Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове
— партиен конгрес —
Делегати на конгреса
Делегати на конгреса
Място Солун, Османска империя
Датировка 7 до 13 септември 1908 г.

Учредителният конгрес на Съюза на българските конституционни клубове, българска политическа партия в Османската империя, се провежда през септември 1908 година в Солун, главния град на Македония.

Конгресът е открит в Еден театър. Присъстват 82 делегати. Открит е от председателя на Солунския български клуб Дамян Кондов, а след него говори директорът на Солунската българска девическа гимназия Тодор Танев.[1]

За председател на конгреса е избран Андон Димитров, за подпредседатели – Тодор Лазаров и Йордан Бомболов, а за секретари Борис Мончев, Светослав Добрев и Кирил Пърличев.[2] Конгресът продължава седем дни – от 7 до 13 септември, като се провеждат десет заседания.[2] Някои са в Еден театър, други в салона „Олимпия“, а трети в салона на Солунската гимназия.[3]

Делегати[2][редактиране | редактиране на кода]

Решения[редактиране | редактиране на кода]

Конгресът приема следните резолюции:

  • изказва на великия везир чувствата на лоялност на отоманските българи;
  • изказва признателност спрямо Българската екзархия, Вътрешната революционна организация и Комитета „Единство и прогрес“;
  • отоманските българи подкрепят искането за връщане на насилствено отнетите частни и общински имоти на собствениците им;
  • моли правителството да опрости закъснелите даждия;
  • моли правителството да върне на населението църквите, училищата и манастирите, като се гарантира свободата на съвестта от всякакъв натиск;
  • моли правителството да внесе в парламента обща амнистия за престъпленията до 11 юли 1908 г.;
  • изказва желание учителите, пострадали при предишния режим, да бъдат възстановени на старите си длъжности.[3]

Конгресът приема[4] и устав на организацията, като в него ясно са изяснени нейните цели:

Българският конституционен клуб има за цел: а) да даде гражданско и политическо възпитание на българския народ в духа на конституционните свободи – областно самоуправление на Македония и Одринско; б) да пази и развива българската народна култура[5].

За членове на Централното бюро са избрани председател – Тома Карайовов, членове – Владимир Руменов, Тодор Лазаров, Емануил Лепчев и Борис Мончев.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 726.
  2. а б в Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  3. а б в Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 728.
  4. s:Програма на съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 482 – 485., „Устав на Българския конституционен клуб в Солун“
     Портал „Македония“         Портал „Македония