Направо към съдържанието

Острово (дем Воден)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Острово.
Острово
Άρνισσα
— град —
Острово
40.8° с. ш. 21.8333° и. д.
Острово
Централна Македония
40.8° с. ш. 21.8333° и. д.
Острово
Гърция
40.8° с. ш. 21.8333° и. д.
Острово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областОстровска котловина
Надм. височина580 m
Население1242 души (2021 г.)
Пощенски код580 02
Телефонен код2381
Острово в Общомедия

О̀строво (на гръцки: Άρνισσα, Арниса, до 1926 година Όστροβο, Острово, катаревуса: Όστροβον, Островон[1]) е градче в Егейска Македония, Гърция, дем Воден (Едеса), административна област Централна Македония.[2]

География

[редактиране | редактиране на кода]

Градчето е разположено на 580 m надморска височина на североизточния бряг на Островското езеро на 25 km западно от Воден.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Античност и Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]
Развалините на Старо Острово и стърчащото минаре на Островската джамия на остров в езерото. Пощенска картичка от времето на Първата световна война
Острово, гравюра на Едуард Лиър, 1848 година
Острово, гравюра на Едуард Лиър, 1848 година

На североизток от Острово в античността е разположен град Целе, център на Еордея, а в римско време в близост е минавал пътят Виа Игнация.[4]

В началото на XI век Острово е българска крепост, атакувана без успех от войските на византийския император Василий II Българоубиец около 1015 г. и около 1017 г. Крепостта попада под византийски контрол след масовата капитулация в края на българо-византийската война.[5] През 1019 година Острово е споменато като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия.[6]

Има мнения, че Острово е столица на България от лятото на 1040 година до лятото на 1041 година и на острова Свети Пантелеймон в средата на езерото е бил разположен българският владетелски замък.[7] Там през 1041 година се разиграва Островската битка, в която българският цар Петър Делян е разбит от византийски и нормански войски.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Острово с езерото в началото на XX век

След Османското нашествие селището е седалище на мюдурлук, а в Островска нахия влизат селата Друшка, Русилово, Ослой, Нисия, Патачино, Жерви, Чеган и Къндрево.[4] В него е имало карван сарай. Селището е смесено българо-турско, като островските турци са много стари жители на селото. Разселено е на две махали – християнска и мюсюлманска. В началото на XX век много от къщите са двукатни и трикатни, издигнати от емигранти в Америка, градчето има над 30 занаятчийски дюкяна и няколко ханчета механи.[8]

Църквата „Успение Богородично“ в Острово е от XVIII век, „Света Троица“ е от 1865 година, а джамията е отпреди 1591 година.[9]

В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през селото и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

„ Острово, забележително село, разположено край планинско езеро, населено наполовина от българи и наполовина от турци. То има една църква,[10] построена на мястото на стара, разрушена от турците. Прекарах тук нощта в схлупената къщурка на един честен и умен българин. Простата беседа с него изясни бита на това племе и ме запозна с езика му. Острово, по неговия разказ, е построено на мястото на древен град, който той нарече Кючук Стамбул (Малък Стамбул, дали не е Diocletianopolis?) и до сега принадлежи на към епархията на охридския митрополит.[11] “

„...стигнахме въ стигнахме въ Острово, дѣто и обѣдвахме. Рибата и сладкото, приготвено отъ яйца, ни се усладихѫ много. Азъ попитахъ ханджията върху населението, а той ми отговори: imis ksevrome roméïka (ний знайме гръцки); но се пакъ да не каже направо, че сѫ българи, нито пъкъ че сѫ гърци. Селото има 100 български и 50 мухамедански кѫщи.“[12]

Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[13] Около 1850 година е построена нова българска църква „Света Троица“.[4]

Около 1858 – 1860 година водите на Островското езеро се надигат и прекъсват шийката на полуострова, на който се намирало село Старо Острово, а жителите му се разселват във Воден, Битоля и околните села.[14]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Острово (Ostrovo) е посочено като градче с 389 домакинства с 1400 жители българи и 450 помаци.[15]

Печат на Островското благотворително дружество „Надежда“ в Индианаполис, САЩ. Основана 1910 г.

През лятото на 1879 година селото е нападнато от разбойническа банда.[16]

На 17 декември 1884 година в Острово пристига английският офицер Хенри Тротър, който е на проучвателна мисия в Македония. Тротър отсяда у гъркоманина Димо Хаджихарисов, от когото разбира, че населението е изключително българско и от 90 семейства само 14 признават Вселенската патриаршия, а останалите са екзархийски.[17]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Острово е населявано от 750 жители българи и 450 турци.[18]

В селото има комитет на ВМОРО, който в 1902 година е разкрит и ръководителите му са арестувани, но на път за Воден са освободени от четата на Аргир Манасиев и изпратени в Свободна България.[19] През Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година 40 души от селото участват в четите на ВМОРО.[4]

В началото на ΧΧ век градчето е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Острово има 768 българи екзархисти и 272 българи патриаршисти гъркомани и функционират българско, гръцко и сръбско училище.[20]

През 1912 година Острово има 233 къщи, разделени на българска и турска махала, с 1243 жители, от които 908 българи, 320 турци и 15 цигани.[4] При избухването на Балканската война 9 души от Острово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[21]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Печат на Островското благотворително братство „Борис Дрангов“ в София

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според Йован Хадживасилевич, посетил в 1916 година Острово, в селището има само една гръцка фамилия – Хаджигьореви и няколко къщи гъркомани, като най-виден от тях е Ставре Хаджихарис, кмет на Острово.[8]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Острово има 160 къщи славяни християни и 90 къщи турци.[22]

В 1924 година турските жители на Острово се изселват в Турция и на тяхно място са заселени 305 малоазиатски и понтийски гърци бежанци от Турция.[3] В 1926 година името на селото е сменено на Арниса.[3][23] В 1928 година Острово е представено като смесено местно-бежанско село с 80 бежански семейства и 357 жители бежанци.[24] В 1940 година от 1669 жители, две трети са местни и една трета са бежанци.[3]

През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация „Охрана“.[25]

Населението спада поради изселване в големите градски центрове. Основните продукти на населението са жито, бобови култури и грозде. Водите на езерото се използват за напояване на овощни площи както и с изкуствен канал се вливат в река Вода за напълване на Владовското езеро.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Острово на 6 август 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Орман чифлик[26][27]Όρμάν ΤσιφλίκДасос АрнисисΔάσος Αρνίσσης[28]местност на ЮЗ от Острово и на З от Къдрево[26][27]
Карали[26]ΚαραλήМавро РемаΜαύρο Ρέμα[28]река на ЮЗ от Острово и на З от Къдрево[26]
Сянга Аргач[26] или Сяга Гарджик[27]Σιάνγκα ΆργατσιКорифи АнастасиасΚορυφή Αναστασίας[28]възвишение в Каракамен на ЮЗ от Острово и на З от Къдрево (834,3 m)[26]
Лаброви бачила[26]Μπάτσί ΛάμπρουТиркомеион ЛамбруΤυροκομεϊον Λάμπρου[28]местност в Каракамен на ЮИ от Къдрево[26]
Кучански брест[26][27]Κουτσάν ΣκιμπρέςФтелияΦτελιά[28]река на С от Къдрево, десен приток на Вода[26][27]
Прибрегна нива[26] или Присекта нива[27]Μπριμπέγνα ΝιβαПсиломаΨήλωμα[28]възвишение в Каракамен на ЮЗ от Острово и на СЗ от Къдрево (560 m)[27]
Голема Кастрана[27]Μεγάλ ΚάτραМегало КастроΜεγάλο Κάστρο[28]възвишение на ЮЗ от Острово и на СЗ от Къдрево[27]
Клин[26]ΚλίνСфинаΣφήνα[28]възвишение на ЮЗ от Острово (597 m)[26]
Кайнак[26]ΚαϊνάκТерме ПигеΘερμαι Πηγαί[28]възвишение на ЮЗ от Острово[26] (618 m)[27]
Кория[26]ΚουρίДасакиΔασάκι[28][26]
Либан Лучан[26] или Лусант[27] или Лупан[29]Λίμπαν ΛουσάνФламурия ЛукаΦλαμουριά Λουκά[28]връх на С от Острово и на СЗ от Русилово (653,4 m)[26]
Костумор[26]ΚοστουμόριАксиотеатоΆξιοθέατο[28]връх на И от Русилово и на СИ от Друшка (742 m)[26]
Каркамиш орех[29] или Какормиш орех[26]Κακορμις ΟρέКаридиесΚαρυδιές[28]местност на С от Острово[26]
Кадол Караагач[26]Καντόλ ΚαραγάτςДендроΔέντρο[28]възвишение на С от Острово (580 m)[26]
Муздра[26]ΜουσδράςНеротопосΝερότοπος[28]местност на С от Острово[26]
Чичова воденица[26]Τσίτσοβο ΞοδενιτσαМилосΜύλος[28]местност на С от Острово и на Ю от Жерви[26]
Лаго[27]ΛάγκοЛукосΛόγκος[28]местност на ЮЗ от Жерви[26]
УстеΟύστενСтомаΣτόμα[28]
Димо нива[26]Ντιμα ΝίβαХорафи ту ДимуΧωράφι τού Δήμου[28]местност на С от Жерви[26]
Цървената вода[26]Τσερβεντα ΒοδαКокинонероΚοκκινόνερο[28]река на С от Жерви[26]
Кремено[26]ΚρεμένοГемносΓκεμνός[28]местност на С от Жерви[26]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1498[3] 1276[3] 1289[3] 1669[3] 1730[3] 1827[3] 1396[3] 1464[3] 1530[3] 1550 1411 1242

Името Острово носи улица в българската столица София (Карта).

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Островчани
Кара Ташо (вляво) и Григор Цоцев
Реклама на Лазо Г. Илков и Ставро Марков от Острово, емигранти в Синсинати, в Българо-американския алманах, 1920 г.

Видни личности с българско национално съзнание от Острово са Кара Ташо (1850 – 1906) и Григор Цоцев (1871 – ?), български революционери, войводи на ВМОРО, Георги Гелев (1876 – ?), екзархийски духовник и също деец на ВМОРО, Георги Делев (1874 – 1955), революционер, по-късно емигрантски деец в Америка. Методи Чанев (1892 – 1974) е съосновател и пети президент на Македонската патриотична организация. Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Острово са Ставри Хаджихаров (1882 – 1957) и Христо Стоянов (Христос Стоянидис, капитан Лилис, 1884 – 1923).

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Вѣстителевъ, Г. Острово и неговата околность. Единъ малко известенъ кѫтъ на Македония // Македонски Прегледъ III (2). София, Македонски Наученъ Институтъ, 1927. с. 1.
  3. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 54. (на македонска литературна норма)
  4. 1 2 3 4 5 Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 37.
  5. ↑ Krsmanović, Bojana, Zdravković, Vladan. From Pax Basiliana to Pax Byzantina, in: Barbarians, rhomaioi and those in between. Integrating the Christians of the Central Balkans into the Byzantine Empire (late 10th – mid-13th century), Volume I, Editor Bojana Krsmanović, Belgrade, 2025, p. 331.
  6. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171 – 172.
  7. ↑ Иван Петрински, Къде е погребан цар Петър Делян? – „Сега“, 2 септември 2010 г.
  8. 1 2 Вѣстителевъ, Г. Острово и неговата околность. Единъ малко известенъ кѫтъ на Македония // Македонски Прегледъ III (2). София, Македонски Наученъ Институтъ, 1927. с. 3.
  9. ↑ Ιστορία της Άρνισσας // Arnissiotes. Посетен на 1 април 2018.
  10. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  11. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 94.
  12. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 27.
  13. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
  14. ↑ Дедијер, Јевто. Нова Србија. Београд, Штампарија „Доситеје Обрадовић“, 1913. с. 39 – 40. Посетен на 23 февруари 2013 г.
  15. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  16. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 310.
  17. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част втора. София, Синодално издателство, 1970. с. 630.
  18. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  19. ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 373.
  20. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.
  22. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  23. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
  24. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  25. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  26. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  27. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Topografska Karta JNA 1:50 000.
  28. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
  29. 1 2 Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2023-03-15 в Wayback Machine.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Острово_(дем_Воден)&oldid=12761935“.