Буф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Буф
Ακρίτας
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелистер
Надм. височина 972 m
Население 134 души (2001)

Буф или понякога книжовно Бух (на гръцки: Ακρίτας, Акритас, в превод граничар, до 1955 Μπούφι, Буфи[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония със 134 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 17 километра северозападно от демовия център Лерин и на 10 километра югозападно от Долно Клещино в подножието на планината Пелистер, в широка котловина, наричана и Буфкол.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Мъжка носия от Буф в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг

Селото е основано през XV век, според преданието от лъжичари.[2][3] В местността Градище е имало останки от крепост.[3]. Селото се споменава за пръв път в османски дефтери от 1468 и 1481 година под името Бух.[4] В османски данъчни регистри на християнското население от 1611 - 1612 година то е отбелязано под името Буфи с 19 джизие ханета (домакинства)[5]. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Буф като българско село.[6] В 1872 година е построена селската църква „Свети Николай“.[7]

На 18 юни 1879 година делегация от 40 души буфчани се оплаква в Битоля на валията Мухтар паша от юзбаши Мехмед ефенди, който вместо да гони разбойниците поискал селяните да му ги предадат и след като те не успели пребил и арестувал първенците Трайчо и Антон и поповете Георги и Константин.[8]

В 1889 година Стефан Веркович пише, че в селото живеят 104 български семейства (521 души).[9] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Боф (Bof) е посочено като село с 40 домакинства с 115 жители българи.[10]

Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“) пише в 1896 година за Буф, че е село с 200 къщи с 2120 жители българи. По това време в Буф функционират мъжко и девическо училище, в които се преподава на български език. Той описва селото като традиционен център на българите от местността Буф Колу, а буфчани като юначни и сплотени:

Водител и крепител на другите села е било селото Буф. Щом има нападение на някое село, известява се за това на буфчани и те вкупом се затичват на помощ... преследва ли се някой човек или мома от турците, тя се изпраща в Буф на прибежище... Буф е давал много юнаци хора. Най-славен е бил „попо от Буф“, който умря в Кюстендил по-миналата година. Той е бил тип на старите български хайдути. Непристъпността на мястото служи за крепост... борбата им с близките турски села ги заставлявала да имат съгласие.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бухъ (Буфъ) има 1900 жители българи.[11] Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1400 българи екзархисти и функционира българско училище, [12] в което в 1895 година учителства видният деец на ВМОРО Александър Евтимов.[13] Селото остава вярно на Екзархията до Балканската война, когато в него влизат гръцки войски.

По време на Илинденското въстание от 1903 година са убити Сотир Димитров, Петре Кочев, Ильо Наумчев (Опашинов), Коста Илиев, Яна п. Димитрова, Илинка Бълканова, Спасия Кузманова, Нада Тръпчева, Филип Колев и Павли Стойчев. Опожарени са 211 от 350 къщи, както и една от двете църкви[14].

След 1900 година се засилва емиграцията на жителите на Буф в САЩ. Според данните на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев Буф е селището в Битолска, Леринска и Костурска каза с най-много емигранти отвъд Атлантика. В началото на 1904 година те са 350 души[15]. Част от емигрантите в САЩ са временни и се завръщат в селото. Алберт Сониксен описва селото в спомените си:

...голямо българско село, отчасти намаляло по население поради емигриране в Америка.[16]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Буф са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Българско училище в Буф, построено между 1908-1910 година.

През войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война Буф остава в Гърция. В 1932 в Буф живеят 340 българофонски семейства, 310 от които с „изявено българско съзнание“. Секретен доклад на жандармерийския началник в Лерин от април 1940 година посочва Буф заедно със Загоричани, Мокрени и Екши Су като едно от селата с най-голяма концентрация на „българомислещи“ в региона.[18] Между двете световни войни около 60 буфски семейства се изселват в Битоля, където формират Буфска махала.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през пролетта на 1941 година на 17 юни жителите на Буф подават молба до окупационните власти, за утвърждаване на български общински съвет, в която се казва, че селото има 308 къщи с 2307 жители, всички до един българи.[19] В общинския съвет влизат Петър Антонов, Коста Клютов, Илия Томов, Лазар Сърбинов, Трендо Вълчев, Филип Груйов, Никола Бейков, Симе Клятов, Иван Томов, Атанас Панов.[20] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

От село Буф са били задържани в Леринския затвор 7 души, а за да ги тормозят гърците, поставили в килията им, където били задържани, един разложен труп - намерен някъде из балкана преди 6 седмици[21].
Училището по-късно е използвано от гръцките власти.

През 1945 година в селото има 2007 българогласни, от които 1000 с „негръцко национално съзнание“, 37 с гръцко и 970 с „неустановено национално съзнание“. Селото пострадва силно в Гръцката гражданска война и 189 семейства с 686 души се изселват в Югославия, а 96 семейства с 400 души в другите социалистически страни.

В 1955 година селото е прекръстено на Акритас на името на андартския капитан Костас Акритас, псевдоним на генерала от гръцката армия Константинос Мазаракис.[22]

Сривът на населението през 60-те години се дължи на масовата емиграция отвъд океана.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[23]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 2288 жители
  • 1920 – 1709 жители, 299 семейства
  • 1928 – 1760 жители
  • 1951 – 766 жители
  • 1961 – 723 жители
  • 1971 – 281 жители
  • 1981 – 190 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Наум Петров Буфчето.
Свещеник Илия Желеваров.
Родени в Буф
Починали в Буф
  • Flag of Bulgaria.svg Дельо Бъчваров, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Рангел Георгиев Душилов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[32]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπούφι -- Ακρίτας
  2. Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  3. а б в Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 692, 694-695
  4. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 244
  5. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 180
  6. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  7. Πληροφορίες τοπωνυμίου. // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 10 януари 2015.
  8. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 310.
  9. Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
  10. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 84 – 85.
  11. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
  12. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  13. Енциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1984.
  14. Илюстрация Илинден, бр.134, стр.11
  15. Миграционни движения на българите 1878-1912, т. 1, София 1993, с. 312, 314
  16. Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“, София 1968, с. 166.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.
  18. A letter from the Prefect of the Gendarmerie Headquarters in the town of Lerin to the stations in the region with instructions for the Bulgarian population, April 8th, 1940, in: Macedonia - Documents and Materials, Sofia 1978
  19. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  20. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 488.
  21. Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", София, 2005 г., стр. 103.
  22. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  23. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  24. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 97.
  25. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 397, л. 15
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 131.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 558.
  28. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  29. Отдел „Държавен архив“, с. 88
  30. Stewart, Elizabeth Kolupacev. For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters. // Politecon Publications, 2009. Посетен на 23 декември 2013 г.
  31. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 10; а.е. 292, л. 21
  32. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 24; а.е. 292, л. 62
     Портал „Македония“         Портал „Македония