Константин Буфски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Буфски
български революционер
Роден
Починал
1897 г.

Константин (Костадин) Трифонов (Тръпков), известен като Буфски, е български свещеник и революционер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Тръпков е роден между 1815 и 1820 година в леринското село Буф, днес Акритас, Гърция. Учи в Буф и Битоля, а след 1850 година е свещеник в Битолска епархия. Участва в революционен заговор в Битоля в 1862 година, който има за цел да се обезвреди гарнизонът в града[1]. Заловен е от османските власти заедно със Спиро Джеров и други 12 души през май и е осъден на 15 години затвор, които излежава в затворите в Битоля и Солун. След това е свещеник в родното си село, където е инициатор за отваряне на българско училище.[2]

Константин Буфски взима участие в Кресненско-Разложкото въстание в 1878 година, заемайки ръководна роля. След неуспеха на въстанието в 1880 година заедно с Леонидас Вулгарис организира събрание в местността Гремен теке край Острово на 21 май/2 юни. На събранието присъстват 32 делегати, които формират Временно правителство на Македония „Единство“. Представителите искат от османското правителство приложение на член 23 на Берлинския договор, а от Великите сили, гаранции за приложението му.[3][4][5]

Негов син е българският зограф Атанас Буовски, а негови внуци са братята-революционери Наум Петров Буфчето и Кръстю Буфчето.

Тане Пеев, участник в Българската легия, формирана в Атина от Вулгарис, пише:

Забележителна личност беше поп Буф, който със своите 15 харамии с нетърпение чакаше пристигането на пушките да ги въоръжи та през Пинд да ги поведе „да шътат по Македония“. Той взел живо участие в борбата за църковната ни свобода, будил народното чувство низ разните краища на Македония, вследствие на което бе си спечелил ненавистта на фанариотското духовенство: наклеветяван пред турските власти, преследван, арестуван, изтезаван, но стоически всичко е понасял, за да стане буен и смел български революционер. Наш постоянен гост беше той, и първата му приказка биваше: „Кога ке кинисаме, кога ке ойдем у Македония и со орлета да шътаме и гоним поганци“ – и захващаше да пее патриотически песни. Луд гидия беше поп Буф.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.663.
  2. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 421.
  3. Народна волjа. Септември 2010.
  4. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 516.
  5. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1513.
  6. Тане Пеев. Българската легия в Гърция в 1877 г., в: Македонски преглед, год. ІІІ, кн. ІV, стр. 35 – 36.
     Портал „Македония“         Портал „Македония