Горничево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горничево
Κέλλη
— село —
Съглашенска артилерия край Горничево в 1916
Съглашенска артилерия край Горничево в 1916
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Малка Нидже
Надм. височина 934 m
Население 805 души (2001)
Горничево в Общомедия

Горничево (на гръцки: Κέλλη, Кели, катаревуса: Κέλλα, Кела, до 1926 година Γκορνίτσοβο, Горницово или на катаревуса Γκορνίτσοβον, Горницовон[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 805 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 27 километра източно от град Лерин (Флорина) и на 22 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) в проход в планината Малка Нидже.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Определяща роля в историята на селището играе неговото местоположение – в прохода, осигуяващ достъп от Леринското поле и цяла Пелагония към Воден и Солун. Този проход е отбраняван от голяма средновековна крепост, чийто руини все още се виждат. Учените смятат, че тук е бил разположен и античният град Кела, който според античните автори е бил спирка на римския път Виа Егнация. Мястото на града все още не е установено със сигурност, но той е имал изглед и към Петърското и към Островското езеро и идентификацията с Горничево е доста вероятна.

На мястото на тази къща се е намирала тази на войводата Тане Стойчев.

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Горничево с 20 домакинства. В 1481 броят на домакинствата се увеличава на 33.[2]

Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[3]

В края на XIX век Горничево е чисто българско село. Църквата „Успение Богородично“ е от XIX век.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Икорничовон (Ikornitchovon), Мъгленска епархия, живеят 690 гърци,[5] а в Торнисело (Tornicello), също Мъгленска епархия - 480 гърци.[6]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горничево (Gornitchévo) е посочено като село със 160 домакинства с 522 жители българи и 50 жители цигани.[7]

През септември 1879 година селото е нападнато от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия.[8]

Стефан Веркович пише в 1889 година, че Горничево е село с 131 български семейства (635 жители) и 15 цигански мюсюлмански.[9] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горничево има 960 жители българи.[10]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1344 българи екзархисти.[12]

Горничевци участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу турската власт и гръцката въоръжена пропаганда в Македония. На 20 юли 1906 година - Илинден, многобройна андартска чета напада Горничево, но селската милиция я отблъсква, като гърците дават 17 убити.

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Горничево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Горничево попада в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия през Първата световна война, само за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. През 1926 година селото е прекръстено на Кела.[14] Жандармерийски доклад от 1931 година съдържа списък на "доказаните българи" в селото. В междувоенния период част от жителите на селото емигрират в България.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през 1941 година жителите на Горничево изпращат до германския военен комендант в Лерин молба, подписана от 12 души и е подпечатана със запазения печат на някогашното българско екзархийско училище. В молбата се казва

От 1700 души, 100 жители едвам са гъркомани. Останалите 1600 българи искат български общински съвет от следните лица: кмет - Иван Г. Попов и съветници...[15]

В общинския съвет влизат Иван Попов, Георги Попташев, Найде Николов, Никола Караулев, Иван Трайков, Харите Кирилов, Димитър Рашов, Димитър Гагалов, Никола Шиков, Стефо Бемов.[16] Селото пострадва от окупационните власти.[17] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

От село Горничево са задържани и бити 8 души, единият е осъден на смърт и присъдата изпълнена[18].

Селото пострадва значително и по време на Гръцката гражданска война - 226 души емигрират в Югославия, 10 семейства в България и 30 души в останалите социалистически страни. През 60-те години много горничевци емигрират отвъд океана.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен отлично.[19]

Съборът на Горничево е на 15 август - Света Богородица.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 1103 души
  • 1920 – 1095 души
  • 1940 – 1577 души
  • 1951 – 1336 души
  • 1961 – 1680 души
  • 1971 – 1064 души
  • 1981 – 877 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горничево
  • Flag of Bulgaria.svg Алекси Минчев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Овчаров, завършил педагогическо училище в Загреб в 1883 г.[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Аргир Георгиев, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Геле Попов, български революционер, заедно с Минче Дорев е войвода на Горничевската чета от 25 души през Илинденско-Преображенското въстание.[23]
  • Flag of Greece.svg Георги Попов Зисов (Γεώργιος Παπάς ή Ζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[24]
  • Flag of Greece.svg Георги Ромов (Γεώργιος Ρώμας), гръцки андартски деец от трети клас[24]
  • Flag of Greece.svg Динос Йоану (Ντίνος Ιωάννου), гъркомански андартски деец[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Доре Минчев (1885 – 1933), български революционер
  • Flag of Greece.svg Иван Трайков (Ιωάννης Τράικος ή Χαλκίδας), гръцки андартски деец от трети клас, секретар на местния гръцки комитет, подпомага капитан Вардас и прави връзка с гръцкото консулство в Битоля, бяга от Горничево и се завръща чак през 1912 година[26]
  • Flag of Greece.svg Иван Сапунджиев (Ιωάννης Σαπουντζής), гръцки андартски деец от трети клас[26]
  • Flag of Greece.svg Коста Трайков (Κωνσταντίνος Τράικος), гръцки андартски деец от трети клас[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Лазаров, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета серска дружина[27]
  • Flag of Greece.svg Лазар Гечев (Λάζαρος Γέτσιος), гръцки андартски деец от втори клас, информатор за действията на българския комитет[24]
  • Flag of Greece.svg Минас Цалкос, гъркомански андартски капитан
  • Flag of Bulgaria.svg Найден Бъндев (1865 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Найдо Шиков (1880 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Greece.svg поп Петре или Папапетрос Папатанасиос (Παπαπέτρος Παπαναστασίου), гръцки свещеник и андартски деец от трети клас, подпомага четата на Ставро Кочев[28], през 1913 година убива българския деец Кирилов (Συρίλωφ)[24], през 20-те години на XX век заедно със Стефос Григориу обикалят Леринско и тероризират българското население като представители на Гръцкия-македонски юмрук[29]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Петър Ширилов (1934 – 1988), писател от Социалистическа република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Шангов (1888 – 1928), български революционер
  • Flag of Greece.svg Пецо Ромев (? – 1949), деец на ДАГ
  • Flag of Greece.svg Ставро Чогов (Σταύρος Τζόγας), гръцки андартски деец от трети клас[26]
  • Flag of Greece.svg Стерьо Сапунджиев, гъркомански андартски капитан
  • Flag of Bulgaria.svg Стойчо Иванов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойче Шакиров, български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Танас Ташев, македоно-одрински опълченец, живеещ в Малко Търново, Щаб и Втора рота на Осма костурска дружина[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Тане Стойчев (1874 – 1907), български революционер
  • Flag of North Macedonia.svg Ташко Ширилов, поет, писател и преводач от Северна Македония
  • Flag of Greece.svg Трайкос (Халкидас) Йоргос (Τράικος Γεώργιος), гръцки андартски деец[32]
  • Flag of Greece.svg Трифон Дупкаров (Τρύφων Δουπκαρίδης), гръцки андартски деец
  • Flag of Greece.svg Христо Сапунджиев (Χρήστος Σαπουντζής), гръцки андартски деец от трети клас[26]
Починали в Горничево
  • Flag of Greece.svg Георги Икономов, гръцки андарт
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Стоянов Михайлов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Дончо Желязков Тончев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[34]
  • Flag of Greece.svg Евангелос Николудис (? – 1906), гръцки андарт
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ангелов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Илиев Имуцов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Погончев (1875 – 1908), български революционер, деец на ВМОК и на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Николов (1855 – 1902), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Цеко Кръстев Станев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[37]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκορνίτσοβον - Κέλλα
  2. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 263. ISBN 2283604524.
  3. Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
  4. 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 577.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83.
  8. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  9. Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  11. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.125.
  12. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.
  14. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  15. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  16. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 489.
  17. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  18. Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", София, 2005 г., стр. 103.
  19. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.442.
  21. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.146.
  23. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 51, 136.
  24. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 168. (на гръцки)
  25. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  26. а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 169. (на гръцки)
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.403.
  28. Τριανταφυλλίδου, Στεργίος. Bεύη (Μπάνιτσα) Φλώρινας: Η Ιστορία του γενναίου Οπλαρχηγού του Μακεδονικού Αγώνος Καπετάν Σταύρου Δάφου Κωτσόπουλου., yaunatakabara.blogspot.com, посетен на 20.06.2013 г.
  29. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.183.
  30. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 63.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 697.
  32. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  33. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 65
  34. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 66
  35. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 43, л. 5
  36. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 1, 2
  37. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 30, 31
     Портал „Македония“         Портал „Македония