Свети Сава (дружество)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сава.

„Свети Сава“
Информация
Тип просветна организация
Основана 24 август 1886 г., Белград, Сърбия
Правно положение несъществуваща
Седалище Белград
Официални езици сръбски
Ръководител Светомир Николаевич (пръв)

„Свети Сава“ е сръбска културно-просветна и пропагандистка организация активна в Македония и Стара Сърбия в подкрепа на великосръбската идея. Създадено е през 1886 г. в Белград.[1]

Организатор на дружеството е Светомир Николаевич, професор по обща история и литература във Великата школа в Белград. Първата среща на дружеството е на 24 август/6 септември 1886 година във залата на Великата школа и на нея освен Николаевич присъстват Стеван Владислав Качански, Милан Миличевич, Срета Стойкович, Любомир Ковачевич, Панта Сречкович, Коста Шуменкович, Милойко Веселинович, Милош Милоевич, протосингел Фирмилиан и други.[2]

Писмо от Скопие до Йован Хадживасилевич, секретар на „Свети Сава“

Дружеството организира в Сърбия специални училища за деца от Македония и развива пропагандна дейност сред македонските гурбетчии в Сърбия. Само три години по-късно, негово ръководно тяло става отделение при Министерството на външните работи. Изпълнители на дейността на този държавн орган са сръбските консулства в Османската империя. Министерството на външните работи в Белград увеличава значително размера на финансовите средства, предназначени за нуждите на пропагандата в Македония. В резултат на това сърбите започват да откриват училища и да основат религиозно-просветни сдружения в Косовския и Битолския вилает.

Пропагандата е толкова силва, че след един от поредните ученически бунтове в Солунската гимназия, в резултат на неумелата училищна политика на Българската екзархия една група от 34-ма ученици, произхождащи главно от бедни семейства от Македония, приемат предложението на сръбските емисари да отидат и да учат безплатно на разноските на дружество „Свети Сава” в Белград. Сред тях били Дамян Груев, Димитър Мирчев, Никола Наумов, Христо Попкоцев, Петър Попарсов, Никола Дейков, Коста Шахов др. През есента на 1888 г. те се озовали в Белград. Македонските българчета първоначално завършили гимназиалното си образование, а след това, отново на сметка на дружеството, постъпили да следват във Великата школа в Белград. Сръбската пропаганда все пак не успяла да ги пречупи и през 1890 г. почти цялата група напуска Великата школа и постъпва във Висшето училище в София. Но преди да напуснат на 1 февруари 1890 г., те отправят адрес до Сръбския парламент за причините, поради които напускат Белград:

„В дъното на душата ни е жално, че точно ние сме тези, които сме допуснали една дълбока грешка против истината и правдата, въпреки че други биха могли да направят това, без да им се наложи като вид пристрастност. За нас като цяло, които сме най-наясно, знаем кои сме, какво сме и най-добре знаем коя е нашата майка, отколкото другите мислят, че знаят това по-добре от нас. Сега вече сте разбрали, че става дума за самите нас, които сме се подписали по-долу, и за нашата родина Македония. На всеки е известно, че тази земя е населена в мнозинството си от славяни, и то българи. Между другото от известно време сръбското официално мнение така се ангажира с посръбчването на македонците, че тази тема стана истинска страст на сръбските журналисти, държавници и научни дейци, както и на обикновените хора. Не слушайки научните авторитети от целия свят, те искат насила да уверят целия свят, че в Македония живеят чисти и истински сърби.”

По късно стипендиантите му съставляват гръбнака на сръбската въоръжена пропаганда в Македония. Забранено е от комунистическите власти през 1944 г. Подновява дейността си през 1993 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Антони Гиза, Балканските държави и македонския въпрос, I. Македонските земи в края на XIX в., гл. 9. Отношението на албанците и другите съседи към Македония, Македонски Научен Институт ­ София, 2001.
  2. Друшто Свети Сава