Острово (дем Воден)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Острово.

Острово
Άρνισσα
— град —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Островска котловина
Надм. височина 658 m
Население 1550 души (2001)
Пощенски код 580 02
Телефонен код 23810-31
Острово в Общомедия

О̀строво (на гръцки: Άρνισσα – Арниса, до 1926 година Όστροβο – Острово, катаревуса: Όστροβον – Островон[1]) е градче в Егейска Македония, Гърция, дем Воден (Едеса), административна област Централна Македония на 16 km западно от Воден.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градчето е разположено на североизточния бряг на Островското езеро; има население от 1550 души (2001).

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на Старо Острово и стърчащото минаре на Островската джамия на остров в езерото. Пощенска картичка от времето на Първата световна война

На североизток от Острово в античността е разположен град Целе, център на Еордея, а в Римско време в близост е минавал пътят Виа Игнация[2].

През 1019 година Острово е споменато като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия[3].

Има мнения, че Острово е столица на България от лятото на 1040 г. до лятото на 1041 година и на острова (днес полуостров) Свети Пантелеймон в средата на езерото е бил разположен българският владетелски замък.[4] Там през 1041 година се разиграва Островската битка, в която българският цар Петър Делян е разбит от византийски и нормански войски.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

След Османското нашествие селището е седалище на мюдурлук, а в Островска нахия влизат селата Друшка, Русилово, Ослой, Нисия, Патачино, Жерви, Чеган и Къндрево.[2]

Църквата „Успение Богородично“ в Острово е от XVIII век, „Света Троица“ е от 1865 година, а джамията е отпреди 1591 година.[5] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Острово като:

забележително село, разположено край планинско езеро и населено от българи и турци. В него имало църква, построена на мястото на по-стара, разрушена от турците[6].

Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[7] Около 1850 година е построена нова българска църква „Света Троица“.[2]

Около 1858 – 1860 година водите на Островското езеро се надигат и прекъсват шийката на полуострова, на който се намирало село Старо Острово, а жителите му се разселват във Воден, Битоля и околните села.[8]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Острово (Ostrovo) е посочено като градче с 389 домакинства с 1400 жители българи и 450 помаци.[9]

Острово с езерото в началото на XX век

През лятото на 1879 година селото е нападнато от разбойническа банда.[10]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Острово е населявано от 750 жители българи и 450 турци.[11]

В селото има комитет на ВМОРО, който в 1902 година е разкрит и ръководителите му са арестувани, но на път за Воден са освободени от четата на Аргир Манасиев и изпратени в Свободна България.[12] През Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година 40 души от селото участват в четите на ВМОРО[2].

В началото на ΧΧ век градчето е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Острово има 768 българи екзархисти и 272 българи патриаршисти гъркомани и функционират българско, гръцко и сръбско училище.[13]

През 1912 година Острово има 233 къщи, разделени на българска и турска махала, с 1 243 жители, от които 908 българи, 320 турци и 15 цигани[2]. При избухването на Балканската война 9 души от Острово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Печат на Островското благотворително братство „Борис Дрангов“

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1924 година турските жители на Острово се изселват в Турция и на тяхно място са заселени 305 малоазиатски и понтийски гърци бежанци от Турция. В 1926 година името на селото е сменено на Арниса.[15] В 1928 година Острово е представено като смесено местно-бежанско село с 80 бежански семейства и 357 жители бежанци.[16] През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана.[17]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 1700 души
  • 1920 – 1276 души
  • 1928 – 1289 души
  • 1940 – 1669 души, от които 864 българофони и 800 гърци бежанци
  • 1951 – 1730 души
  • 1961 – 1827 души
  • 1971 – 1396 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Кара Ташо (вляво) и Григор Цоцев
Паметник на Ставри Хаджихаров

Видни личности с българско национално съзнание от Острово са Кара Ташо (1850 – 1906) и Григор Цоцев (1871 - ?), български революционери, войводи на ВМОРО, Георги Гелев (? - 1906), екзархийски духовник и също деец на ВМОРО, Георги Делев (1874 - ?), революционер, по-късно емигрантски деец в Америка. Методи Чанев (1892 – 1974) е съосновател и пети президент на Македонската партиотична организация. Дейци на гръцката въоръгена пропаганда в Македония от Острово са Ставри Хаджихаров (1882 – 1957) и Христо Стоянов (Христос Стоянидис, капитан Лилис, 1884 – ?).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Όστροβον -- Άρνισσα
  2. а б в г д Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на „The Macedonian Tribune“, Indianapolis, 1940, стр. 37
  3. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171-172.
  4. Иван Петрински, Къде е погребан цар Петър Делян? – „Сега“, 2 септември 2010 г.
  5. Ιστορία της Άρνισσας. // Arnissiotes. Посетен на 1 април 2018.
  6. Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр. 93-94.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
  8. Дедијер, Јевто. Нова Србија. Београд, Штампарија „Доситеје Обрадовић“, 1913. с. 39 – 40. Посетен на 23 февруари 2013 г..
  9. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 158-159.
  10. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 310.
  11. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 149.
  12. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 373.
  13. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 190-191.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 868.
  15. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  17. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
     Портал „Македония“         Портал „Македония