Четвърти пехотен плевенски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Четвърти пехотен плевенски полк
Monumet S-B War, Pleven.jpg
Паметник в чест на загиналите от Четвърти пехотен плевенски полк в Сръбско-българската война
Информация
Активна 12 октомври 1884 – 1945
Държава България
Тип Пехотен полк
Гарнизон/щаб Ловеч (1884 – 1888)
Плевен
Годишнини 7 ноември - победата при Сливница

Четвърти пехотен плевенски полк е български пехотен полк, част от Девета пехотна плевенска дивизия и един от първите 8 полка на българската войска.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Четвърти пехотен плевенски полк е формиран под името Четвърти пеши плевенски полк с указ №41 на 12 октомври 1884 г. в Ловеч. В състава му влизат Видинска №10 пеша дружина, Ловчанска №13 пеша дружина и Севлиевска №14 пеша дружина, а за командир на полка е назначен подполковник Сергей Манаев. С приказ №52 от 14 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитана от 5 пехотен дунавски полк Никола Петров. За командири на дружините са назначени – на 1-ва капитан Лука Иванов, на 2-ра капитан Атанас Мандаджиев, на 3-та капитан Христо Лазаров и на 4-та капитан Иван Попов.[1]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война полкът е командван от капитан Никола Петров. Мобилизационният състав от 3 715 души е разпределен в четири кадрови и една запасна дружина, всяка от които с четири роти от по четири взвода. Полкът воюва в състава на Трънския, Сливнишкия и Царибродския отряди, които отразяват настъплението на сръбската Нишавска армия. В боевете при Три Уши и Мека црев (част от Сливнишкото сражение) на 7 ноември 1-а, 3-а и 4-а дружина от полка разгромяват Дунавската дивизия и създават условия за настъпление по целия фронт. На 11 ноември 4-а дружина освобождава Цариброд. Общите загуби на полка през войната възлизат на 140 убити и 520 ранени.

От септември 1888 г. полкът е на гарнизон в Плевен. На следващата година 1-ва и 4-та дружина формират 4-ти пехотен полк (в двудружинен състав), а от другите се сформира 16-ти Ловчански пехотен полк с щаб в Плевен. При Фердинанд след раждането на престолонаследника полкът е преименуван на Четвърти пехотен Плевенски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (още известен като Четвърти пехотен Плевенски на Негово Царско Височество Престолонаследника Княз Борис Търновски полк).

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава на 9 пехотна плевенска дивизия и взима участие в атаките при Чаталджанската позиция (4-6 ноември 1912) и по-точно в участъка Каракол – Нокта – Курт-дере. От 3 до 31 март участва в боевете източно от с. Акалан.

През Междусъюзническата война (1913) полкът остава в състава на 9 пехотна плевенска дивизия, сражава се срещу сърбите при Габровци по десния бряг на река Тимок (22-25 юни) и срещу гърците при Мехомия и Пределските ханчета (в хода на Кресненското сражение, 17-18 юли).

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава 1-ва бригада от 9 пехотна плевенска дивизия, от състава на Първа армия.[2]

В началото на българското участие във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 67
Чиновници: 3
Подофицери и войници: 5233
Коне: 458 Обикновени коли: 59
Товарни коли: 156
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4539
Картечници: 4

Участва в битката за Дойран.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в Четвърта пехотна плевенска дружина. През 1928 година от 4 пехотна плевенска дружина и 3 жандармерийски полк се формира отново Четвърти пехотен плевенски полк. През 1932 година с указ №20 от 19 ноември полкът е преименуван на Четвърти пехотен Плевенски на Негово Величество полк. До 1935 година продължава да носи явното си название 4 пехотна плевенска дружина.

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е мобилизиран (1941) и разположен на югоизточната граница на България, а от юли 1942 година влиза в състава на 1-ви български окупационен корпус с който взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната, в състава на 9 пехотна плевенска дивизия.[3]

По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944 – 1945, Прикриващ фронт), като и докато е в състава на 1-ви български окупационен корпус в мирновременния му гарнизон се формира 4-та допълваща дружина. През септември 1944 година към полка е формирана гвардейска дружина.[3]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Четвърти пеши плевенски полк (1884 – 1893)
  • Четвърти пехотен плевенски полк (1894 – 1920)
  • Четвърта пехотна плевенска дружина (1821 – 1928)
  • Четвърти пехотен плевенски полк (1928 – 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

звание име дати
1. Подполковник Сергей Манаев 1884
2. Капитан Никола Петров от 14 септември 1885
3. Майор Кръстю Маринов 1886 – 1890
Подполковник Стоян Ботушаров през 1892
Подполковник Ангел Панев от 1894
Подполковник Димитър Фиков 1894 – 1896
Майор Никола Рибаров 1899
Полковник Димитър Гешов 1902
Полковник Минчо Киряков 1912 – 1913
Подполковник Константин Пазов Първа световна война
Полковник Георги Панев Първа световна война
Майор Теодоси Даскалов от 1925
Подполковник Евстатий Липовански от 1925
Подполковник Илия Бахчеванов от 1927
Подполковник Никола Марков 1929
Генерал-майор Тодор Георгиев от 19 ноември 1932
Подполковник Никола Наков 1934 – 1935?
Полковник Никола Алексиев 1940 – 1941
Подполковник Цоцо Печевски 15 октомври 1944 – 1945?
Полковник Димитър Пелтеков 1945 – 1946?

Други командири: Георги Сапов

Паметникът на полка се намира на територията на Градската градина в Плевен.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 49
  2. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  3. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 23

Източници[редактиране | редактиране на кода]