Стара Сърбия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Стара Сърбия.
Стара Сърбия (на сръбски: Стара Србија) е понятие, използвано в Сърбия от XIX век за средновековните сръбски територии, останали извън границите на възстановилата самостоятелността си сръбска държава.[1] Първоначално то включва най-вече областта Метохия,[2][3] но постепенно се разпростира върху Санджак, Косово и северна Македония, а според някои по-крайни автори – дори до Солун, Пазарджик и Плевен.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Терминът „Стара Сърбия“ се появява в сръбската литература в първите десетилетия на ХIХ век.[5]
През май 1877 г. делегация сърби от Стара Сърбия предявяват искането си към правителството на Сърбия да „освободи“ и обедини Стара Сърбия с Княжество Сърбия.[6] Те уведомяват и представителите на Великите сили за исканията си.[7] Същата година е основан комитет за освобождение на Стара Сърбия и Македония.[8] След Сръбско-турските войни през 1876 – 1878 г., сърбите отново таят надежди да се сдобият с Косовския вилает и Новопазарския санджак до река Лим.[9] По силата на Берлинския договор, обаче, те получават пълна независимост и изявяват териториални претенции, сдобивайки се със земите около Ниш, Пирот, Враня и Топлица.[10] През 1913 г. Санджак, Косово и Метохия и Вардарска Македония са окупирани от Кралство Сърбия и впоследствие са организирани в покрайнина Южна Сърбия.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София. документ № 152, пояснение, 1915, 1917.
- ↑ Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Българско дело, 1942, стр. 44 – 45.
- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София. документ № 152, 1915, 1917.
- ↑ Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Българско дело, 1942, стр. 45.
- ↑ Терзић, Славенко. Стара Србија. Настанак имена и знања о њој до 1912, Историjски часопис, књ. XLII-XLIII (1995-1996), с. 92.
- ↑ Mitrović, Andrej. Stojanu Novakoviću u spomen: o osamdesetogodišnjici smrti. Srpska književna zadruga, 1996. с. 68. Посетен на 21 май 2013.
- ↑ Mitrović 1996, с. 68.
- ↑ Istorija srpskog naroda: knj. Od Berlinskog kongresa do Ujedinjenja 1878 – 1918 (2 v.). Srpska književna zadruga, 1983. с. 291. Посетен на 21 май 2013.
- ↑ Jelavich, Barbara. History of the Balkans: Twentieth Century. Т. 2. Cambridge University Press, 1983b. ISBN 9780521274593. с. 29.
- ↑ Jelavich 1983b, с. 29.
