Острово (дем Воден)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Острово.
Острово
Άρνισσα
— град —
Острово
40.8° с. ш. 21.8333° и. д.
Острово
Централна Македония
40.8° с. ш. 21.8333° и. д.
Острово
Гърция
40.8° с. ш. 21.8333° и. д.
Острово
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областОстровска котловина
Надм. височина580 m
Население1411 души (2011 г.)
Пощенски код58002
Телефонен код23810
Острово в Общомедия

О̀строво (на гръцки: Άρνισσα, Арниса, до 1926 година Όστροβο, Острово, катаревуса: Όστροβον, Островон[1]) е градче в Егейска Македония, Гърция, дем Воден (Едеса), административна област Централна Македония.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Градчето е разположено на 580 m надморска височина на североизточния бряг на Островското езеро на 25 km западно от Воден.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на Старо Острово и стърчащото минаре на Островската джамия на остров в езерото. Пощенска картичка от времето на Първата световна война
Острово, гравюра на Едуард Лиър, 1848 година
Острово, гравюра на Едуард Лиър, 1848 година

На североизток от Острово в античността е разположен град Целе, център на Еордея, а в Римско време в близост е минавал пътят Виа Игнация.[4]

През 1019 година Острово е споменато като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия.[5]

Има мнения, че Острово е столица на България от лятото на 1040 г. до лятото на 1041 година и на острова Свети Пантелеймон в средата на езерото е бил разположен българският владетелски замък.[6] Там през 1041 година се разиграва Островската битка, в която българският цар Петър Делян е разбит от византийски и нормански войски.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Острово с езерото в началото на XX век

След Османското нашествие селището е седалище на мюдурлук, а в Островска нахия влизат селата Друшка, Русилово, Ослой, Нисия, Патачино, Жерви, Чеган и Къндрево.[4] В него е имало карван сарай. Селището е смесено българо-турско, като островските турци са много стари жители на селото. Разселено е на две махали - християнска и мюсюлманска. В началото на XX век много от къщите са двукатни и трикатни, издигнати от емигранти в Америка, градчето има над 30 занаятчийски дюкяна и няколко ханчета-механи.[7]

Църквата „Успение Богородично“ в Острово е от XVIII век, „Света Троица“ е от 1865 година, а джамията е отпреди 1591 година.[8] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Острово като:

„ забележително село, разположено край планинско езеро и населено от българи и турци. В него имало църква, построена на мястото на по-стара, разрушена от турците.[9] “

„...стигнахме въ стигнахме въ Острово, дѣто и обѣдвахме. Рибата и сладкото, приготвено отъ яйца, ни се усладихѫ много. Азъ попитахъ ханджията върху населението, а той ми отговори: imis ksevrome roméïka (ний знайме гръцки); но се пакъ да не каже направо, че сѫ българи, нито пъкъ че сѫ гърци. Селото има 100 български и 50 мухамедански кѫщи.“[10]

Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[11] Около 1850 година е построена нова българска църква „Света Троица“.[4]

Около 1858 – 1860 година водите на Островското езеро се надигат и прекъсват шийката на полуострова, на който се намирало село Старо Острово, а жителите му се разселват във Воден, Битоля и околните села.[12]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Острово (Ostrovo) е посочено като градче с 389 домакинства с 1400 жители българи и 450 помаци.[13]

Печат на Островското благотворително дружество „Надежда“ в Индианаполис, САЩ. Основана 1910 г.

През лятото на 1879 година селото е нападнато от разбойническа банда.[14]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Острово е населявано от 750 жители българи и 450 турци.[15]

В селото има комитет на ВМОРО, който в 1902 година е разкрит и ръководителите му са арестувани, но на път за Воден са освободени от четата на Аргир Манасиев и изпратени в Свободна България.[16] През Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година 40 души от селото участват в четите на ВМОРО.[4]

В началото на ΧΧ век градчето е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Острово има 768 българи екзархисти и 272 българи патриаршисти гъркомани и функционират българско, гръцко и сръбско училище.[17]

През 1912 година Острово има 233 къщи, разделени на българска и турска махала, с 1 243 жители, от които 908 българи, 320 турци и 15 цигани.[4] При избухването на Балканската война 9 души от Острово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Печат на Островското благотворително братство „Борис Дрангов“ в София

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според Йован Хадживасилевич, посетил в 1916 година Острово, в селището има само една гръцка фамилия - Хаджигьореви и няколко къщи гъркомани, като най-виден от тях е Ставре Хаджихарис, кмет на Острово.[7]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Острово има 160 къщи славяни християни и 90 къщи турци.[19]

В 1924 година турските жители на Острово се изселват в Турция и на тяхно място са заселени 305 малоазиатски и понтийски гърци бежанци от Турция.[3] В 1926 година името на селото е сменено на Арниса.[3][20] В 1928 година Острово е представено като смесено местно-бежанско село с 80 бежански семейства и 357 жители бежанци.[21] В 1940 година от 1669 жители, две трети са местни и една трета са бежанци.[3]

През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана.[22]

Населението спада поради изселване в големите градски центрове. Основните продукти на населението са житото, бобовите култури и гроздето. Водите на езерото се използват за напояванена овощни площи, както и с изкуствен канал се вливат в река Вода за напълване на Владовското езеро.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Острово на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Орман чифлик[23][24] Όρμάν Τσιφλίκ Дасос Арнисис Δάσος Αρνίσσης[25] местност на ЮЗ от Острово и на З от Къдрево[23][24]
Карали[23] Καραλή Мавро Рема Μαύρο Ρέμα[25] река на ЮЗ от Острово и на З от Къдрево[23]
Сянга Аргач[23] или Сяга Гарджик[24] Σιάνγκα Άργατσι Корифи Анастасиас Κορυφή Αναστασίας[25] възвишение в Каракамен на ЮЗ от Острово и на З от Къдрево (834,3 m)[23]
Лаброви бачила[23] Μπάτσί Λάμπρου Тиркомеион Ламбру Τυροκομεϊον Λάμπρου[25] местност в Каракамен на ЮИ от Къдрево[23]
Кучански брест[23][24] Κουτσάν Σκιμπρές Фтелия Φτελιά[25] река на С от Къдрево, десен приток на Вода[23][24]
Прибрегна нива[23] или Присекта нива[24] Μπριμπέγνα Νιβα Псилома Ψήλωμα[25] възвишение в Каракамен на ЮЗ от Острово и на СЗ от Къдрево (560 m)[24]
Голема Кастрана[24] Μεγάλ Κάτρα Мегало Кастро Μεγάλο Κάστρο[25] възвишение на ЮЗ от Острово и на СЗ от Къдрево[24]
Клин[23] Κλίν Сфина Σφήνα[25] възвишение на ЮЗ от Острово (597 m)[23]
Кайнак[23] Καϊνάκ Терме Пиге Θερμαι Πηγαί[25] възвишение на ЮЗ от Острово[23] (618 m)[24]
Кория[23] Κουρί Дасаки Δασάκι[25] [23]
Либан Лучан[23] или Лусант[24] или Лупан[26] Λίμπαν Λουσάν Фламурия Лука Φλαμουριά Λουκά[25] връх на С от Острово и на СЗ от Русилово (653,4 m)[23]
Костумор[23] Κοστουμόρι Аксиотеато Άξιοθέατο[25] връх на И от Русилово и на СИ от Друшка (742 m)[23]
Каркамиш орех[26] или Какормиш орех[23] Κακορμις Ορέ Каридиес Καρυδιές[25] местност на С от Острово[23]
Кадол Караагач[23] Καντόλ Καραγάτς Дендро Δέντρο[25] възвишение на С от Острово (580 m)[23]
Муздра[23] Μουσδράς Неротопос Νερότοπος[25] местност на С от Острово[23]
Чичова воденица[23] Τσίτσοβο Ξοδενιτσα Милос Μύλος[25] местност на С от Острово и на Ю от Жерви[23]
Лаго[24] Λάγκο Лукос Λόγκος[25] местност на ЮЗ от Жерви[23]
Усте Ούστεν Стома Στόμα[25]
Димо нива[23] Ντιμα Νίβα Хорафи ту Диму Χωράφι τού Δήμου[25] местност на С от Жерви[23]
Цървената вода[23] Τσερβεντα Βοδα Кокинонеро Κοκκινόνερο[25] река на С от Жерви[23]
Кремено[23] Κρεμένο Гемнос Γκεμνός[25] местност на С от Жерви[23]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1498[3] 1276[3] 1289[3] 1669[3] 1730[3] 1827[3] 1396[3] 1464[3] 1530[3] 1550 1411

Личности[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Островчани
Кара Ташо (вляво) и Григор Цоцев
Реклама на Лазо Г. Илков и Ставро Марков от Острово, емигранти в Синсинати, в Българо-американския алманах, 1920 г.

Видни личности с българско национално съзнание от Острово са Кара Ташо (1850 – 1906) и Григор Цоцев (1871 – ?), български революционери, войводи на ВМОРО, Георги Гелев (1876 – ?), екзархийски духовник и също деец на ВМОРО, Георги Делев (1874 – 1955), революционер, по-късно емигрантски деец в Америка. Методи Чанев (1892 – 1974) е съосновател и пети президент на Македонската партиотична организация. Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Острово са Ставри Хаджихаров (1882 – 1957) и Христо Стоянов (Христос Стоянидис, капитан Лилис, 1884 – 1923).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Вѣстителевъ, Г. Острово и неговата околность. Единъ малко известенъ кѫтъ на Македония. // Македонски Прегледъ III (2). София, Македонски Наученъ Институтъ, 1927. с. 1.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 54. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ а б в г д Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 37.
  5. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171 – 172.
  6. ↑ Иван Петрински, Къде е погребан цар Петър Делян? – „Сега“, 2 септември 2010 г.
  7. ↑ а б Вѣстителевъ, Г. Острово и неговата околность. Единъ малко известенъ кѫтъ на Македония. // Македонски Прегледъ III (2). София, Македонски Наученъ Институтъ, 1927. с. 3.
  8. ↑ Ιστορία της Άρνισσας. // Arnissiotes. Посетен на 1 април 2018.
  9. ↑ Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр. 93 – 94.
  10. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 27.
  11. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
  12. ↑ Дедијер, Јевто. Нова Србија. Београд, Штампарија „Доситеје Обрадовић“, 1913. с. 39 – 40. Посетен на 23 февруари 2013 г.
  13. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  14. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 310.
  15. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  16. ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 373.
  17. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.
  19. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  20. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  21. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  22. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  23. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  24. ↑ а б в г д е ж з и к л м Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  25. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
  26. ↑ а б Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Острово_(дем_Воден)&oldid=11730170“.