Острово (дем Воден)
Вижте пояснителната страница за други значения на Острово.
|
Острово Άρνισσα |
|
|---|---|
| — град — | |
  Острово  Острово  Острово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Островска котловина |
| Надм. височина | 658 m |
| Население | 1550 души (2001) |
| Пощенски код | 580 02 |
| Телефонен код | 23810 – 31 |
| Острово в Общомедия | |
О̀строво (на гръцки: Άρνισσα – Арниса, до 1926 година Όστροβο – Острово, катаревуса: Όστροβον – Островон[1]) е градче в Егейска Македония, Гърция, дем Воден (Едеса), административна област Централна Македония на 16 km западно от Воден.
География[редактиране | редактиране на кода]
Градчето е разположено на североизточния бряг на Островското езеро; има население от 1550 души (2001).
История[редактиране | редактиране на кода]
Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
На североизток от Острово в античността е разположен град Целе, център на Еордея, а в Римско време в близост е минавал пътят Виа Игнация[2].
През 1019 година Острово е споменато като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия[3].
Има мнения, че Острово е столица на България от лятото на 1040 г. до лятото на 1041 година и на острова (днес полуостров) Свети Пантелеймон в средата на езерото е бил разположен българският владетелски замък.[4] Там през 1041 година се разиграва Островската битка, в която българският цар Петър Делян е разбит от византийски и нормански войски.
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
След Османското нашествие селището е седалище на мюдурлук, а в Островска нахия влизат селата Друшка, Русилово, Ослой, Нисия, Патачино, Жерви, Чеган и Къндрево.[2]
Църквата „Успение Богородично“ в Острово е от XVIII век, „Света Троица“ е от 1865 година, а джамията е отпреди 1591 година.[5] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Острово като:
| „ | забележително село, разположено край планинско езеро и населено от българи и турци. В него имало църква, построена на мястото на по-стара, разрушена от турците[6]. | “ |
„...стигнахме въ стигнахме въ Острово, дѣто и обѣдвахме. Рибата и сладкото, приготвено отъ яйца, ни се усладихѫ много. Азъ попитахъ ханджията върху населението, а той ми отговори: imis ksevrome roméïka (ний знайме гръцки); но се пакъ да не каже направо, че сѫ българи, нито пъкъ че сѫ гърци. Селото има 100 български и 50 мухамедански кѫщи.“[7]
Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[8] Около 1850 година е построена нова българска църква „Света Троица“.[2]
Около 1858 – 1860 година водите на Островското езеро се надигат и прекъсват шийката на полуострова, на който се намирало село Старо Острово, а жителите му се разселват във Воден, Битоля и околните села.[9]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Острово (Ostrovo) е посочено като градче с 389 домакинства с 1400 жители българи и 450 помаци.[10]
През лятото на 1879 година селото е нападнато от разбойническа банда.[11]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Острово е населявано от 750 жители българи и 450 турци.[12]
В селото има комитет на ВМОРО, който в 1902 година е разкрит и ръководителите му са арестувани, но на път за Воден са освободени от четата на Аргир Манасиев и изпратени в Свободна България.[13] През Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година 40 души от селото участват в четите на ВМОРО[2].
В началото на ΧΧ век градчето е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Острово има 768 българи екзархисти и 272 българи патриаршисти гъркомани и функционират българско, гръцко и сръбско училище.[14]
През 1912 година Острово има 233 къщи, разделени на българска и турска махала, с 1 243 жители, от които 908 българи, 320 турци и 15 цигани[2]. При избухването на Балканската война 9 души от Острово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
_Associtation_of_Indianapolis.jpg)
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1924 година турските жители на Острово се изселват в Турция и на тяхно място са заселени 305 малоазиатски и понтийски гърци бежанци от Турция. В 1926 година името на селото е сменено на Арниса.[16] В 1928 година Острово е представено като смесено местно-бежанско село с 80 бежански семейства и 357 жители бежанци.[17] През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана.[18]
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 1700 души
- 1920 – 1276 души
- 1928 – 1289 души
- 1940 – 1669 души, от които 864 българофони и 800 гърци бежанци
- 1951 – 1730 души
- 1961 – 1827 души
- 1971 – 1396 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: 
Видни личности с българско национално съзнание от Острово са Кара Ташо (1850 – 1906) и Григор Цоцев (1871 – ?), български революционери, войводи на ВМОРО, Георги Гелев (? – 1906), екзархийски духовник и също деец на ВМОРО, Георги Делев (1874 – ?), революционер, по-късно емигрантски деец в Америка. Методи Чанев (1892 – 1974) е съосновател и пети президент на Македонската партиотична организация. Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Острово са Ставри Хаджихаров (1882 – 1957) и Христо Стоянов (Христос Стоянидис, капитан Лилис, 1884 – 1923).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Снимка на Острово и езерото от парапланер
- Ιωάννης Παπαλαζάρου. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή του Οστρόβου
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Όστροβον -- Άρνισσα
- ↑ а б в г д Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на „The Macedonian Tribune“, Indianapolis, 1940, стр. 37
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171 – 172.
- ↑ Иван Петрински, Къде е погребан цар Петър Делян? – „Сега“, 2 септември 2010 г.
- ↑ Ιστορία της Άρνισσας. // Arnissiotes. Посетен на 1 април 2018.
- ↑ Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр. 93 – 94.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 27.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
- ↑ Дедијер, Јевто. Нова Србија. Београд, Штампарија „Доситеје Обрадовић“, 1913. с. 39 – 40. Посетен на 23 февруари 2013 г..
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 158 – 159.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 310.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 373.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 190 – 191.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 868.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
| |||||||||||||||||
Портал „