък и 3860 инание-аскерие. Селото е разположено в склоновета на планина. На запад от него запозва планината Невеска, покрита с гори, в която живеят мечки и други зверове.[3]
Паметник на убитите на 17 септември 1905 година местни гъркомани.

През 1893 година край Айтос е осветен манастирът „Свети архангели Михаил и Гаврил“, построен на мястото на развалини на стари църкви и манастир.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Айтос има 950 жители българи и 60 жители цигани. [5] Жителите на Айтос минават под върховенството на Българската екзархия в 1897 година, а според Христо Силянов след Илинденското въстание в началото на 1904 година и последните гъркомански къщи се отказват от Патриаршията.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1064 българи екзархисти и 66 цигани християни и функционира българско училище. [7] На 14 май 1904 година в селото е убит андартът Вангел Георгиев. На 28 юли 1905 година[8] андратската чета на Йоанис Калогеракис напада Айтос, но е отблъсната като в сражението загиват Калогеракис и двама от хората му.[9][10] В отговор на акция на ВМОРО в гъркоманското Раково андарти нападат Айтос на 12 октомври 1907 година. Убити са 5 жени и 6-ма мъже, сред които и деца, 10 къщи са изгорени[11]. В същата 1905 година андартите нападат втори път Айтос, опожаряват 10 къщи и убиват 75-годишния свещеник Дине Минчов.[12]

При избухването на Балканската война 15 души от Айтос се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

Според секретаря на Леринската българска митрополия Васил Трифонов в Айтос към края на османската власт има „120 чисто български къщи“.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Айтос през Първата световна война. Съглашенска пощенска картичка

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1932 година в Айтос има 166 българогласни семейства, от които 159 са с „изявено българско съзнание“. В 1945 година в селото има 1335 българофони, 1185 от които с „негръцко национално съзнание“, 50 с гръцко и 100 с „неустановено национално съзнание“. Селото пострадва по време на Гръцката гражданска война – в Югославия се изселват 20 семейства, а много други в другите социалистически страни и отвъд океана. Намаляването на населението през 60-те се дължи на емиграция в Австралия и Канада.

В селото има две църкви – „Свети Георги“ от 1836 и манастирската „Свети Архангели“ от 1892 година, а съборът на селото е на 8 ноември – Архангеловден. Параклисът „Света Параскева“ е построен в 1860 година под манастира около смятан за светен извор. В 1960 година е обновен.[15]

Всяка година в Айтос се провежда фестивал на чушките. До 2011 година Айтос е център на самостоятелен дем в ном Лерин.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 785 жители
  • 1920 – 785 жители
  • 1928 – 941 жители
  • 1940 – 1189 жители
  • 1951 – 1056 жители
  • 1961 – 1016 жители
  • 1971 – 823 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Христо Каракалцев.
Тръпче Белев.
Родени в Айтос
  • Flag of Bulgaria.svg Благой Динев Нашов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[16]
  • Flag of Greece.svg Благоя Пецов (1909 – 1949), гръцки комунист[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Дафов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Костов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето, продоволствен транспорт на МОО[19]
  • Flag of Greece.svg Икономос Папалексиу (Οικονόμος Παπαλεξίου), гръцки андартски деец от втори клас[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Костов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, часовникар, живеещ в Битоля, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на орден „За храброст“, IV степен[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Димитров, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в плен през Междусъюзническата война на 12 юли 1913 година и освободен на 4 декември 1913[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Константинов, български революционер и свещеник, македоно-одрински опълченец в четата на Пандил Шишков[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Кирияс Динев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина[24]
  • Flag of Greece.svg Киро (1924 – 1949), гръцки комунист[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Д. Кьосев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ицо Петков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, нестроева рота на Осма костурска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Кръстев Петров (1884 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, четата на Христо Цветков, Първа рота на Шестнадесета щипска дружина, Сборна партизанска рота, убит на 5 юли 1913 година в Междусъюзническата война[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Колев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Втора рота на Дванадесета лозенградска дружина[29]
  • Flag of Greece.svg Трифун Робев (? – 1948), деец на ДАГ
  • Flag of Bulgaria.svg Тръпе Иванов Блълев (Тръпко, Тръпче Белев) (1872 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина, Сборна партизанска рота[30][31]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Д. Олев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Николов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Седма кумановска дружина[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Николов Каракацалов (Каракалцев), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Христо Цветков, четата на Пандо Шишков[34]
Починали в Айтос
  • Flag of Bulgaria.svg Алексо Лепишков (? – 1905), терорист и селски войвода на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Вангел Георгиев (1876 – 1904), гръцки андартски капитан
  • Flag of Greece.svg Йоанис Калогеракис (? – 1905), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Мишайков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец от село Осничани, Първа и Втора рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен, загинал край Айтос в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Наков (1890 – 1913), македоно-одрински опълченец от село Жупанища, Първа рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, убит в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година при Айтос[36]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 231. ISBN 2283604524.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 82 – 83.
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.153.
  4. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т. II, София 1932, с. 485. Според предания, записани към 1900 г., старата църква, чиито развалини все още са се виждали, е била посветена на „Света Параскева“
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  6. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.125.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176 – 177.
  8. I. K. Mαζαράκης – Αινιάν, „Ο Μακεδονικός Αγώνας“, Εκδ. „Δωδώνη“, Αθήνα, 1981.
  9. www.smokovo.gr
  10. Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗ ΔΥΤΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ ΤΟ 1905.
  11. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 268 – 269.
  12. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.826.
  14. Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 198.
  15. Εκκλησία Αγίας Παρασκευής. // Κοινότητα Αετού. Посетен на 6 януари 2014.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.487.
  17. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.201.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.370.
  20. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 162. (на гръцки)
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.373.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.223.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.360.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.240.
  25. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.398.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.551.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.563.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.356.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.88.
  31. Македонски войводи и четници, заселили се в Плевен
  32. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.523.
  33. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.515. Може би идентичен с Христо Николов Каракалцев.
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.337.
  35. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.466.
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.479.
     Портал „Македония“         Портал „Македония