Горицко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Горенци.

Горицко
Αγραπιδια
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСуровичево
Географска областСаръгьол
Надм. височина680 m
Население120 души (2011 година)

Горицко или Горско[1] или Горенци (на гръцки: Αγραπιδια, Аграпидия или Αγραπιδιές, Аграпидиес, катаревуса: Αγραπιδέαι, Аграпидее, до 1926 година Γκόρισκο или на катаревуса Γκόρισκον, Гориско/н[2]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 48 километра южно от град Лерин (Флорина) и на един километър западно от Айтос в подножието на рида Радош, част от планината Вич на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Горицко е старо българско село, в което през XIX век се заселват турци и българското му население го напуска. В селото има руини на стара църква „Свети Харалампи“. Според местна легенда името си Горенци носи от разпространените в околността круши горници. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горицка (Goritzka) е посочено като село с 35 домакинства с 85 жители българи.[3] В 1889 година Стефан Веркович пише за Горицко:

В подножието на същата планина [Невеска], накрая на рибното езеро Бламбур, на брега на което расте тръстика е разположено село Икориска с 15 мохамедански къщи. Данъкът на това село е 1750 пиастри. Околностите му са гористи.[4]

Гьорче Петров представя селото като турско с 20 къщи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горенци има 100 жители турци и 35 жители цигани.[5] Според Наум Темчев в 1903 година селото е турско.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата Горицко попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горско има 25 къщи турци.[7] След разгрома на Гърция в Гръцко турската война в 1922 година мюсюлманското население напуска Горицко и на негово място са заселени понтийски и тракийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година в селото е чисто бежанско с 12 бежански семейства и 82 жители.[8] В 1926 година селото е прекръстено на Аграпидее.[9]

След Гражданската война в селото са заселени и малък брой колонисти от Епир. До 2011 година Горицко е част от дем Айтос.

Преброявания
  • 1913 – 114 жители
  • 1920 – 162 жители
  • 1928 – 102 жители
  • 1940 – 190 жители
  • 1951 – 190 жители
  • 1961 – 219 жители
  • 1971 – 200 жители
  • 2001 – 250 жители
  • 2011 – 120 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горицко

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 20.
  2. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 153. (на руски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  6. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 21.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30