Направо към съдържанието

Четвърти пехотен плевенски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Четвърти пехотен плевенски на Н.Ц.В. Престолонаследника Княз Търновски полк
Информация
Активна12 октомври 1884 – 1945
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон/щабЛовеч (1884 – 1888)
Плевен
Годишнини7 ноември – победата при Сливница

Четвърти пехотен плевенски полк е български пехотен полк, част от Девета пехотна плевенска дивизия и един от първите 8 полка на българската войска.

Четвърти пехотен плевенски полк е формиран под името Четвърти пеши плевенски полк с указ № 41 на 12 октомври 1884 г. в Ловеч. В състава му влизат Видинска № 10 пеша дружина, Ловчанска № 13 пеша дружина и Севлиевска № 14 пеша дружина, а за командир на полка е назначен подполковник Сергей Манаев. С приказ №52 от 14 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитана от 5 пехотен дунавски полк Никола Петров. За командири на дружините са назначени – на 1-ва капитан Лука Иванов, на 2-ра капитан Атанас Мандаджиев, на 3-та капитан Христо Лазаров и на 4-та капитан Иван Попов.[1]

Сръбско-българска война (1885)

[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война полкът е командван от капитан Никола Петров. Мобилизационният състав от 3715 души е разпределен в четири кадрови и една запасна дружина, всяка от които с четири роти от по четири взвода. Полкът воюва в състава на Трънския, Сливнишкия и Царибродския отряди, които отразяват настъплението на сръбската Нишавска армия. В боевете при Три Уши и Мека црев (част от Сливнишкото сражение) на 7 ноември 1-ва, 3-та и 4-та дружина от полка разгромяват Дунавската дивизия и създават условия за настъпление по целия фронт. На 11 ноември 4-та дружина освобождава Цариброд. Общите загуби на полка през войната възлизат на 140 убити и 520 ранени.

От септември 1888 г. полкът е на гарнизон в Плевен. На следващата година 1-ва и 4-та дружина формират 4-ти пехотен полк (в двудружинен състав), а от другите се сформира 16-и Ловчански пехотен полк с щаб в Плевен. При Фердинанд след раждането на престолонаследника полкът е преименуван на Четвърти пехотен Плевенски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (още известен като Четвърти пехотен Плевенски на Негово Царско Височество Престолонаследника Княз Борис Търновски полк).

Балкански войни (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава на 9 пехотна плевенска дивизия и взима участие в атаките при Чаталджанската позиция (4 – 6 ноември 1912) и по-точно в участъка Каракол – Нокта – Курт-дере. От 3 до 31 март участва в боевете източно от с. Акалан.

През Междусъюзническата война (1913) полкът остава в състава на 9 пехотна плевенска дивизия, сражава се срещу сърбите при Габровци по десния бряг на река Тимок (22 – 25 юни) и срещу гърците при Мехомия и Пределските ханчета (в хода на Кресненското сражение, 17 – 18 юли).

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава 1-ва бригада от 9 пехотна плевенска дивизия, от състава на Първа армия.[2]

В началото на българското участие във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен съставДобитъкОбозВъоръжение
Офицери: 67
Чиновници: 3
Подофицери и войници: 5233
Коне: 458Обикновени коли: 59
Товарни коли: 156
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4539
Картечници: 4

Участва в битката за Дойран.

Между двете световни войни

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в Четвърта пехотна плевенска дружина. През 1928 година от 4-та пехотна плевенска дружина и 3-та жандармерийска дружина се формира отново Четвърти пехотен плевенски полк. През 1932 година с указ №20 от 19 ноември полкът е преименуван на Четвърти пехотен Плевенски на Негово Величество полк. До 1938 година продължава да носи явното си название 4-та пехотна плевенска дружина.

Втора световна война (1941 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е мобилизиран (1941) и разположен на югоизточната граница на България, а от юли 1942 година влиза в състава на 1-ви български окупационен корпус с който взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната, в състава на 9 пехотна плевенска дивизия.[3]

По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944 – 1945, Прикриващ фронт), като и докато е в състава на 1-ви български окупационен корпус в мирновременния му гарнизон се формира 4-та допълваща дружина. През септември 1944 година към полка е формирана гвардейска дружина.[3] На 11 януари 1945 е демобилизиран.[4]

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 4-ти пехотен плевенски на Н.В. полк на 4-ти пехотен плевенски на генерал Скобелев полк.[5]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Четвърти пеши плевенски полк (1884 – 1893)
  • Четвърти пехотен плевенски на Н.Ц.В.Пр.Кн.Търновски полк (1894 – 1 декември 1920)
  • Четвърта пехотна плевенска дружина (1 декември 1920 – 1937)
  • Четвърти пехотен плевенски полк (от 1938 г.)
  • Четвърти пехотен плевенски на Н.В. полк (до 5 март 1946 г.)
  • Четвърти пехотен плевенски на генерал Скобелев полк (от 5 март 1946 г.)
званиеимедати
1.ПодполковникСергей Манаев1884
2.КапитанНикола Петровот 14 септември 1885
3.МайорКръстю Маринов1886 – 1890
ПодполковникСтоян Ботушаровпрез 1892
ПодполковникАнгел Панев23 март 1894 – ноември 1894
ПодполковникДимитър Фиковноември 1894 – 1896
МайорНикола Рибаров1899
ПолковникДимитър Гешов1902
ПолковникМинчо Киряков1912 – 1914
ПодполковникКонстантин ПазовПърва световна война
ПолковникГеорги ПаневПърва световна война
ПодполковникНикола Стайчевот 1923
МайорТеодоси Даскаловот 1925
ПодполковникЕвстатий Липованскиот 1925
ПодполковникИлия Бахчевановот 1927
ПодполковникНикола Марков1929
Генерал-майорТодор Георгиевот 19 ноември 1932
ПодполковникНикола Наков1934 – 1935?
ПолковникНикола Алексиев1940 – 1941
ПодполковникЦоцо Печевски15 октомври 1944 – 1945?
ПолковникДимитър Пелтеков1945 – 1946?
ПолковникБенчо Йотов Бенчев1946

Други командири: Георги Сапов; Кирил Козловски (след Сръбско-българската война, но не по-късно от 1900 г.) В периода 01.061942 г.-15.10.1944 г..командир на полка е полковник Никола Харалампиев Русев, участник в Първата световна война, награден сорден за храброст и златен орден за участие във войната.

Паметникът на полка се намира на територията на Градската градина в Плевен.

  1. Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 49
  2. 1 2 Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  3. 1 2 Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 23
  4. ДВИА, ф. 340, История на фондообразувателя[неработеща препратка]
  5. Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1