Стара Сърбия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стара Сърбия.

Карта на Стара Сърбия в книга на Йован Цвиич от началото на XX век

Стара Сърбия (на сръбски: Стара Србија) е понятие, използвано в Сърбия от XIX век за средновековните сръбски територии, останали извън границите на възстановилата самостоятелността си сръбска държава.[1] Първоначално то включва най-вече областта Метохия,[2][3] но постепенно се разпростира върху Санджак, Косово и северна Македония, а според някои по-крайни автори – дори до Солун, Пазарджик и Плевен.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

През май 1877 г. делегация сърби от Стара Сърбия предявяват искането си към правителството на Сърбия да „освободи“ и обедини Стара Сърбия с Княжество Сърбия.[5] Те уведомяват и представителите на Великите сили за исканията си.[6] Същата година е основан комитет за освобождение на Стара Сърбия и Македония.[7] След Сръбско-турските войни през 1876 – 1878 г., сърбите отново таят надежди да се сдобият с Косовския вилает и Новопазарския санджак до река Лим.[8] По силата на Берлинския договор, обаче, те получават пълна независимост и изявяват териториални претенции, сдобивайки се със земите около Ниш, Пирот, Враня и Топлица.[9] През 1913 г. Санджак, Косово и Метохия и Вардарска Македония става част от Кралство Сърбия и впоследствие са организирани в покрайна Южна Сърбия.

След покоряването на земите, сръбското правителство провежда политика по насилствена сърбизация, която включва систематични репресии срещу българоманските дейци.[10][11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София.. документ № 152, пояснение, 1915, 1917.
  2. Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Българско дело, 1942, стр. 44 – 45.
  3. Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София.. документ № 152, 1915, 1917.
  4. Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Българско дело, 1942, стр. 45.
  5. Mitrović, Andrej. Stojanu Novakoviću u spomen: o osamdesetogodišnjici smrti. Srpska književna zadruga, 1996. с. 68. Посетен на 21 май 2013.
  6. Mitrović, 1996, p. 68
  7. Istorija srpskog naroda: knj. Od Berlinskog kongresa do Ujedinjenja 1878 – 1918 (2 v.). Srpska književna zadruga, 1983. с. 291. Посетен на 21 май 2013.
  8. Jelavich, Barbara. History of the Balkans: Twentieth Century. Т. 2. Cambridge University Press, 1983b. ISBN 9780521274593. с. 29.
  9. Jelavich, 1983b, p. 29
  10. Dejan Djokić. Yugoslavism: histories of a failed idea, 1918 – 1992. с. 123.
  11. R. J. Crampton. Eastern Europe in the twentieth century—and after. с. 20.
     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Косово“         Портал „Косово