Никола Бояджиев (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Бояджиев.
| Никола Бояджиев | |
| български революционер | |
| Роден |
15 ноември 1867 г.
|
|---|---|
| Починал | 5 октомври 1911 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Михаил Бояджиев |
| Деца | Иван Бояджиев |
Никола Иванов Бояджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Бояджиев е роден в 1867 година във Велес, тогава в Османската империя. Брат е на революционера Михаил Бояджиев. Учи в българската гимназия във Солун, но не успява да я завърши. Работи като книжар, а по-късно като учител в Банско, Воден, Дойран, Сяр, Струмица и на други места. Влиза във ВМОРО на 14 юли 1895 година при основаването на гевгелийския революционен комитет от Гоце Делчев, в който влизат учителят Илия Докторов, Тома Баялцалиев, Гоце Чанов и търговците хаджи Нако Николов Матков, Мирче Димитров (родом от Прилеп) и Андон Динков Илиев Дойранлията. По разпореждане на Делчев комитетът е оглавен от Бояджиев. На него му е възложено да организира по-голямата част от българите в града и по-видните личности от селата в околията, тъй като като главен учител в околийския център, на него са подчинени всички селски учители.[1]
По-късно става директор на Сярската българска девическа прогимназия.[2] В 1901 година след Солунската афера е арестуван и осъден на 101 години. Заточен е в Подрум кале, където лежи 20 месеца.[3]
Умира на 5 октомври 1911 година във Велес.[4]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Спомени; Из дневника на един заточеник“, Никола Бояджиев, публикувано във в. „Вести“, брой 7-11, Цариград, 1910 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 46 – 47.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 69.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 60.
