Горничево
| Горничево Κέλλη |
|
|---|---|
 Съглашенска артилерия край Горничево в 1916 |
|
 Горничево
Горничево
|
|
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Малка Нидже |
| Надм. височина | 934 m |
| Население (2001) | 805 души |
| Горничево в Общомедия | |
Горничево (на гръцки: Κέλλη, Кели, катаревуса: Κέλλα, Кела, до 1926 година Γκορνίτσοβο, Горницово или на катаревуса Γκορνίτσοβον, Горницовон[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 805 жители (2001).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 27 километра източно от град Лерин (Флорина) и на 22 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) в проход в планината Малка Нидже.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Определяща роля в историята на селището играе неговото местоположение - в прохода, осигуяващ достъп от Леринското поле и цяла Пелагония към Воден и Солун. Този проход е отбраняван от голяма средновековна крепост, чийто руини все още се виждат. Учените смятат, че тук е бил разположен и античният град Кела, който според античните автори е бил спирка на римския път Виа Егнация. Мястото на града все още не е установено със сигурност, но той е имал изглед и към Петърското и към Островското езеро и идентификацията с Горничево е доста вероятна.
Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Горничево с 20 домакинства. В 1481 броят на домакинствата се увеличава на 33.[2]
Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[3]
В края на 19 век Горничево е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Икорничовон (Ikornitchovon), Мъгленска епархия, живеят 690 гърци,[4] а в Торнисело (Tornicello), също Мъгленска епархия - 480 гърци.[5]
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Горничево (Gornitchévo) е посочено като село със 160 домакинства с 522 жители българи и 50 жители цигани.[6]
През септември 1879 година селото е нападнато от гръцкия андартски капитан Атанасиос Катарахия.[7]
Стефан Веркович пише в 1889 година, че Горничево е село с 131 български семейства (635 жители) и 15 цигански мюсюлмански.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горничево има 960 жители българи.[9]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1 344 българи екзархисти.[11]
Горничевци участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу турската власт и гръцката въоръжена пропаганда в Македония. На 20 юли 1906 година - Илинден, многобройна андартска чета напада Горничево, но селската милиция я отблъсква, като гърците дават 17 убити.
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Горничево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Горничево попада в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия през Първата световна война, само за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. През 1926 година селото е прекръстено на Кела.[13] Жандармерийски доклад от 1931 година съдържа списък на "доказаните българи" в селото. В междувоенния период част от жителите на селото емигрират в България.
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през 1941 година жителите на Горничево изпращат до германския военен комендант в Лерин молба, подписана от 12 души и е подпечатана със запазения печат на някогашното българско екзархийско училище. В молбата се казва
| „ | От 1 700 души, 100 жители едвам са гъркомани. Останалите 1 600 българи искат български общински съвет от следните лица: кмет - Иван Г. Попов и съветници...[14] | “ |
В общинския съвет влизат Иван Попов, Георги Попташев, Найде Николов, Никола Караулев, Иван Трайков, Харите Кирилов, Димитър Рашов, Димитър Гагалов, Никола Шиков, Стефо Бемов.[15] Селото пострадва от окупационните власти.[16] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:
| „ | От село Горничево са задържани и бити 8 души, единият е осъден на смърт и присъдата изпълнена[17]. | “ |
Селото пострадва значително и по време на Гръцката гражданска война - 226 души емигрират в Югославия, 10 семейства в България и 30 души в останалите социалистически страни. През 60-те години много горничевци емигрират отвъд океана.
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен отлично.[18]
Съборът на Горничево е на 15 август - Света Богородица.
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 - 1 103 души
- 1920 - 1 095 души
- 1940 - 1 577 души
- 1951 - 1 336 души
- 1961 - 1 680 души
- 1971 - 1 064 души
- 1981 - 877 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горничево
Алекси Минчев (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина[19]- Аргир Георгиев, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина[20]
- Геле Попов, български революционер, заедно с Минче Дорев е войвода на Горничевската чета от 25 души през Илинденско-Преображенското въстание.[21]
Георги Попов Зисов (Γεώργιος Παπάς ή Ζήσης), гръцки андартски деец от трети клас[22]- Георги Ромов (Γεώργιος Ρώμας), гръцки андартски деец от трети клас[22]
- Динос Йоану (Ντίνος Ιωάννου), гъркомански андартски деец[23]
- Доре Минчев (1885 - 1933), български революционер
- Иван Трайков (Ιωάννης Τράικος ή Χαλκίδας), гръцки андартски деец от трети клас, секретар на местния гръцки комитет, подпомага капитан Вардас и прави връзка с гръцкото консулство в Битоля, бяга от Горничево и се завръща чак през 1912 година[24]
- Иван Сапунджиев (Ιωάννης Σαπουντζής), гръцки андартски деец от трети клас[24]
- Коста Трайков (Κωνσταντίνος Τράικος), гръцки андартски деец от трети клас[24]
- Кръсто Лазаров, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета серска дружина[25]
- Лазар Гечев (Λάζαρος Γέτσιος), гръцки андартски деец от втори клас, информатор за действията на българския комитет[22]
- Минас Цалкос, гъркомански андартски капитан
- Найден Бъндев (1865 - ?), български революционер
- Найдо Шиков (1880 - ?), български революционер от ВМОРО
- поп Петре или Папапетрос Папатанасиос (Παπαπέτρος Παπαναστασίου), гръцки свещеник и андартски деец от трети клас, подпомага четата на Ставро Кочев[26], през 1913 година убива българския деец Кирилов (Συρίλωφ)[22], през 20-те години на 20 век заедно със Стефос Григориу обикалят Леринско и тероризират българското население като представители на Гръцкия-македонски юмрук[27]
Петър Ширилов (1934 - 1988), писател от Социалистическа Република Македония- Пандо Шангов (1888 - 1928), български революционер
- Пецо Ромев (? - 1949), деец на ДАГ
- Ставро Чогов (Σταύρος Τζόγας), гръцки андартски деец от трети клас[24]
- Стерьо Сапунджиев, гъркомански андартски капитан
- Стойчо Иванов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско[28]
- Стойче Шакиров, български революционер, войвода на ВМОРО
- Танас Ташев, македоно-одрински опълченец, живеещ в Малко Търново, Щаб и Втора рота на Осма костурска дружина[29]
- Тане Стойчев (1874 - 1907), български революционер
Ташко Ширилов, поет, писател и преводач от Република Македония- Трайкос (Халкидас) Йоргос (Τράικος Γεώργιος), гръцки андартски деец[30]
- Трифон Дупкаров (Τρύφων Δουπκαρίδης), гръцки андартски деец
- Христо Сапунджиев (Χρήστος Σαπουντζής), гръцки андартски деец от трети клас[24]
- Починали в Горничево
- Георги Икономов, гръцки андарт
- Евангелос Николудис (? - 1906), гръцки андарт
- Петър Погончев (1875 - 1908), български революционер, деец на ВМОК и на ВМОРО
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκορνίτσοβον - Κέλλα
- ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 263. ISBN 2283604524.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
- ↑ Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.249.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.125.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 489.
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", София, 2005 г., стр. 103.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.442.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.146.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 51, 136.
- ↑ а б в г Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 168.
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
- ↑ а б в г д Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 169.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.403.
- ↑ Τριανταφυλλίδου, Στεργίος. Bεύη (Μπάνιτσα) Φλώρινας: Η Ιστορία του γενναίου Οπλαρχηγού του Μακεδονικού Αγώνος Καπετάν Σταύρου Δάφου Κωτσόπουλου., http://yaunatakabara.blogspot.com, посетен на 20.06.2013 г.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.183.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 63.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 697.
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
|
|||||||||||||||||||||||||||||
