Йован Хадживасилевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йован Хадживасилевич
Јован Хаџи-Васиљевић
сръбски етнограф
В 1899 г.
В 1899 г.

Роден
Починал
29 март 1948 г. (81 г.)
Научна дейност
Област Етнография, история

Йован Хадживасилевич (на сръбски: Јован Хаџи-Васиљевић или Jovan Hadži-Vasiljević) е сръбски книжовник, историк и етнограф.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1866 година във Враня. Завършва основно училище в родния си град. Гимназия учи във Враня и в Ниш, а след това завършва Историко-филологическия отдел на Висшата школа в Белград. В 1898 година защитава докторат по философия във Виенския университет. От 1898 до 1904 година работи във външно министерство и служи в Битоля, Скопие и Белград. От 1904 до 1940 година е секретар на дружеството „Свети Сава“, което има за цел да пропагандира сърбизма в Македония. Участва в Балканските войни и Първата световна война.[1]

Умира в 1948 година в Белград.[1]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Писмо от Скопие до Йован Хадживасилевич, секретар на дружество „Свети Сава“

Хадживасилевич е автор на голям брой исторически, географски и етнографски трудове, предимно за Стара Сърбия и Македония. Редактор е на списание „Братство“. Най-важни негови трудове са:

  • Прилеп и његова околина, Београд, 1902;
  • Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања I–II, Београд, 1909, 1913;
  • Бугарска зверства у Врању и околини 1915-1918, Нови Сад, 1922;
  • Четничка акција у Старој Србији и Маћедонији, Београд, 1928;
  • Скопље и његова околина, Београд, 1930;
  • Аутобиографија, Врање, б. г.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Архива Јована Хаџи-Васиљевића. // Народна библиотека Србије. Посетен на 27 февруари 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония