Шестдесет и четвърти пехотен полк
| Шестдесет и четвърти пехотен полк | |
 Печат на I дружина на VI пехотен македонски полк. | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 13 май 1913 – август 1913 11 септември 1915 – 25 май 1919 10 март 1943 – 20 септември 1944 |
| Държава | България |
| Тип | пехотен полк |
Шестдесет и четвърти пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората (1941 – 1945) световна война.
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Историята на полка започва на 13 май 1913 година, когато в с. Суходол (Софийско) от 3-та дружина на 54-ти пехотен полк, 9-а, 21-ва и 28-а допълваща се формира Шести пехотен резервен полк и влиза в състава на 13-а пехотна дивизия. По-късно е преименуван на Шестдесет и четвърти пехотен полк.[1]
Междусъюзническа война (1913)[редактиране | редактиране на кода]
Взема участие в Междусъюзническата война (1913) и през август същата година се демобилизира и разформира, а от кадъра му се формира 40-и пехотен беломорски полк.[1]
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
Във връзка с избухването на Първата световна война (1915 – 1918) на 11 септември 1915 година в Горна Джумая към Кадровата дивизия се формира Шести пехотен кадрови полк, който по-късно същата година е преименуван в Шести пехотен македонски полк и влиза в състава на 3-та бригада от Единадесета пехотна македонска дивизия. През юли 1917 година е преименуван в Шестдесет и четвърти пехотен полк.
Взема участие във войната, през октомври 1918 година се завръща в Горна Джумая и е демобилизиран, а на 25 май 1919 година е разформиран. Кадърът му се придава към 13-и пехотен рилски полк[1]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния личен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
| Личен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Дружини: 3 Картечни роти: ½ Офицери: 31 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 4696 |
Коне: 507 Волове: 12 |
Обикновени коли: 6 Товарни коли: 429 |
Пушки и карабини: 2714 Картечници: 2 |
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Втората световна война (1941 – 1945) на 10 март 1943 г. в Шумен от състава на 7-и, 8-и и 19-и полк се формира Шестдесет и четвърти пехотен полк. Той влиза в състав на Двадесет и четвърта пехотна дивизия и се установява на гарнизон в гр. Чачак, дн. Сърбия. Демобилизиран е на 20 септември 1944 г.[1][3]
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| Подполковник | Пею Банов | 1915 – 1916 | |
| Подполковник | Тодор Бадински | към 29 януари 1918 | |
| Подполковник | Крум Георгиев | от 1942 | |
| Подполковник | Стоян Драгиев | 1944 – 1944 | |
| Полковник | Иван Дяковски | 1944 – 28 ноември 1944 |
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Шести пехотен резервен полк (13 май 1913 – май 1913)
- Шестдесет и четвърти пехотен полк (май 1913 – август 1913)
- Шести пехотен кадрови полк (11 септември – септември 1915)
- Шести пехотен македонски полк (септември 1915 – юли 1917)
- Шестдесет и четвърти пехотен полк (юли 1917 – 25 май 1919)
- Шестдесет и четвърти пехотен полк (10 март 1943 – 20 септември 1944)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 86
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Ташев, стр. 382
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
