Лехово (дем Суровичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лехово.

Лехово
Λέχοβο
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Вич
Надм. височина 921 m
Население 1115 души (2011 г.)
Пощенски код 530 73
Телефонен код 23850 – 45
Лехово в Общомедия

Лѐхово или Елѐхово или Елѐово или Елхово[1] (на гръцки: Λέχοβο, Лехово, катаревуса Λέχοβον, Леховон, между 1955 и 1956 година Ηρωϊκό, Ироико, катаревуса Ηρωϊκόν, Ироикон[2][3]) е село в Гърция, дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с жители, мнозинството от които арванити.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположен на 60 километра южно от град Лерин (Флорина) на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория) в южното подножие на планината Вич (Вици). Към землището на Лехово е присъединено и землището на заличеното в 1980 година село Врабчин (Химадио).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1868 година в Лехово е построена църквата „Свети Димитър“, обявена за защитен исторически паметник в 1987 година.[4]

През XIX век в Лехово се заселват албанци християни от Епир. В края на века Лехово е голяма паланка с християнско гъркоманско албанско и влашко население. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лехова (Léhova) живеят 1800 гърци.[5] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Елеово (Eléovo) има 300 домакинства и 900 жители албанци.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Лехово:

Срещу Клисура, в друг участък на Мирихската планина, на четири часа и половина разстояние е разположено арнаутското градче Лахово със 130 къщи, от които и някои влашки. Данъкът им, освен местните селски разходи, достига суми ог 9800 пиастри. Жителите са преобладаващо занаятчии – дърводелци, и земеделци. Повечето от тях подобно на клисурци, пътуват на гурбет различни места и работят като дърводелци, овчари и прочее. Почвата тук е неплодородна, страда от засушавания и изобщо като планинска – негодна за земеделие. В селото има две църкви с двама свещеници и едно училище с учител свещеник.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Елеово (Елехово) има 750 жители арнаути и 90 жители власи.[8] Според гръцки данни в селото има 2500 албанофони с гръцко съзнание.[9]

Почти цялото население е вярно на Цариградската патриаршия и градчето е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО.[10] В подготовката за въстание от ВМОРО Лехово е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в Лехово преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:

с. Елехово брои около 350 кѫщи и е населено само отъ християнски арнути-патриаршиски, които не сѫ обичани от българитѣ изъ околнитѣ села, поради тѣхната едностранчивость и враждебность. Тукъ бѣха организирани, повечето насилствено, доста много елеховци, но само двама взѣха участие въ възстанието съ орѫжие въ рѫка.[11]

По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е опожарено от османците.[12]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев ("La Macédoine et sa Population Chrétienne") в 1905 година в Елеово има 90 власи и 750 албанци и работи влашко училище.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лехово има 380 къщи арнаути християни.[14] През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.[15] В 1955 година гръцките власти сменят българското име на селото на Ироико (в превод Героично). Но албаноговорещото му население отказва да приеме новото име и на следващата 1956 година името Лехово е върнато. В 1998 година Лехово е обявено за село герой.

Според изследване от 1993 година селото е арванитско, като в него арванитският език е запазен на средно ниво, а влашкият на ниско.[16]

В 2002 година Леховското училище и Леховската чешма са обявени за защитени паметници.[17]

До 2011 година Лехово е самостоятелна община в ном Лерин.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 1691 жители
  • 1920 – 1172 жители
  • 1928 – 1292 жители
  • 1940 – 1477 жители
  • 1951 – 1195 жители – намаляването на населението се дължи на Гражданската война.
  • 1961 – 1177 жители
  • 1971 – 1205 жители
  • 1981 – 1194 жители
  • 2001 – 1227 жители
  • 2011 – 1115 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Георгиос Сейменис
Родени в Лехово
  • Flag of Greece.svg Антониос Мендос (Αντώνιος Μένδος), гръцки андартски деец от трети клас[18]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Папаянис (Αθανάσιος Παπαγιάννης), гръцки андартски деец от втори клас[18]
  • Flag of Greece.svg Василиос Папазисис (Βασίλειος Παπαζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[18]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Папалексиу (Γεώργιος Παπαλεξίου), гръцки андартски деец от трети клас[18]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Спанос (Γεώργιος Σπανός), гръцки андартски деец от трети клас[18]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Папазис (Δημήτριος Παπαζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[18]
  • Flag of Greece.svg Евангелос Дульо Царухас (Ευάγγελος Δούλης ή Τσαρουχάς), гръцки андартски деец от втори клас, назначен от Павлос Мелас за ръководител на местния комитет, подпомага четите на Цондос, Каудис, Рувас и Влахоянис, разкрит е и лежи 4 месеца в турски затвор[19]
  • Flag of Greece.svg Евангелос Тацис (Ευάγγελος Τάτσης), гръцки андартски деец от трети клас, лекар и ятак на гръцките чети, ранен в сражение с турците през януари 1906 година и затворен в Битоля, където е изтезаван[18]
  • Flag of Greece.svg Евтимиос Леховитис (Ευθύμιος Λεχοβίτης), гръцки андартски деец, подпомага Каравитис за селата от леринското поле[18]
  • Flag of Greece.svg Зиси Дульо (? – 1908), гръцки андартски капитан
  • Flag of Greece.svg Ираклис Фидзос (Ηρακλής Φίτζιος), гръцки андартски деец от трети клас, секретар на гръцкия комитет и директор на гръцкото училище, той прибира отрязаната глава на Павлос Мелас от Статица, по-късно е осъден задочно на смърт от турските власти заради подписано от него писмо, намерено в убития капитан Фуфас[18]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Папайоану (Ιωάννης Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от трети клас[18]
  • Flag of Greece.svg Каракиткос (Καρακίτσος), гръцки андартски деец, помощник на капитан Вардас[18]
  • Flag of Greece.svg Козмас Белиос (Κοσμάς Μπέλιος), гръцки андартски деец, изкарва четата на Каудис от засада през 1905 година[18]
  • Flag of Greece.svg Константинос Панайотис (Κωνσταντίνος Παναγιωτίδης), гръцки андартски деец от трети клас, помощник на Григор Войнов – Аграфиотис, през 1906 година заловен и хвърлен в затвора от турците[18]
  • Flag of Greece.svg Николаос Николаидис (Νικόλαος Νικολάϊδης), гръцки андартски деец, ятак на капитан Каудис[18]
  • Flag of Greece.svg Петрос Дульо (Πέτρος Δημουλιός), гръцки андартски деец от втори клас, кмет на селото между 1933 – 1935 година[19]
  • Flag of Greece.svg Петрос Каралис (Πέτρος Καραλής), гръцки андартски деец, четник[18]
  • Flag of Greece.svg Петрос Орфанидис (Πέτρος Ορφανίδης), гръцки андартски деец, куриер на капитан Каравитис[18]
  • Flag of Greece.svg Петрос Стефанидис Кудзос (Πέτρος Στεφανίδης ή Κούντζος), гръцки андартски деец от първи клас, ръководител на местния гръцки комитет 1904 – 1905 година, раняван при битка в Съботско, носител на златен медал от македонската борба[18]
  • Flag of Greece.svg Стерьос Бинопулос (1888 – 1965), гръцки революционер и политик
Починали в Лехово

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Οικονόμου, Παντελής Π. Το Λέχοβο στην ιστορική του πορεία. Θεσσαλονίκη, 1976.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 5.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/51769/1231/26-1-1987 - ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 10 май 2015 г.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110 – 111.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 144 – 145. (на руски)
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  9. Λέχοβο[неработеща препратка]
  10. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 45.
  11. Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 10.
  12. Автономия“, № 43, цитирано по: Тзавела, Христофор „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр. 23.
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  15. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) Иноформацията може да е и за село Елхово.
  16. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  17. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/590/35066/6-6-2002 - ΦΕΚ 872/Β/12-7-2002. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2 юли 2020 г.
  18. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 171. (на гръцки)
  19. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 170. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония