Горничево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горничево
Κέλλη
— село —
Съглашенска артилерия край Горничево в 1916 година
Съглашенска артилерия край Горничево в 1916 година
Гърция
40.7867° с. ш. 21.6889° и. д.
Горничево
Западна Македония
40.7867° с. ш. 21.6889° и. д.
Горничево
Леринско
40.7867° с. ш. 21.6889° и. д.
Горничево
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСуровичево
Географска областМалка Нидже
Надм. височина934 m
Население563 души (2021 г.)
Горничево в Общомедия

Горнѝчево (на гръцки: Κέλλη, Кели, катаревуса: Κέλλα, Кела, до 1926 година Γκορνίτσοβο, Горницово или на катаревуса Γκορνίτσοβον, Горницовон[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 27 километра източно от град Лерин (Флорина) и на 22 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) в проход в планината Малка Нидже.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Определяща роля в историята на селището играе неговото местоположение – в прохода, осигуяващ достъп от Леринското поле и цяла Пелагония към Воден и Солун. Този проход е отбраняван от голяма средновековна крепост, чийто руини все още се виждат. Учените смятат, че тук е бил разположен и античният град Кела, който според античните автори е бил спирка на римския път Виа Егнация. Мястото на града все още не е установено със сигурност, но той е имал изглед и към Петърското и към Островското езеро и идентификацията с Горничево е доста вероятна.

На мястото на тази къща се е намирала тази на войводата Тане Стойчев.

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Горничево с 20 домакинства. В 1481 броят на домакинствата се увеличава на 33.[2] Във втората половина на XV век селото е дервентджийско.[3]

Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[4]

В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през Горничево и го описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ като българско село.[5]

В края на XIX век Горничево е чисто българско село. Църквата „Успение Богородично“ е от XIX век.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Икорничовон (Ikornitchovon), Мъгленска епархия, живеят 690 гърци,[7] а в Торнисело (Tornicello), също Мъгленска епархия - 480 гърци.[8]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горничево (Gornitchévo) е посочено като село със 160 домакинства с 522 жители българи и 50 жители цигани.[9]

През септември 1879 година селото е нападнато от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия.[10]

Стефан Веркович пише в 1889 година, че Горничево е село със 131 български семейства (635 жители) и 15 цигански мюсюлмански.[11] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горничево има 960 жители българи.[12]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[13] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1344 българи екзархисти.[14]

Горничевци участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу турската власт и гръцката въоръжена пропаганда в Македония. На 20 юли 1906 година - Илинден, многобройна андартска чета напада Горничево, но селската милиция я отблъсква, като гърците дават 17 убити.

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Горничево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Горничево попада в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия през Първата световна война, само за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горничево има 160 къщи славяни християни.[16] През 1926 година селото е прекръстено на Кела.[17] Жандармерийски доклад от 1931 година съдържа списък на „доказаните българи“ в селото. В междувоенния период част от жителите на селото емигрират в България.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през 1941 година жителите на Горничево изпращат до германския военен комендант в Лерин молба, подписана от 12 души и е подпечатана със запазения печат на някогашното българско екзархийско училище. В молбата се казва

„ От 1700 души, 100 жители едвам са гъркомани. Останалите 1600 българи искат български общински съвет от следните лица: кмет - Иван Г. Попов и съветници...[18] “

В общинския съвет влизат Иван Попов, Георги Попташев, Найде Николов, Никола Караулев, Иван Трайков, Харите Кирилов, Димитър Рашов, Димитър Гагалов, Никола Шиков, Стефо Бемов.[19] Селото пострадва от окупационните власти.[18] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

„ От село Горничево са задържани и бити 8 души, единият е осъден на смърт и присъдата изпълнена.[20] “

Селото пострадва значително и по време на Гръцката гражданска война - 226 души емигрират в Югославия, 10 семейства в България и 30 души в останалите социалистически страни. През 60-те години много горничевци емигрират отвъд океана.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен отлично.[21]

Съборът на Горничево е на 15 август - Света Богородица.

Прекръстени с официален указ местности в община Горничево на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Суйницата[22] Σουϊνίτσατα Анилио Άνήλιο[23] връх на ИЮИ от Горничево (950 m)[22]
Янков рид[22] Γιάνκοφρητ Корифи ту Яни Κορυφή τού Γιάννη[23] рид на И от Горничево[22]
Балов рид[22] Μπάλοφτημ Корифи ту Балу Κορυφή τού Μπάλου[23] рид на З от Горничево (976 m)[22]
Чиков рид[22] Χσίκοφρητ Корифи ту Цику Κορυφή τού Τσίκου[23] рид на З от Горничево[22]
Стража[22] Στράζα Агнандио Άγνάντιο[23] връх на СЗ от Горничево (1111,3 m)[22]
Стегало[22] Στέγαλο Георгиу Станголи Γ. Σταγγόλη[23] връх на ЗСЗ от Горничево (928 m)[22]
Занов Арджек[22] Ζάνωφ Άρζεκ Хрисотопулу Χριστοπούλου[23] връх на ССИ от Горничево (1129 m)[22]
Шопо[24] или Шопов рид Σόποφρητ Корифи ту Соку Κορυφή τού Σόκου[23] местност на С от Горничево[24]
Скочила Страна[22] Σκότσαλα Рома Йоану Ρώμα Ίωάννου[23] връх на СИ от Горничево (1139 m)[22]
Църков присой[22] Τσάρκοφ Πρίς Анастасиу Рома Άναστ. Ρώμα[23] местност на С от Горничево[22]
Леско полена Λέσκο Πολένα Воскотопи Βοσκοτόπι[23] местност на СЗ от Горничево[22]
Цера полена[22] или Церо полена Τσέρο Πολένα Тамнотопос Θαμνότοπος[23] местност на ССИ от Горничево[22]
Гаркано Копач[22] или Гаргано Копач[25] Γκαρκάνο Κόπατς или Γκαργκάνο Κόπατς Фрахтес Φράχτες[23] местност на ССЗ от Горничево[22]
Богати дол[24] Μπογκάτι Ντόλ Трипотамос Τριπόταμος[23] река на ССЗ от Горничево[24]
Злибанов рид[22] Ζλίμπανωφ Ρητ Харил. Станголи Χαριλ. Σταγγόλη[23] връх на СЗ от Горничево (970 m)[22]
Роженско[22] Ρόζεντσκο Ситариотико Σιταριώτικο[23] местност на СЗ от Горничево[22]
Байрако[22] Μπαϊρακο Оросимон Όρόσημον[23] връх на ССЗ от Горничево (1016,8 m)[22]
Козова Кардина[22] Κόσβα Καρντίνα Гидовоски Γιδοβοσκή[23] връх на ССЗ от Горничево (1105,2 m)[22]
Честако[25] Τσέστακο Дендра Δένδρα[23] връх на ЗСЗ от Горничево (921 m)[25]
Църкова падина[22] Τσάρκοβα Παντίνα Исома Ίσωμα[23] връх на ССЗ от Горничево (1219 m)[22]
Ирчкова яма[22] Ίρίτσκβα Γιάμα Лакес Λάκκες[23] връх на ССИ от Горничево (1224 m)[22]
Милов Арджек[22] Μήλωφ Άρτζεκ Анифора Άνηφόρα[23] връх на С от Горничево (1288 m)[22]
Кутлево[22] Κούτλεβο Ватулома Βαθούλωμα[23] местност на С от Горничево[22]
Селище[22] или Старо село[25] Σέλιστο Палиохори Παλιοχώρι[23] връх на С от Горничево (1305 m)[22]
Пищерата[22] Μπιστέρτα Спилия Σπηλιά[23] връх на ССИ от Горничево (1542 m)[22]
Джака[22] Τζάκα Зака Ζάκα[23] връх на ССИ от Горничево (1606 m)[22]
Босдо[22] Μπόσδο Куфоксилия Κουφοξυλιά[23] местност на С от Горничево[22]
Церо полена[22] Τσέρο Πολένα Дриотопос Δρυότοπος[23] местност на ССИ от Горничево[22]
Леско полена[22] Λέσκο Πολένα Лептокариес Λεπτοκαρυές[23] местност на СЗ от Горничево[22]
Бързумище[25] или Бързунище[24] Μπαρζουμέσε Анифорико Άνηφορικό[23] местност на Ю от Горничево[22]
Порка[22] Πόρκα Гурунорема Γουρουνόρεμα[23] река на ЮИ от Горничево, приток на Петърското езеро[22]
Лесища[25] Λέσιστα Факотопос Φακότοπος[23] местност на ЮИ от Горничево по река Порка[22]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 1103 души
  • 1920 – 1095 души
  • 1940 – 1577 души
  • 1951 – 1336 души
  • 1961 – 1680 души
  • 1971 – 1064 души
  • 1981 – 877 души
  • 2001 – 805 души
  • 2011 – 683 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горничево
  • Алекси Минчев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина[26]
  • Андрей Овчаров, завършил педагогическо училище в Загреб в 1883 г.[27]
  • Аргир Георгиев, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина[28]
  • Геле Попов, български революционер, заедно с Минче Дорев е войвода на Горничевската чета от 25 души през Илинденско-Преображенското въстание.[29]
  • Георги Попов Зисов (Γεώργιος Παπάς ή Ζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[30]
  • Георги Ромов (Γεώργιος Ρώμας), гръцки андартски деец от трети клас[30]
  • Григор Сапунджиев (1876 - ?), гъркомански капитан
  • Динос Йоану (Ντίνος Ιωάννου), гъркомански андартски деец[31]
  • Доре Минчев (1885 – 1933), български революционер
  • Иван Трайков (Ιωάννης Τράικος ή Χαλκίδας), гръцки андартски деец от трети клас, секретар на местния гръцки комитет, подпомага капитан Вардас и прави връзка с гръцкото консулство в Битоля, бяга от Горничево и се завръща чак през 1912 година[32]
  • Иван Сапунджиев (Ιωάννης Σαπουντζής), гръцки андартски деец от трети клас[32]
  • Коста Трайков (Κωνσταντίνος Τράικος), гръцки андартски деец от трети клас[32]
  • Кръсто Лазаров, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина[33]
  • Лазар Гечев (Λάζαρος Γέτσιος), гръцки андартски деец от втори клас, информатор за действията на българския комитет[30]
  • Лазар Джолев (Λάζαρος Τζόλας), гръцки андартски деец[34]
  • Минас Цалкос (1872 - 1952), гъркомански андартски капитан
  • Мичо Поповски (1947 - 2017), спортен деец от Република Македония
  • Найден Бъндев (1865 – ?), български революционер
  • Найдо Шиков (1880 – ?), български революционер от ВМОРО
  • поп Петре или Папапетрос Папатанасиос (Παπαπέτρος Παπαναστασίου), гръцки свещеник и андартски деец от трети клас, подпомага четата на Ставро Кочев,[35] през 1913 година убива българския деец Кирилов (Συρίλωφ),[30] през 20-те години на XX век заедно със Стефос Григориу обикалят Леринско и тероризират българското население като представители на Гръцкия-македонски юмрук[36]
  • Петър Ширилов (1934 – 1988), писател от Социалистическа република Македония
  • Пандо Шангов (1888 – 1928), български революционер
  • Пецо Ромев (? – 1949), деец на ДАГ
  • Ставро Чогов (Σταύρος Τζόγας), гръцки андартски деец от трети клас[32]
  • Стерьо Сапунджиев (1877 - 1961), гъркомански активист и кмет на Лерин
  • Стойчо Иванов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско[37]
  • Стойче Шакиров, български революционер, войвода на ВМОРО
  • Танас Ташев, македоно-одрински опълченец, живеещ в Малко Търново, Щаб и Втора рота на Осма костурска дружина[38]
  • Тане Стойчев (1874 – 1907), български революционер
  • Ташко Ширилов (1938 - 2019), поет, писател и преводач от Северна Македония
  • Трайкос (Халкидас) Йоргос (Τράικος Γεώργιος), гръцки андартски деец[31]
  • Трифон Дупкаров (Τρύφων Δουπκαρίδης), гръцки андартски деец
  • Христо Сапунджиев (Χρήστος Σαπουντζής), гръцки андартски деец от трети клас[32]
Български общински съвет в Горничево в 1941 година
  • Иван Попов
  • Георги Попташев
  • Найде Николов
  • Никола Караулов
  • Иван Трайков
  • Харите Кирилов
  • Димитър Рашов
  • Димитър Гагалов
  • Никола Шиков
  • Стефо Бемов[39]
Починали в Горничево
  • Георги Икономов (? - 1902), гръцки андарт
  • Георги Стоянов Михайлов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[40]
  • Дончо Желязков Тончев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[41]
  • Евангелос Николудис (? – 1906), гръцки андарт
  • Иван Ангелов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[42]
  • Иван Илиев Имуцов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[43]
  • Петър Погончев (1875 – 1908), български революционер, деец на ВМОК и на ВМОРО
  • Стефан Николов (1855 – 1902), български революционер
  • Цеко Кръстев Станев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[44]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 263. ISBN 2-283-60452-4.
  3. ↑ Соколоски, Методија. Лерин и Леринско во XV и XVI век // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 227. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
  5. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  6. ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 577. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  9. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83.
  10. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  11. ↑ Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
  12. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  13. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  14. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
  16. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  17. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  18. ↑ а б Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  19. ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 489.
  20. ↑ Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.
  21. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  22. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  23. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  24. ↑ а б в г д Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  25. ↑ а б в г д е Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 442.
  27. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 146.
  29. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 51, 136.
  30. ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 168. (на гръцки)
  31. ↑ а б ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  32. ↑ а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 169. (на гръцки)
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 403.
  34. ↑ Γυναίκες στον Μακεδονικό Αγώνα: Η Φιλόπτωχος Αδελφότης Κυριών Εδέσσης // Αντέχουμε. Посетен на 18 април 2021 г.
  35. ↑ Τριανταφυλλίδου, Στεργίος. Bεύη (Μπάνιτσα) Φλώρινας: Η Ιστορία του γενναίου Οπλαρχηγού του Μακεδονικού Αγώνος Καπετάν Σταύρου Δάφου Κωτσόπουλου, yaunatakabara.blogspot.com, посетен на 20.06.2013 г.
  36. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 183.
  37. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 63.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 697.
  39. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 489.
  40. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 65
  41. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 66
  42. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 43, л. 5
  43. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 1, 2
  44. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 30, 31
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Горничево&oldid=11840288“.