Тимчо Ковански
| Тимчо Ковански | |
| български революционер | |
| Роден |
1864 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1942 г.
|
Тимчo (Тимче) Стамков (Станков, Стаматов) Камчев, с псевдоним Ковански, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Тимчо Камчев е роден е през или около 1864 година[4] в гевгелийското село Кованец, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО. Гевгелийският революционер Илия Докторов го споменава като един от първите членове на организацията в Кованец.[5] През 1898 година става нелегален. Четник е при Христо Чернопеев, а по-късно и при Сава Михайлов и Аргир Манасиев.[6] През 1900 година по заповед на организацията убива кърсердаря на село Негорци след оплаквания на селяни. Лежи в затвора Еди куле в Солун. На затворниците разказва:
| „ | Жаль, много жаль ми бѣше, че убихъ човѣкъ, баща и съпругъ... Но, че убихъ единъ народенъ изедникъ, ехъ още единъ животъ да имамъ и него не бихъ го жалилъ само да го премахна...[1] | “ |
След като излиза от затвора продължава революционната си дейност.[1]
По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение. От началото на войната през октомври 1912 година служи в Първата отделна партизанска рота, четата на Ичко Димитров, която действа в Гевгелийско.[7] През март 1913 година се присъединява към новоформираната Четиринадесета воденска дружина и се бие при Одрин. След войната се връща в Македония и продължава да действа като четник. По време на Първата световна война е част от Шести пехотен маедонски полк и участва в битката при Криволак.[1]
През 1919 година е заловен в Струмица, тогава предадена на Кралството на сърби, хървати и словенци, като е осъден на 20 години строг тъмничен затвор в окови. Лежи в Лепоглава, днес в Хърватия. След като е освободен, завръща се в родния си край, където през 1941 година дочаква българското управление в Македония. Цеко Стефанов Попиванов го намира като земеделец в Гевгелийско, бездомен и неженен, и научава за живота му, който записва в статия, публикувана през юли 1942 година в пловдивския вестник „Воля“.[1]
Мисли[редактиране | редактиране на кода]
| „ | Човѣкъ, посвѣтилъ се на народа нѣма време да живѣе личенъ животъ.[1] | “ |
| „ | Ехъ, земицата тази наша, — плодородна е, а?... Само рѫце повече да има!...[1] | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Стефановъ, Цеко. Нѣкога съ кръвьта, а днесъ съ потьта си напояватъ родната земя // Воля , брой 2140, година VIII. 25 юлий 1942. с. 2.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 51.
- ↑ Галев, Димитар. Белиот терор во Jугоисточна Македониja 1912-1941 год., книга първа. Штип, Друштво за наука и уметност, 1991. с. 565. (на македонска литературна норма)
- ↑ Според Цеко Стефанов Попиванов, към 1919 година е на 56-годишна възраст, а към 1942 година е на 78-годишна възраст.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 51.
- ↑ На 20 октомври (2 ноември) 1904 година в четата на войводите Аргир Манасиев и Трайко Гьотов която навлиза в Македония от пункта при Кюстендил се намира и Тимчо от село Кованец, Ениджевардарска околия. Виж „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 637.
