Кованец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кованец
Кованец
— село —
Кованец в 1931 г.
Кованец в 1931 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.2254° с. ш. 22.4131° и. д.
Кованец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Влахомъглен
Надм. височина 232 m
Население (2002) 177[1] души
Пощенски код 1483
Кованец в Общомедия

Кованец или Кованци (на македонска литературна норма: Кованец) е село в Община Гевгели, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 18 км северно от общинския център Гевгели, най-близкото му селище е Негорци на 8 km през което минава единственият настилен път до Кованец. Лежи в пазвите на Кожух планина по долината на Конска река.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Кованец е едното четирите изцяло български села на Влахомъглен, тогава в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е издигната в 1860 година и обновена в 1907 от Андон Китанов.[2][3]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кованецъ има 200 жители, всички българи християни.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кованец (Kovanetz) има 208 българи екзархисти.[6]

Кованчанлии вземат дейно участие във войните за национално освобождение и обединение и при избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от селото се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 177 жители - 176 македонци и 1 сърбин.

Националност Всичко
македонци 176
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Щило Ковански
Родени в Кованец
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Митрев Велковски, български революционер, деец на ВМОРО, убит в Трите ниви между Негорци и Кованец[4][8]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Дельов Балабанов (? – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО, убит през май 1906 година в местността Равната бука край Кованец[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Тенин, деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Стоименов Чобанов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо и Марко Стоянови Габровски, български революционери, дейци на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Панов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Тимчо Стаматов Камчев (Димчо Стамков Камчев[4]), български революционер, деец на ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Трайчев Стоев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Щилиян Георгиев Вачков (Щило Ковански), български революционер, деец на ВМОРО, в 1906 година убива с брадва Субашата и става нелегален, убит[8] на 12 юни 1912 година заедно със Стоян Малашев и Григор Иванов[10]
Починали в Кованец
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Дельов Бабанов (? – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО, убит през май 1906 година в местността Равната бука край Кованец[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Проданов (? – 1906), български революционер от Серменин, деец на ВМОРО, убит през май 1906 година в местността Равната бука край Кованец[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на Община Гевгели
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. Цркви во Негорската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 152.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 194-195.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 852.
  8. а б в г д е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 133, ISBN 9549514560
  9. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.
  10. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 52 – 54, 57.


     Портал „Македония“         Портал „Македония