Константин Буфски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Буфски
български революционер
Роден
Починал

Константин (Костадин) Трифонов (Тръпков), известен като Буфски, е български свещеник и революционер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Тръпков е роден между 1815 и 1820 година в леринското село Буф, днес Акритас, Гърция. Учи в Буф и Битоля, а след 1850 година е свещеник в Битолска епархия. Участва в революционен заговор в Битоля в 1862 година, който има за цел да се обезвреди гарнизонът в града.[1] Заловен е от османските власти заедно със Спиро Джеров и други 12 души през май и е осъден на 15 години затвор, които излежава в затворите в Битоля и Солун. След това е свещеник в родното си село, където е инициатор за отваряне на българско училище.[2]

Константин Буфски взима участие в Кресненско-Разложкото въстание в 1878 година, заемайки ръководна роля. След неуспеха на въстанието в 1880 година заедно с Леонидас Вулгарис организира събрание в местността Гремен теке край Острово на 21 май/2 юни. На събранието присъстват 32 делегати, които формират Временно правителство на Македония „Единство“. Представителите искат от османското правителство приложение на член 23 на Берлинския договор, а от Великите сили, гаранции за приложението му.[3][4][5]

Негов син е българският зограф Атанас Буовски, а негови внуци са братята-революционери Наум Петров Буфчето и Кръстю Буфчето.

Тане Пеев, участник в Българската легия, формирана в Атина от Вулгарис, пише:

Забележителна личност беше поп Буф, който със своите 15 харамии с нетърпение чакаше пристигането на пушките да ги въоръжи та през Пинд да ги поведе „да шътат по Македония“. Той взел живо участие в борбата за църковната ни свобода, будил народното чувство низ разните краища на Македония, вследствие на което бе си спечелил ненавистта на фанариотското духовенство: наклеветяван пред турските власти, преследван, арестуван, изтезаван, но стоически всичко е понасял, за да стане буен и смел български революционер. Наш постоянен гост беше той, и първата му приказка биваше: „Кога ке кинисаме, кога ке ойдем у Македония и со орлета да шътаме и гоним поганци“ – и захващаше да пее патриотически песни. Луд гидия беше поп Буф.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.663.
  2. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 421.
  3. „Народна волjа. Септември 2010.“, архив на оригинала от 12 август 2014, https://web.archive.org/web/20140812211440/http://www.narodnavolja.com/articles2010/09/txt07.asp, посетен 12 август 2014 
  4. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 516. (на македонска литературна норма)
  5. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1513. (на македонска литературна норма)
  6. Тане Пеев. Българската легия в Гърция в 1877 г., в: Македонски преглед, год. ІІІ, кн. ІV, стр. 35 – 36.
     Портал „Македония“         Портал „Македония