Лехово (дем Суровичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лехово.

Лехово
Λέχοβο
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Вич
Надм. височина 921 m
Население (2001) 1 227 души
Пощенски код 530 73
Телефонен код 23850-45
Лехово в Общомедия

Лехово или Елехово или Елеово (на гръцки: Λέχοβο, Лехово, катаревуса Λέχοβον, Леховон, между 1955 и 1956 Ηρωϊκό, Ироико, катаревуса Ηρωϊκόν, Ироикон[1][2]) е село в Гърция, дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 1 227 жители (2001), мнозинството от които арванити.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположен на 60 километра южно от град Лерин (Флорина) на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория) в южното подножие на планината Вич (Вици). Към землището на Лехово е присъединено и землището на заличеното в 1980 година село Врабчин (Химадио).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1868 година в Лехово е построена църквата „Свети Димитър“, обявена за защитен исторически паметник в 1987 година.[3]

През XIX век в Лехово се заселват албанци християни от Епир. В края на века Лехово е голяма паланка с християнско гъркоманско албанско и влашко население. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique") в 1878 година пише, че в Лехова (Léhova) живеят 1800 гърци.[4] Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Елеово (Eléovo) има 300 домакинства и 900 жители албанци.[5]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Лехово:

Срещу Клисура, в друг участък на Мирихската планина, на четири часа и половина разстояние е разположено арнаутското градче Лахово със 130 къщи, от които и някои влашки. Данъкът им, освен местните селски разходи, достига суми ог 9800 пиастри. Жителите са преобладаващо занаятчии - дърводелци, и земеделци. Повечето от тях подобно на клисурци, пътуват на гурбет различни места и работят като дърводелци, овчари и прочее. Почвата тук е неплодородна, страда от засушавания и изобщо като планинска - негодна за земеделие. В селото има две църкви с двама свещеници и едно училище с учител свещеник.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Елеово (Елехово) има 750 жители арнаути и 90 жители власи.[7] Според гръцки данни в селото има 2 500 албанофони с гръцко съзнание.[8]

Почти цялото население е вярно на Цариградската патриаршия и градчето е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО.[9] По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е опожарено от османците.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Елеово има 90 власи и 750 албанци и работи влашко училище.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.[12] През 1955 година гръцките власти сменят българското име на селото на Ироико (в превод Героично). Но албаноговорещото му население отказва да приеме новото име и на следващата 1956 година името Лехово е върнато. През 1998 година Лехово е обявено за село герой.

Според изследване от 1993 година селото е арванитско, като в него арванитският език е запазен на средно ниво, а влашкият на ниско.[13]

До 2011 година Лехово е самостоятелна община в ном Лерин.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Георгиос Сейменис
Родени в Лехово
  • Гърция Антониос Мендос (Αντώνιος Μένδος), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  • Гърция Атанасиос Папаянис (Αθανάσιος Παπαγιάννης), гръцки андартски деец от втори клас[14]
  • Гърция Василиос Папазисис (Βασίλειος Παπαζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  • Гърция Георгиос Папалексиу (Γεώργιος Παπαλεξίου), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  • Гърция Георгиос Спанос (Γεώργιος Σπανός), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  • Гърция Димитриос Папазис (Δημήτριος Παπαζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  • Гърция Евангелос Дульо Царухас (Ευάγγελος Δούλης ή Τσαρουχάς), гръцки андартски деец от втори клас, назначен от Павлос Мелас за ръководител на местния комитет, подпомага четите на Цондос, Каудис, Рувас и Влахоянис, разкрит е и лежи 4 месеца в турски затвор[15]
  • Гърция Евангелос Тацис (Ευάγγελος Τάτσης), гръцки андартски деец от трети клас, лекар и ятак на гръцките чети, ранен в сражение с турците през януари 1906 година и затворен в Битоля, където е изтезаван[14]
  • Гърция Евтимиос Леховитис (Ευθύμιος Λεχοβίτης), гръцки андартски деец, подпомага Каравитис за селата от леринското поле[14]
  • Гърция Зиси Дульо (? - 1908), гръцки андартски капитан
  • Гърция Ираклис Фидзос (Ηρακλής Φίτζιος), гръцки андартски деец от трети клас, секретар на гръцкия комитет и директор на гръцкото училище, той прибира отрязаната глава на Павлос Мелас от Статица, по-късно е осъден задочно на смърт от турските власти заради подписано от него писмо, намерено в убития капитан Фуфас[14]
  • Гърция Йоанис Папайоану (Ιωάννης Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  • Гърция Каракиткос (Καρακίτσος), гръцки андартски деец, помощник на капитан Вардас[14]
  • Гърция Козмас Белиос (Κοσμάς Μπέλιος), гръцки андартски деец, изкарва четата на Каудис от засада през 1905 година[14]
  • Гърция Константинос Панайотис (Κωνσταντίνος Παναγιωτίδης), гръцки андартски деец от трети клас, помощник на Григор Войнов - Аграфиотис, през 1906 година заловен и хвърлен в затвора от турците[14]
  • Гърция Николаос Николаидис (Νικόλαος Νικολάϊδης), гръцки андартски деец, ятак на капитан Каудис[14]
  • Гърция Петрос Дульо (Πέτρος Δημουλιός), гръцки андартски деец от втори клас, кмет на селото между 1933-1935 година[15]
  • Гърция Петрос Каралис (Πέτρος Καραλής), гръцки андартски деец, четник[14]
  • Гърция Петрос Орфанидис (Πέτρος Ορφανίδης), гръцки андартски деец, куриер на капитан Каравитис[14]
  • Гърция Петрос Стефанидис Кудзос (Πέτρος Στεφανίδης ή Κούντζος), гръцки андартски деец от първи клас, ръководител на местния гръцки комитет 1904-1905 година, раняван при битка в Съботско, носител на златен медал от македонската борба[14]
Починали в Лехово

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Οικονόμου, Παντελής Π., "Το Λέχοβο στην ιστορική του πορεία", Θεσσαλονίκη 1976.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ηρωϊκόν -- Λέχοβον
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ηρωϊκόν -- Λέχοβον
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/51769/1231/26-1-1987 - ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2015-05-10.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110-111.
  6. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.144-145.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  8. Λέχοβο
  9. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 45.
  10. Автономия“, № 43, цитирано по: Тзавела, Христофор „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр.23.
  11. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  12. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) Иноформацията може да е и за село Елхово.
  13. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  14. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 171.
  15. а б Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 170.
     Портал „Македония“         Портал „Македония