Константинос Мазаракис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константинос Мазаракис
Κωνσταντίνος Μαζαράκης
гръцки военен и революционер
Konstantinos Mazarakis.jpg
Роден
1869 г.
Починал
3 май 1949 г. (80 г.)
Политика
ПартияЛиберален съюз
Депутат
Константинос Мазаракис в Общомедия

Констанинос Мазаракис (на гръцки: Κωνσταντίνος Μαζαράκης), по-известен като Акритас (Άκρίτας) и Ениан (Αινιάν), е офицер от гръцките сухопътни войски и е един главните организатори на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константинос Мазаракис е роден в Навплио през 1869 година. Брат е на Александрос Мазаракис. Дипломира се в Гръцката военна академия като лейтенант от артилерията. Участва в Гръцко-турската война от 1897 година. Член е на Управителния съвет на Етники Етерия от 1899 годинадо нейното разпускане на 1 декември 1900 година.[1]

В 1903 година Атинският македонски комитет му възлага да организира чета от 10 критяни, която в началото на юни е изпратена в Македония с цел да подпомага дейността на митрополит Герман Каравангелис в Костурско. От 15 август 1904 до 17 април 1905 година работи като чиновник в гръцкото консулство в Солун под псевдонима Димос Стерякис (Στεργιάκης) на разположение на консула и главен координатор на гръцките чети в Македония Ламброс Коромилас.[1]

През октомври 1904 година организира андартска чета в района на Ениджевардарското езеро, подпомагана от Рахми бей, който има чифлик близо до езерото.[1]

В началото на 1905 година гръцкото консулство в Солун решава да активизира обслужващите го офицери и да ги постави начело на въоръжени партизански отряди. Чрез Мазаракис консулът Коромилас изпраща в Атина специален поверителен доклад, който включва план за цялата организация на борбата в Македония. Втора щабна служба на армията одобрява представен организационен план за действия в Македония и поверява на Мазаракис формирането на въоръжените партизански сили, предвидени в този план за Солунския вилает. Първата чета, формирана от Мазаракис е тази на капитан Йоанис Дафотис и наброява 80 души. Мазаракис формира и четите на Спирос Спиромилиос (Буас) и Михаил Мораитис (Кодрос), а самият той застава начело на тридесет и пет души с Костас Гарефис като заместник-командир.[1]

На 27 април 1905 година гръцкият кораб „Ахилевс“ стоварва четите на Мазаракис, Спиромилиос и Мораитис при Агиос Йоанис северно от Коринос.[1] Действа в планината Каракамен срещу румънската пропаганда сред власите. На 5 май 1905 година води тежката битка при Шабаница в Каракамен с турски войски.[1]

Избран е за кординатор на гръцките чети в Централна и Западна Македония и за свръзка между консулствата в Солун и Битоля. В района на Ениджевардарското езеро си сътрудничи с турски офицери, а обикновени турци влизат в гръцките чети или действат като куриери.[2]

Константинос Мазаракис на преден план.

На 28 март 1906 година селските милиции на Вътрешната македоно-одринската революционна организация отблъскват андартската чета на Акритас от Света Марина, убиват петима андарти и губят един селянин. В отговор на гръцкото нападение над Голо село, при което загива един и са ранени двама българи, четите на Лука Иванов и Апостол Петков опожаряват гръцкото село Ниси, пункт на четата на Акритас.

Както и останалите гръцки офицери, той променя името си, когато започва да участва в гръцката въоръжена пропаганда и става известен като капитан Акритас. Въпреки това не успява да прикрие самоличността си и гръцкото правителство се принуждава да разкрие участието му, което е трябвало да остане в тайна. Замества го помощникът му Константинос Гарефис.

В края на 1906 година замества брат си Александрос на мястото му на организатор на гръцката пропаганда в Атина и работи заедно с капитана от трети ранг Какулидис и морски старшина II степен Коколис[3].

Дейци на гръцката пропаганда 1912-1913 г.: Констнатинос Мазаракис, Василиос Папакостас, Дукас Дукас, Михаил Анагностакос, Василиос Ставропулос, както и част от Сярската комисия за разследване на българските убийства: Космидис, Теодоропулос, Спанудис, Хадзиянис[4]

През 1912-1913 година Мазаракис участва в Балканската война, а после и в Междусъюзническата война. Начело е на отряд заедно с Василиос Папакостас и Георгиос Галанопулос.

В 1916 година командва полк планинска артилерия в Солун. През септември 1916 година играе важда роля в преврата на венизелисткото Движение за национална отбрана и оглавява директората за артилерията в правителството на националната отбрана. През 1919 като генерал-майор поема администрирането на дивизията в Ксанти и участва в бойните действия в Източна Тракия по време на Гръцко-турската война до 1922 година.

Уволнява се от армията като генерал-лейтенант през 1926 година.

В Атина през 1937 година са издадени спомените му „Македонска борба“, 1903—1908 година.[5]

Синът му Йоанис Мазаракис е политик. В 1955 година село Буф е прекръстено на Акритас на псевдонима на Константинос Мазаракис.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Αποστόλου, Στέργιος Σπ. Η μάχη της Σιουμπανίτσας : Σύγκρουση Ελληνικών αντάρτικών σωμάτων με τουρκικά καταδιωκτικά αποσπάσματα την 5-5-1905. // «Νιάουστα» Ετος ΙΒ (45). Ιανουάριος - Φεβρουάριος - Μάρτιος 1991. σ. 147. (на гръцки)
  2. Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.49
  3. Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.46
  4. Συλλογή Φωτογραφιών, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304114712/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=155&lq=1903&show=1, посетен на 2011-12-25 
  5. Μεγάλη Στρατιωτική και Ναυτική Εγκυκλοπαιδεία. Τόμος Δ′: Καβάδης – Μωριάς [Great Military and Naval Encyclopedia. Volume IV]. Athens. 1929. p. 424
  6. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30