Мързенци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мързенци
Мрзенци
— село —
Мързенци в 1931 г.
Мързенци в 1931 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.1625° с. ш. 22.5072° и. д.
Мързенци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Боймия
Надм. височина 21 m
Население 461[1] души (2002)
Пощенски код 1480
Мързенци в Общомедия

Мързенци (на македонска литературна норма: Мрзенци) е село в община Гевгели, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Боймия, на 7 километра северно от град Гевгели.

История[редактиране | редактиране на кода]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Мързен е представлявано от своя кмет или пълномощник Алекси, син на Продан.[2]

В XIX век Мързенци е село в Гевгелийска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Мързец (Marzetz) е посочено като село с 90 домакинства и 75 жители мюсюлмани и 368 българи.[3]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мързенци има 280 жители българи християни и 400 турци.[5]

В началото на XX век почти всички жители на селото са под върховенството на в Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мързенци (Mirzentzi) има 288 българи екзархисти, 16 българи патриаршисти гъркомани и 8 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Мързенци се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Мързенци живеят 324 турци и 250 българи.[8]

На 2 април 1917 година, по време на Първата световна война (1915 – 1918) в селото е формиран 83 пехотен полк.[9]

Църквата в 1931 г.

Църквата Св. св. Константин и Елена (Мързенци) е изградена в XIX век южно от селото от Андон Китанов.[10] Вероятно е разрушена през Първата световна война и възстановена в 1936 година.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 461 жители.[12]

Националност Всичко
македонци 459
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мързенци
  • Flag of Greece.svg Георгиос Ксантос, гръцки андартски деец
  • Flag of Greece.svg Дельо Петку Топалис (? – 1898), гръцки андартски капитан
  • Flag of Bulgaria.svg Динка Христов Кючуков, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Танов Линков, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Greece.svg Николаос Николцас, гръцки андартски капитан[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Димов Серменински, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Урумов и синът му Иван, български революционери, дейци на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташо Андонов Кривчев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Стоянов Урумов (1873 – 1923), български учител и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Христов Урумов, български учител[4] и революционер, деец на ВМОРО[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на Община Гевгели
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.170 – 171.
  4. а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  6. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.194 – 195.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 865.
  8. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  9. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  10. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  11. Цркви и манстири во Гевгелија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  13. "Ο Μακεδονικός Αγών" K. Βακαλόπουλος, Χ. Νεράντζης, 2000
  14. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 134, ISBN 9549514560
     Портал „Македония“         Портал „Македония