Илия Докторов

    Добавяне на препратки
    от Уикипедия, свободната енциклопедия
    Илия Докторов
    български революционер
    Роден
    Починал

    Илия Костадинов Докторов е български революционер, деец на националноосвободителното движение в Македония.[1][2]

    Биография[редактиране | редактиране на кода]

    Роден е в град Гевгели, през 1874 година.[3] Завършва в 1893 година с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[4] Работи като екзархийски учител из различни места в Македония. Влиза във ВМОРО на 14 юли 1895 година при основаването на гевгелийския революционен комитет от Гоце Делчев, в който влизат учителят Никола Бояджиев, Тома Баялцалиев, Гоце Чанов от Кукуш и търговците хаджи Нако Николов Матков, Мирче Димитров (родом от Прилеп) и Андон Динков Илиев Дойранлията. През май 1898 година Докторов заедно с гевгелийските ръководители на ВМОРО Аргир Манасиев и Иван Телятинов организира убийството на лидера на гъркоманската партия в града Христо Цицов, извършено от Андон Кьосето и Христо Джорлев пред очите на каймакамина.[5]

    През 1901 година е арестуван във връзка със Солунската афера и осъден на 7 години затвор и изпратен на заточение в Подрум кале в Мала Азия. Амнистиран е през март 1903 година. Като учител в Гевгели е ръководител на Околийския комитет на ВМОРО от 1 септември 1903 година до 20 август 1905 година.

    По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в щаба на Четвърта битолска дружина, носител е на кръст „За храброст“ IV степен.[6] Участва в Първата световна война, като адютант на полковник Борис Дрангов.

    След приключване на военните действия Илия Докторов изпълнява длъжността председател на окръжната реквизиционна комисия в Струмица. След Ньойския договор от 1919 година отива в София. От август 1921 година се установява в село Коларово, където живее със семейството си до края на живота си. Работи в град Петрич и заема различни административни длъжности. През юли 1924 година е делегат на Струмишкия окръжен конгрес от Петричка околия.[7] Същата година през декември е делегат от Гевгелийска околия на Солунския окръжен конгрес на ВМРО,[8] който го избира за делегат на общия конгрес.[9] През февруари 1925 година е делегат на Шестия конгрес на ВМРО от Солунски революционен окръг.[10]

    Умира през 1947 година в село Коларово при нещастен случай.

    Илия Докторов е автор на ценни мемоари, съхранени в архива на революционера Кирил Пърличев и публикувани през 2004 година от неговия внук и съименник - Кирил Пърличев. Голяма част от личния му архив е унищожен през 1948 година от служители на МВР, като вражеска литература.

    Докторов пише в началото на спомените си:

    „ Не много време след създаването на ВМОРО през 1893 г. до провъзгласяването на прословутия „Хуриет“, па и след него, българският народ в робска Македония прекара много мрачни дни. Не могат да се опишат мъките и страданията, които понесе българинът и безбройните човешки и материални жертви, които даде. Всичко това българският народ в тоя кратък период, през който трябваше да води борба със заробителите си и с техните верни съюзници гърците и сърбите, безропотно понесе и още продължава да понася, за да извоюва по революционен път със страданията и с кръвта на свидни бащи, братя и синове свободата си и да заживее свободен човешки живот.[11] “

    Литература[редактиране | редактиране на кода]

    • „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Съставител: Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, София, 2005.
    • „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, 168 стр.

    Бележки[редактиране | редактиране на кода]

    1. ↑ Гоцков, Георги. Миналото на Коларово, Благоевград, 2005, стр.68-69.
    2. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 50.
    3. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 142.
    4. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
    5. ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 57-59, ISBN 954-9514-56-0
    6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 245.
    7. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 77.
    8. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 87.
    9. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 90.
    10. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 97.
    11. ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 42, ISBN 954-9514-56-0
         Портал „Македония“         Портал „Македония“    
    Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Илия_Докторов&oldid=11124098“.