Стерьо Сапунджиев
Тази статия е за гръцкия кмет на Лерин. За андартския деец вижте Григор Сапунджиев.
| Стерьо Сапунджиев Στέργιος Σαπουντζής | |
 | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | 1961 г.
|
| Стерьо Сапунджиев в Общомедия | |
Стерьо (Тего) Атанасов Сапунджиев (на гръцки: Στέργιος (Τέγος) Σαπουντζής, Стерьос (Тегос) Сапундзис) е гъркомански деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Западна Македония от началото на XX век.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тего Сапунджиев е роден през 1877 година[3][2] в леринското село Горничево, тогава в Османската империя, днес Кели, Гърция. Дядо му е Григор Сапунджиев (1848 - 1902), убит от дейци на ВМОРО. Баща му Атанасий и чичо му Григор Сапунджиеви са дейци на гръцката пропаганда в Македония. Жени се в Лерин през 1893 година, но жена му почива при раждане, след което се жени повторно.
Замогва се значително, като развива мелници, лозови масиви и животновъдство.[2]
Сапунджиев е ръководител на Леринския гръцки революционен комитет. Поддържа кореспонденция с Павлос Мелас и Йон Драгумис.[2] Той е моралният подбудител за убийството на Дзоле Гергев през 1909 година в Лерин. Съден е от турски съд в Битоля, но поради липса на доказателства е освободен.
В началото на Балканската война е арестуван от турските власти с други гръцки дейци от Лерин, но след това е освободен и заедно с Поликарп Мъгленски договаря Лерин да бъде отстъпен на гърците от Юсуф бей малко преди да пристигнат сръбските войски.[4][5][2]
След като Лерин остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година – Сапунджиев става кмет на града от венизелистката Либерална партия и заема този пост няколко мандата. В Горничево има негова статуя[6], а той е удостоен с медали за участието си в гръцката пропаганда и в Балканските войни. През 1941 година напуска Лерин при окупацията му от германските части. Умира в 1960 година в Атина[2] или в 1961 година в Лариса от рак.[7] Погребан е в Лерин.[2]
Сестра му Василики се жени за Николаос Ст. Хасос през 1925 година.[8]
Къщата му в Лерин е паметник на културата.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 111. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж Η οικία Τέγου Σαπουντζή (1920) // Τουριστική Πύλη Φλώρινας, 06/03/2024. Посетен на 15 февруари 2025 г. (на гръцки)
- ↑ Εκλογικός κατάλογος του δήμου Φλώρινας του 1914
- ↑ Παναγιώτης Δραγουμάνος, Συνταγματάρχης εν αποστρατεία, Ιστορικαί σημειώσεις
- ↑ Γ. Χ. Μόδης, Πώς παραδόθηκε η Φλώρινα
- ↑ ανακοίνωση του Προέδρου της Ιεράς Δρυός Κέλλας, Θεόδωρου Δ. Κύρκου για τα Ελευθέρια Κέλλας 5 και 6 Νοεμβρίου 2010[неработеща препратка]
- ↑ Στέργιος (Τέγος) Σαπουντζής: Ο πρώτος δήμαρχος της ελεύθερης Φλώρινας // Τσούσκα Φλώρινας. Посетен на 21 юли 2020 г.
- ↑ Μέρτζος, Ν. Ι. Ο Νικόλαος Στ. Χάσος Δήμαρχος Φλώρινης οδίτης στισ κρίσιμες καμπές της ιστορίας // Florina Press, 9 Νοεμβρίου, 2017. Посетен на 27 юли 2020 г.
- ↑ Οικία Τέγου Σαπουντζή // 11 Νοεμβρίου 2013. Посетен на 21 юли 2020 г.
| ? | → | демарх на Лерин (1912 – 1914) |
→ | Анастасиос Наум |
| Йоанис Теодосиу | → | демарх на Лерин (1 септември 1929 – 1934) |
→ | Николаос Ст. Хасос |
| Йоанис Буткос | → | демарх на Лерин (28 април 1949 – 1951) |
→ | Панделис Папатанасиу |
