Антон Костов
Тази статия е за дойранския революционер. За пехчевския вижте Андон Костов (Пехчево).
| Антон Костов | |
|---|---|
| български революционер | |
| Роден |
1873 г.
|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Антон или Андон Костов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Костов е роден в 1873 година в град Дойран, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия[1] и става учител.
Като учител в родния си град през 1894 година получава писмо от своя съученик от гимназията Гоце Делчев за основаване на комитет на ВМОРО.[2] През август 1895 година Гоце Делчев лично основава революционен комитет в града,[3] а Костов е избран за негов ръководител. Тази длъжност заема до 1898 година.[4] След тази година учителства в Гевгели, Солун и други места. През 1901 година по време на Солунската афера е арестуван и заточен в Подрум кале, Мала Азия. Амнистиран е през март 1903 г.[5][6]
Жени се за Деспина Каневчева, учителка в Сяр и деятелка на ВМОРО.[7]
След войните е председател на Бургаското македонско благотворително братство.[8]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Дописка за дипломиране на ученици в училището в гр. Дойран, публикувана във в-к „Новини“, год. I, брой 43, стр. 3, Цариград, 18.VII.1891 г. в „Библиотека Струмски“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
- ↑ Хаджидинев, Кирил. Дойран. Разцветът и гибелта на един град. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1960. с. 19.
- ↑ „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.109.
- ↑ Хаджидинев, Кирил. Дойран. Разцветът и гибелта на един град. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1960. с. 20.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 83.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 234.
- ↑ Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 174 - 175.
- ↑ Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, МНИ, 2021. с. 70.
Портал „