Антон Костов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон Костов
български революционер
Роден
1873 г.
Починал
23 март 1939 г. (66 г.)
Отляво надясно учителите Георги Кулишев, Тенчо Тенчов, Никола Хаджиташов, Никола Сурльовски, Антон Костов, Евтим Спространов и Димитър Михайлов. Между тях — свещеник Александър Попевтимев. Между жените са учителките Мария Хаджипопова, Екатерина Бадачева (от Воден), Екатерина Н. Телятинова (от Дойран) и Мария Поппетрова (от Дойран). Снимката е направена в двора на квартирата на руския пратеник Воронин (къщата на Тенчови) в Дойран.

Антон или Андон Костов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Костов е роден в 1873 година в град Дойран, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия[1] и става учител.

Като учител в родния си град през 1894 година получава писмо от своя съученик от гимназията Гоце Делчев за основаване на комитет на ВМОРО.[2] През август 1895 година Гоце Делчев лично основава революционен комитет в града[3], а Костов е избран за негов ръководител. Тази длъжност заема до 1898 година.[4] След тази година учителства в Гевгели, Солун и други места. През 1901 година по време на Солунската афера е арестуван и заточен в Подрум кале, Мала Азия. Амнистиран е през март 1903 г.[5]

Умира след 1918 г.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  2. ↑ Хаджидинев, Кирил. Дойран. Разцветът и гибелта на един град. София, 1960, стр. 19.
  3. ↑ „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.109.
  4. ↑ Хаджидинев, Кирил. Дойран. Разцветът и гибелта на един град. София, 1960, стр. 20.
  5. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 83.
  6. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 99.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Антон_Костов&oldid=9435966“.