Димитър Мирчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Мирчев
български революционер

Роден
Починал
13 юни 1938 г. (72 г.)
Димитър Мирчев в Общомедия

Димитър Мирчев Тошев с псевдоними Димко, Страшимир и Циан или Циян[1] е български общественик и революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Мирчев е роден на 23 октомври 1865 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Роднина е на печатаря Коне Самарджиев. Учи до V клас в Прилеп и в Солунската мъжка гимназия. След ученическия бунт през 1887 - 1888 година се прехвърля в Белград, където завършва гимназия в 1889 година. От 1889 до 1891 година учи право в Белград, а през 1892 година завършва славянска филология във Висшето училище в София. В София става член на Младата македонска книжовна дружина.[2] Преподава български език, литература и история в Солунската мъжка гимназия от 1892 до 1896 година. След това от 1896 до 1902 година е преподавател в Солунската българска девическа гимназия. В учебната 1902-1903 година отново се връща в мъжката гимназия.

Мирчев е сред основателите на българското тайно революционно братство в 1897 година в Солун.

През 1901 година след Солунската афера, е избран за член на Централния комитет на ВМОРО и като такъв е секретар на Солунски конгрес на ВМОРО от 1903 година, когато е взето решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание. През април същата година е арестуван и осъден на 101 години затвор. Изпратен е на заточение на остров Лесбос. При слизането си в Лесбос оставя 10 наполеона на 22-мата си другари, продължаващи за Диарбекир.[3] Амнистиран е през 1904 година.

След освобождението си от 1904 до 1908 година преподава в Търново. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя и става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Солун.[4] В 1908-1909 година за трети път работи в Солунската мъжка гимназия, а след това в 1909 - 1910 е директор на Битолската българска класическа гимназия.

Делегат е от Битоля на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[5]

В 1910 – 1912 година е директор на Одринската българска мъжка гимназия, където го заварва Балканската война. При избухването на войната Мирчев е арестуван и заточен в малоазийския град Измит.

След войната се установява в България. През август 1913 година заедно с Александър Димитров, където участва в успешни преговори с младотурците за създаване на Българо-турски революционен комитет.[6]

След като деветнадесетомайците разтурят Националния комитет в 1934 година, Мирчев оглавява новия Временен македонски национален комитет и е редактор на вестника му „Македонско слово“.[7]

Умира във Вършец на 13 юни 1938 година.

Мирчев е автор на редица учебници по български език, литература и граматика, издавани в периода 1905 – 1939 година, както и на изследването „Българската книга в Солун“, публикувано в „Сборник Солун“ в 1934 година (стр. 149 – 185).[8][9]

След смъртта на Димитър Мирчев, наследниците му даряват 5000 лева за образуване на фонд на негово име, с който да се подпомага беден ученик в Държавната мъжка гимназия „Добри П. Чинтулов“ в Сливен, където Мирчев преподава от 1914 до 1923 г.[10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.36, 93, 102
  2. Мичев, Д., Д. Гоцев (съставители и редактори). 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация. София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-10-8. с. 37.
  3. Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 15.
  4. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  5. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  6. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
  7. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 463.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 105.
  9. Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?, Авангард Прима, София, 2010, ISBN 9543236313, стр. 54.
  10. Шипчанов, И., Д. Гоцева. Димитър Мирчев. // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 6 февруари 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония