Солунска афера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за аферата на ВМОРО от 1901 година. За тази от 1906-1907 вижте Мацанова афера.

Солунска афера
— афера —
Място Солунско, Османска империя
Датировка 1901 г.

Солунската афера от началото на 1901 година е най-големият провал на ВМОРО в Османската империя, в резултат на който следват много разкрития и арести на дейци на организацията.

Разкритие[редактиране | редактиране на кода]

На 23 януари 1901 година в Солун при рутинна проверка у Александър Ников, секретар на ЦК на ВМОРО, и редовия член на ВМОРО Милан Михайлов са открити револвери. Ников успява да избяга, но Милан Михайлов е задържан и след тежки инквизиции започва да издава познатите му нелегални революционери. В резултат са арестувани седмокласникът в Солунската българска мъжка гимназия Коце Лазаров, Христо Матов, Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Пере Тошев, Стамат Танчев, Диме Палашев, Васил Мончев и други. Заловени са още кукушанецът Анго Арабаджията, в чиято кола са скрити Александър Ников, ученикът Милан Ризов и четникът Тодорчо от Серменин. Ников успява да се самоубие, но Милан Ризов издава члена на местния комитет Атанас Ангелов, при когото се е укривал.

Според Ангел Динев аферата започва след предателство от страна на Мито Петров от Мурарци, който разкрива на властите лекуващия се в Солун нелегален четник Кочо Карловалията от Карлово. Последният е арестуван и разкрива имената на Ников и Милан Михайлов[1].

Разкритията продължават и извън Солун, като само в Кукуш са арестувани и инквизирани десетки. В същото време войводата Христо Чернопеев дава голямо сражение на турски аскер при село Баялци, след което започва Баялската афера, при която допълнително са разбити структури на организацията в Гевгелийско, Тиквешко, Дойранско и Радовишко[2].

Дела[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на разкритията голяма част книжа и архиви попадат в турските власти. Централният комитет на ВМОРО е парализиран, тъй като членовете му са арестувани. Иван Хаджиниколов е единственият член на ЦК, който успява първоначално да избегне ареста и успява да конституира нов ЦК, в който влизат Иван Гарванов, Димитър Мирчев, Спас Мартинов и Йосиф Кондов (който по-късно се отказва). Хаджиниколов е арестуван на 5 март и на следния ден в полицейския участък прави опит да се самоубие с прерязване на вените, но е спасен.

Делата по Солунската и Баялската афера са разгледани до началото на май. Повечето задържани са освободени. Общо осъдени са 101 души, от които 84 са заточени в Бодрум кале в Мала Азия и в Акра. На 14 март девет души получават смъртни наказания - Милан Михайлов, Кочо Георгиев Карловали, роден в 1881 година в Карлово, четник при Чернопеев в Кукушко и Струмишко, Кочо Цонков и други.[3]

Letter from Bulgarian Prisoners in Yedikule Fortress to the Governer of Salonica Vilayet, 1901-01.jpg Letter from Bulgarian Prisoners in Yedikule Fortress to the Governer of Salonica Vilayet, 1901-02.jpg Letter from Bulgarian Prisoners in Yedikule Fortress to the Governer of Salonica Vilayet, 1901-03.jpg Letter from Bulgarian Prisoners in Yedikule Fortress to the Governer of Salonica Vilayet, 1901-04.jpg Letter from Bulgarian Prisoners in Yedikule Fortress to the Governer of Salonica Vilayet, 1901-05.jpg Letter from Bulgarian Prisoners in Yedikule Fortress to the Governer of Salonica Vilayet, 1901-06.jpg Letter from Bulgarian Prisoners in Yedikule Fortress to the Governer of Salonica Vilayet, 1901-07.jpg Letter from Bulgarian Prisoners in Yedikule Fortress to the Governer of Salonica Vilayet, 1901-08.jpg
Прошение от български затворници до валията в Солун за подобряване на условията в затвора Йедикуле. Подписали: Д-ръ Х. Татарчевъ, Д. Палашевъ, П. Тошев, Хр. Стояновъ, Хр. Янковъ, Г. Зердевъ, А. Костадиновъ, Свещ. А. Стефановъ, Хр. Ивановъ, М. Пирговъ, Хр. Матовъ, Хр. Никовъ, К. Лазаровъ, Т. Чочковъ, К. Флоринали, М. Михайловъ, Свещ. Гр. Яновъ, Свещ. Димитрия, С. Георгиевъ, А. Костовъ, А. Георгиевъ, Г. Каракабаковъ, Я. Илиевъ, Свещ. Хр. Баялски, Д. Хлебаровъ, А. Танчевъ, Ив. Биновъ, Б. Танчевъ, Б. Мончевъ, К. Андоновъ, Св. И. Антоновъ, Св. Хр. Зидаровъ, Н. Бояджиевъ, И. Костандиновъ, Хр. Лесичковъ, К. Петрушовъ, Ив. Х. Николовъ, Н. Дупковъ, К. Минцевъ, М. Ризовъ, К. Георгиевъ, Ив. Ташевъ, П. Ивановъ, П. Велковъ, Г. Гроздановъ, Ив. Гроздановъ, Ст. Йосифовъ и В. Несторовъ

Заточени[редактиране | редактиране на кода]

Подрумкале[редактиране | редактиране на кода]

Заточени на 6 юли, пристигнали в Бодрум кале на 12 юли 1901 година:

Номер Име Родно място Длъжност
1 Христо Татарчев Ресен лекар в Солун, председател на ЦК на ВМОРО
2 Христо Матов Струга учител в Солунската българска гимназия, член на ЦК на ВМОРО
3 Иван Хаджиниколов Кукуш български книжар в Солун, член на ЦК на ВМОРО
4 Пере Тошев Прилеп екзархийски училищен инспектор в Солунско, член на ЦК на ВМОРО
5 Никола Бояджиев Велес директор на Серската девическа прогимназия
6 Христо Стоянов Мързенци главен учител в Кавадарци
7 Антон Костов Дойран главен български учител в Гевгели
8 Христо Динков Долни Порой учител в Гевгели
9 Стефан Димитров Зелениче учител в Кукуш
10 Никола Минцев Дойран учител в Кукуш
11 Антон Костадинов Струмица учител в Кавадарци
12 Панайот Иванов Неготино учител в Кавадарци
13 Александър Станоев Неготино учител в Неготино
14 Янаки Илиев Кавадарци учител в Мачуково
15 Никола Дупков Кукуш учител в Морарци
16 Илия Докторов Гевгели учител в Смоквица
17 Христо Лисичков Богданци учител в Богданци
18 Георги Каракабаков Стояково учител в Баялци
19 Иван Бинов Воден току-що завършил Битолската българска гимназия
20 Христо Ников Баялци учител
21 Ангел Гълъбов Барово учител в Барово[4]
22 Гоно Проданов Калиново учител в Калиново
23 Коце Лазаров Щип ученик от VІІ клас
24 Милан Ризов Велес ученик от VІІ клас
25 Георги Зердев Прилеп учител в Неготино
26 Мито Ташакманов Богданци земеделец
27 Гьоро Грозданов Кавадарци търговец
28 Христо Деянов Бегнище земеделец
29 Димко Захариев Кавадарци касапин
30 Ризо Гърмев Клиново земеделец
31 Стойчо Куюмджиев Аканджали учител
32 Анастас Консулов Бегнище земеделец
33 Григор Алексиев Прилеп свещеник в Кукуш
34 Стамат Танчев Бугариево свещеник в Солун
35 Илия Антов Мързен Ораовец свещеник
36 Христо Зидаров Мустафа паша свещеник в Кавадарци
37 Григор Янев Богданци свещеник
38 Мито Гюзелев Аканджали свещеник
39 Христо Костов Шумаров Баялци свещеник
40 Атанас (Ташо) Стефанов Неготино свещеник

Акра[редактиране | редактиране на кода]

Заточени на 8 август:

Номер Име Родно място Длъжност
1 Иван Ташев Гошев Гевгели учител в Гевгели
2 Тодор Чочков Серменин учител
3 Димитър Поппецев Серменин земеделец
4 Гоно Янев Смоквица земеделец
5 Дино Бейков Гявато земеделец, единствен починал в Акра
6 Мицо Трайков Бошков Хаджията Гявато земеделец
7 Васил Гонов Дуев Гявато земеделец
8 Анастас Христов Пецев Гявато земеделец
9 Андон Георгиев Грушев Баялци земеделец
10 Мицо Арабаджиев Баялци земеделец
11 Петър Дельов Попов Баялци земеделец
12 Гоно Арабаджиев Баялци земеделец
13 Гоно Костадинов Грушев Баялци земеделец[5]
14 Христо Георгиев Капиданчев Серменин земеделец
15 Христо Бачов Конско земеделец
16 Дельо Пецанов Богданци земеделец
17 Дино Петрушев Богданци земеделец
18 – 19 2 Калиново -
20 – 21 2 Кукуш -
22 – 23 2 Солун -
24 – 25 2 Неготино -
26 – 31 6 Кавадарци -
32 – 33 2 Клиново -
34 – 35 2 Рожден -
36 1 Попчево -
37 1 Крецово[6] -

Други последици[редактиране | редактиране на кода]

Турската власт започва системен тормоз над местното население, като така се стреми да предизвика нови големи разкрития. Разкритията провалят и опита на гемиджиите да взривят клона на „Отоман Банк“ в Цариград.[7]

След тайно споразумение между Високата порта и Княжество България голяма част от революционерите са амнистирани през 1903 година, но новосформираният ЦК на ВМОРО вече е взел решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.129-131
  2. Силянов, Христо, Освободителните борби на Македония, "Наука и Изкуство", София, 1983 г., стр. 112-114
  3. Татарчев, Христо. Спомени, документи, материали, Наука и изкуство, София, 1989, стр. 366.
  4. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 69, ISBN 9549514560
  5. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 70, ISBN 9549514560
  6. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 71, ISBN 9549514560
  7. Шатев, Павел, „В Македония под робство“, Изд. на Отеч. фронт, София, 1983 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония