Димитър Михайлов (учител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Михайлов
български учител и общественик
Роден
1866 г.
Починал
1936 г. (70 г.)
От ляво надясно учителите Георги Кулишев, Тенчо Тенчов, Никола Хаджиташов, Никола Сурльовски, Антон Костов, Евтим Спространов и Димитър Михайлов. Между тях — свещеник Александър Попевтимев. Между жените са учителките Мария Хаджипопова, Екатерина Бадачева (от Воден), Екатерина Н. Телятинова (от Дойран) и Мария Поппетрова (от Дойран). Снимката е направена в двора на квартирата на руския пратеник Воронин (къщата на Тенчови) в Дойран.
Писмо на Синесий Скопски относно учителския стаж на Димитър Михайлов от Дойран, 12 февруари 1905 г. Експонат на Националния исторически музей

Димитър Михайлов е български училищен и църковен деец от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Михайлов е роден в 1866 година в големия македонски град Дойран, тогава в Османската империя. Завършва в 1890 година с петия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Става главен учител в епархията и е деец за независима българска църква в родния си град, Гевгели и други. В учебната 1900/1901 година е учител в Тетово, а от септември до декември 1901 година – в Кочани.[1] Веднага след това е изпратен в Лерин; през 1902/1903 учебна година е главен учител в българското трикласно училище в града и преподава български език и аритметика.[3]

Участва в политическия живот на българите в Македония и Тракия. След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Гевгели.[4]

След злощастната за България Междусъюзническа война в 1913 година Димитър Михайлов продължава просветната и църковната си дейност в Свободна България – в Дупница и София.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ст. Михайловски, Ал. Константинов, Г. П. Стаматов - в спомените на съвременниците си. София, Български писател, 1963. с. 553.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  3. ДАА, фонд 246К, оп. 1, а.е.211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 55 - 56.
  4. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.