Направо към съдържанието

Горничево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горничево
Κέλλη
— село —
Съглашенска артилерия край Горничево в 1916 година
Съглашенска артилерия край Горничево в 1916 година
Гърция
40.7867° с. ш. 21.6889° и. д.
Горничево
Западна Македония
40.7867° с. ш. 21.6889° и. д.
Горничево
Леринско
40.7867° с. ш. 21.6889° и. д.
Горничево
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСуровичево
Географска областМалка Нидже
Надм. височина934 m
Население563 души (2021 г.)
Горничево в Общомедия

Горнѝчево (на гръцки: Κέλλη, Кели, катаревуса: Κέλλα, Кела, до 1926 година Γκορνίτσοβο, Горницово или на катаревуса Γκορνίτσοβον, Горницовон[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 27 километра източно от град Лерин (Флорина) и на 22 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) в проход в планината Малка Нидже.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Определяща роля в историята на селището играе неговото местоположение – в прохода, осигуяващ достъп от Леринското поле и цяла Пелагония към Воден и Солун. Този проход е отбраняван от голяма средновековна крепост, чийто руини все още се виждат. Учените смятат, че тук е бил разположен и античният град Кела, който според античните автори е бил спирка на римския път Виа Егнация. Мястото на града все още не е установено със сигурност, но той е имал изглед и към Петърското и към Островското езеро и идентификацията с Горничево е доста вероятна.

На мястото на тази къща се е намирала тази на войводата Тане Стойчев.

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Горничево с 20 домакинства. В 1481 броят на домакинствата се увеличава на 33.[2] Във втората половина на XV век селото е дервентджийско.[3]

Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[4]

В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през Горничево и го описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ като българско село.[5]

В края на XIX век Горничево е чисто българско село. Църквата „Успение Богородично“ е от XIX век.[6]

Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Горничова (Gornitchova) са посочени като българоговорещи.[7]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Икорничовон (Ikornitchovon), Мъгленска епархия, живеят 690 гърци,[8] а в Торнисело (Tornicello), също Мъгленска епархия – 480 гърци.[9]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горничево (Gornitchévo) е посочено като село със 160 домакинства с 522 жители българи и 50 жители цигани.[10]

През септември 1879 година селото е нападнато от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия.[11]

Стефан Веркович пише в 1889 година, че Горничево е село със 131 български семейства (635 жители) и 15 цигански мюсюлмански.[12] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горничево има 960 жители българи.[13]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горничево е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 185 къщи.[14]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[15] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1344 българи екзархисти.[16]

Горничевци участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу турската власт и гръцката въоръжена пропаганда в Македония. На 20 юли 1906 година – Илинден, многобройна андартска чета напада Горничево, но селската милиция я отблъсква, като гърците дават 17 убити.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Горничовон (Γκορνίτσοβον), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 120 „православни гърци крайно насърчени“ и 600 „православни гърци, попаднали по българския тероризъм в 1904 година“. Гръцката църква е затворена.[17]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Горничево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Горничево попада в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия през Първата световна война, само за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горничево има 160 къщи славяни християни.[19] През 1926 година селото е прекръстено на Кела.[20] Жандармерийски доклад от 1931 година съдържа списък на „доказаните българи“ в селото. В междувоенния период част от жителите на селото емигрират в България.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през 1941 година жителите на Горничево изпращат до германския военен комендант в Лерин молба, подписана от 12 души и е подпечатана със запазения печат на някогашното българско екзархийско училище. В молбата се казва

„ От 1700 души, 100 жители едвам са гъркомани. Останалите 1600 българи искат български общински съвет от следните лица: кмет – Иван Г. Попов и съветници...[21] “

В общинския съвет влизат Иван Попов, Георги Попташев, Найде Николов, Никола Караулев, Иван Трайков, Харите Кирилов, Димитър Рашов, Димитър Гагалов, Никола Шиков, Стефо Бемов.[22] Селото пострадва от окупационните власти.[21] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

„ От село Горничево са задържани и бити 8 души, единият е осъден на смърт и присъдата изпълнена.[23] “

Селото пострадва значително и по време на Гръцката гражданска война – 226 души емигрират в Югославия, 10 семейства в България и 30 души в останалите социалистически страни. През 60-те години много горничевци емигрират отвъд океана.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен отлично.[24]

Съборът на Горничево е на 15 август – Света Богородица.

Прекръстени с официален указ местности в община Горничево на 28 септември 1968 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Суйницата[25]ΣουϊνίτσαταАнилиоΆνήλιο[26]връх на ИЮИ от Горничево (950 m)[25]
Янков рид[25]ΓιάνκοφρητКорифи ту ЯниΚορυφή τού Γιάννη[26]рид на И от Горничево[25]
Балов рид[25]ΜπάλοφτημКорифи ту БалуΚορυφή τού Μπάλου[26]рид на З от Горничево (976 m)[25]
Чиков рид[25]ΧσίκοφρητКорифи ту ЦикуΚορυφή τού Τσίκου[26]рид на З от Горничево[25]
Стража[25]ΣτράζαАгнандиоΆγνάντιο[26]връх на СЗ от Горничево (1111,3 m)[25]
Стегало[25]ΣτέγαλοГеоргиу СтанголиΓ. Σταγγόλη[26]връх на ЗСЗ от Горничево (928 m)[25]
Занов Арджек[25]Ζάνωφ ΆρζεκХрисотопулуΧριστοπούλου[26]връх на ССИ от Горничево (1129 m)[25]
Шопо[27] или Шопов ридΣόποφρητКорифи ту СокуΚορυφή τού Σόκου[26]местност на С от Горничево[27]
Скочила Страна[25]ΣκότσαλαРома ЙоануΡώμα Ίωάννου[26]връх на СИ от Горничево (1139 m)[25]
Църков присой[25]Τσάρκοφ ΠρίςАнастасиу РомаΆναστ. Ρώμα[26]местност на С от Горничево[25]
Леско поленаΛέσκο ΠολέναВоскотопиΒοσκοτόπι[26]местност на СЗ от Горничево[25]
Цера полена[25] или Церо поленаΤσέρο ΠολέναТамнотопосΘαμνότοπος[26]местност на ССИ от Горничево[25]
Гаркано Копач[25] или Гаргано Копач[28]Γκαρκάνο Κόπατς или Γκαργκάνο ΚόπατςФрахтесΦράχτες[26]местност на ССЗ от Горничево[25]
Богати дол[27]Μπογκάτι ΝτόλТрипотамосΤριπόταμος[26]река на ССЗ от Горничево[27]
Злибанов рид[25]Ζλίμπανωφ ΡητХарил. СтанголиΧαριλ. Σταγγόλη[26]връх на СЗ от Горничево (970 m)[25]
Роженско[25]ΡόζεντσκοСитариотикоΣιταριώτικο[26]местност на СЗ от Горничево[25]
Байрако[25]ΜπαϊρακοОросимонΌρόσημον[26]връх на ССЗ от Горничево (1016,8 m)[25]
Козова Кардина[25]Κόσβα ΚαρντίναГидовоскиΓιδοβοσκή[26]връх на ССЗ от Горничево (1105,2 m)[25]
Честако[28]ΤσέστακοДендраΔένδρα[26]връх на ЗСЗ от Горничево (921 m)[28]
Църкова падина[25]Τσάρκοβα ΠαντίναИсомаΊσωμα[26]връх на ССЗ от Горничево (1219 m)[25]
Ирчкова яма[25]Ίρίτσκβα ΓιάμαЛакесΛάκκες[26]връх на ССИ от Горничево (1224 m)[25]
Милов Арджек[25]Μήλωφ ΆρτζεκАнифораΆνηφόρα[26]връх на С от Горничево (1288 m)[25]
Кутлево[25]ΚούτλεβοВатуломаΒαθούλωμα[26]местност на С от Горничево[25]
Селище[25] или Старо село[28]ΣέλιστοПалиохориΠαλιοχώρι[26]връх на С от Горничево (1305 m)[25]
Пищерата[25]ΜπιστέρταСпилияΣπηλιά[26]връх на ССИ от Горничево (1542 m)[25]
Джака[25]ΤζάκαЗакаΖάκα[26]връх на ССИ от Горничево (1606 m)[25]
Босдо[25]ΜπόσδοКуфоксилияΚουφοξυλιά[26]местност на С от Горничево[25]
Церо полена[25]Τσέρο ΠολέναДриотопосΔρυότοπος[26]местност на ССИ от Горничево[25]
Леско полена[25]Λέσκο ΠολέναЛептокариесΛεπτοκαρυές[26]местност на СЗ от Горничево[25]
Бързумище[28] или Бързунище[27]ΜπαρζουμέσεАнифорикоΆνηφορικό[26]местност на Ю от Горничево[25]
Порка[25]ΠόρκαГуруноремаΓουρουνόρεμα[26]река на ЮИ от Горничево, приток на Петърското езеро[25]
Лесища[28]ΛέσισταФакотопосΦακότοπος[26]местност на ЮИ от Горничево по река Порка[25]

Преброявания

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1913 – 1103 души
  • 1920 – 1095 души
  • 1940 – 1577 души
  • 1951 – 1336 души
  • 1961 – 1680 души
  • 1971 – 1064 души
  • 1981 – 877 души
  • 2001 – 805 души
  • 2011 – 683 души

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Горничево
  • Алекси Минчев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина[29]
  • Андрей Овчаров, завършил педагогическо училище в Загреб в 1883 г.[30]
  • Аргир Георгиев, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина[31]
  • Геле Попов, български революционер, заедно с Минче Дорев е войвода на Горничевската чета от 25 души през Илинденско-Преображенското въстание.[32]
  • Георги Попов Зисов (Γεώργιος Παπάς ή Ζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[33]
  • Георги Ромов (Γεώργιος Ρώμας), гръцки андартски деец от трети клас[33]
  • Григор Сапунджиев (1876 – ?), гъркомански капитан
  • Дино Иванов (Ντίνος Ιωάννου), гъркомански андартски деец[34]
  • Доре Минчев (1885 – 1933), български революционер
  • Захарула (Заха) Проева Попдимитрова (1930 – ?), участничка в Гражданската война на страната на ДАГ
  • Иван Гагов, български революционер, деец на ВМРО и ВЗРО[35]
  • Йоан Сапунджиев (1878 – 1958, Ιωάννης Σαπουντζής), гръцки андартски деец от трети клас[36]
  • Иван Трайков (Ιωάννης Τράικος ή Χαλκίδας), гръцки андартски деец от трети клас, секретар на местния гръцки комитет, подпомага капитан Вардас и прави връзка с гръцкото консулство в Битоля, бяга от Горничево и се завръща чак през 1912 година[36]
  • Коста Трайков (Κωνσταντίνος Τράικος), гръцки андартски деец от трети клас[36]
  • Кръсто Лазаров, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина[37]
  • Лазар Гечев (Λάζαρος Γέτσιος), гръцки андартски деец от втори клас, информатор за действията на българския комитет[33]
  • Лазар Джолев (Λάζαρος Τζόλας), гръцки андартски деец[38]
  • Мина Чалков (1872 – 1952), гъркомански андартски капитан
  • Мичо Поповски (1947 – 2017), спортен деец от Република Македония
  • Найден Бъндев (1865 – ?), български революционер
  • Найдо Шиков (1880 – ?), български революционер от ВМОРО
  • поп Петре или Папапетрос Папатанасиос (Παπαπέτρος Παπαναστασίου), гръцки свещеник и андартски деец от трети клас, подпомага четата на Ставро Кочев,[39] през 1913 година убива българския деец Кирилов (Συρίλωφ),[33] през 20-те години на XX век заедно със Стефос Григориу обикалят Леринско и тероризират българското население като представители на Гръцкия-македонски юмрук[40]
  • Петър Ширилов (1934 – 1988), писател от Социалистическа република Македония
  • Пандо Шангов (1888 – 1928), български революционер
  • Пецо Ромев (1919 – 1949), деец на ДАГ, командир на батальон от 18-а бригада, сражава се в битката за Негуш, на Синяк, на Кула – Плати на Вич, загива на 25 август 1949 година при Кяфа в битката на Грамос[41]
  • Ставро Чогов (Σταύρος Τζόγας), гръцки андартски деец от трети клас[36]
  • Стерьо Сапунджиев (1877 – 1961), гъркомански активист и кмет на Лерин
  • Стойчо Иванов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско[42]
  • Стойче Шакиров, български революционер, войвода на ВМОРО
  • Танас Ташев, македоно-одрински опълченец, живеещ в Малко Търново, Щаб и Втора рота на Осма костурска дружина[43]
  • Тане Стойчев (1874 – 1907), български революционер
  • Ташко Ширилов (1938 – 2019), поет, писател и преводач от Северна Македония
  • Трайкос (Халкидас) Йоргос (Τράικος Γεώργιος), гръцки андартски деец[34]
  • Трифон Дупкаров (Τρύφων Δουπκαρίδης), гръцки андартски деец
  • Христо Сапунджиев (Χρήστος Σαπουντζής), гръцки андартски деец от трети клас[36]
Български общински съвет в Горничево в 1941 година
  • Иван Попов
  • Георги Попташев
  • Найде Николов
  • Никола Караулов
  • Иван Трайков
  • Харите Кирилов
  • Димитър Рашов
  • Димитър Гагалов
  • Никола Шиков
  • Стефо Бемов[22]
Починали в Горничево
  • Георги Икономов (? – 1902), гръцки андарт
  • Георги Стоянов Михайлов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[44]
  • Дончо Желязков Тончев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[45]
  • Евангелос Николудис (? – 1906), гръцки андарт
  • Иван Ангелов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[46]
  • Иван Илиев Имуцов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[47]
  • Петър Погончев (1875 – 1908), български революционер, деец на ВМОК и на ВМОРО
  • Стефан Николов (1855 – 1902), български революционер
  • Цеко Кръстев Станев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[48]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 263. ISBN 2-283-60452-4.
  3. ↑ Соколоски, Методија. Лерин и Леринско во XV и XVI век // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 227. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
  5. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  6. ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 577. Архивиран от оригинала на 10 май 2018.
  7. ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  9. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  10. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
  11. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 360.
  12. ↑ Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
  13. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  14. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  16. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  17. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 93. (на гръцки)
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
  19. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  20. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
  21. 1 2 Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  22. 1 2 Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 489.
  23. ↑ Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.
  24. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  25. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  26. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  27. 1 2 3 4 5 Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.[неработеща препратка]
  28. 1 2 3 4 5 6 Topografska Karta JNA 1:50 000.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 442.
  30. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 146.
  32. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 51, 136.
  33. 1 2 3 4 Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 168. (на гръцки)
  34. 1 2 ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  35. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 945.
  36. 1 2 3 4 5 Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 169. (на гръцки)
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 403.
  38. ↑ Γυναίκες στον Μακεδονικό Αγώνα: Η Φιλόπτωχος Αδελφότης Κυριών Εδέσσης // Αντέχουμε. Посетен на 18 април 2021 г.
  39. ↑ Τριανταφυλλίδου, Στεργίος. Bεύη (Μπάνιτσα) Φλώρινας: Η Ιστορία του γενναίου Οπλαρχηγού του Μακεδονικού Αγώνος Καπετάν Σταύρου Δάφου Κωτσόπουλου, yaunatakabara.blogspot.com, посетен на 20.06.2013 г.
  40. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 183.
  41. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 271 – 272. (на английски)
  42. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 63.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 697.
  44. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 65
  45. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 66
  46. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 43, л. 5
  47. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 1, 2
  48. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 30, 31
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Горничево&oldid=12834593“.