Илия Докторов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Докторов
български революционер
Роден
Починал

Илия Костадинов Докторов е български революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Гевгели, през 1874 година. Завършва в 1893 година с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] Работи като екзархийски учител из различни места в Македония. Влиза във ВМОРО на 14 юли 1895 година при основаването на гевгелийския революционен комитет от Гоце Делчев, в който влизат учителят Никола Бояджиев, Тома Баялцалиев, Гоце Чанов от Кукуш и търговците хаджи Нако Николов Матков, Мирче Димитров (родом от Прилеп) и Андон Динков Илиев Дойранлията. През май 1898 година Докторов заедно с гевгелийските ръководители на ВМОРО Аргир Манасиев и Иван Телятинов организира убийството на лидера на гъркоманската партия в града Христо Цицов, извършено от Андон Кьосето и Христо Джорлев пред очите на каймакамина.[4]

През 1901 година е арестуван във връзка със Солунската афера и осъден на 7 години затвор и изпратен на заточение в Подрум кале в Мала Азия. Амнистиран е през март 1903 година. Като учител в Гевгели е ръководител на Околийския комитет на ВМОРО от 1 септември 1903 година до 20 август 1905 година.

По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в щаба на Четвърта битолска дружина, носител е на кръст „За храброст“ IV степен.[5] Участва в Първата световна война, като адютант на полковник Борис Дрангов.

След приключване на военните действия Илия Докторов изпълнява длъжността председател на окръжната реквизиционна комисия в Струмица. След Ньойския договор от 1919 година отива в София. От август 1921 година се установява в село Коларово, където живее със семейството си до края на живота си. Работи в град Петрич и заема различни административни длъжности. През юли 1924 година е делегат на Струмишкия окръжен конгрес от Петричка околия. [6] Същата година през декември е делегат от Гевгелийска околия на Солунския окръжен конгрес на ВМРО,[7] който го избира за делегат на общия конгрес.[8] През февруари 1925 година е делегат на Шестия конгрес на ВМРО от Солунски революционен окръг.[9]

Умира през 1947 година в село Коларово при нещастен случай.

Илия Докторов е автор на ценни мемоари, съхранени в архива на революционера Кирил Пърличев и публикувани през 2004 година от неговия внук и съименник - Кирил Пърличев. Голяма част от личния му архив е унищожен през 1948 година от служители на МВР, като вражеска литература.

Докторов пише в началото на спомените си:

Не много време след създаването на ВМОРО през 1893 г. до провъзгласяването на прословутия „Хуриет“, па и след него, българският народ в робска Македония прекара много мрачни дни. Не могат да се опишат мъките и страданията, които понесе българинът и безбройните човешки и материални жертви, които даде. Всичко това българският народ в тоя кратък период, през който трябваше да води борба със заробителите си и с техните верни съюзници гърците и сърбите, безропотно понесе и още продължава да понася, за да извоюва по революционен път със страданията и с кръвта на свидни бащи, братя и синове свободата си и да заживее свободен човешки живот.[10]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Съставител: Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, София, 2005.
  • „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, 168 стр.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гоцков, Георги. Миналото на Коларово, Благоевград, 2005, стр.68-69.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 50.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
  4. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 57-59, ISBN 9549514560
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231.
  6. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 77.
  7. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 87.
  8. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 90.
  9. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 97.
  10. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 42, ISBN 9549514560
     Портал „Македония“         Портал „Македония