Христо Лазаров
| Христо Лазаров | |
| български революционер | |
.JPG) Паметник на Григор Мацин и Христо Лазаров в Добринище | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1943 г.
|
Христо Лазаров Начев е български революционер, Ботев четник.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Лазаров е роден в разложкото село Добринища, тогава в Османската империя, днес в България. Емигрира в Румъния и влиза в средите на революционната емиграция и кръга на Христо Ботев. След избухването на Априлското въстание в 1876 година постъпва в неговата чета и участва във всичките и сражения. След разгрома на четата е в групата, начело с Димитър Икономов, която е заловена край Литаково, заловена на 27 май. Осъден е в София, но успява да избяга в Румъния. При избухването на Руско-турската война е доброволец в 4 дружина на Българското опълчение и се сражава на Шипка. Носител е на орден „За храброст“. След 1878 година се установява в София.[1]
Деец е на Македонската организация - през 1897 година е делегат от Рилското дружество на Четвъртия,[2] а в 1900 година - на Седмия македонски конгрес.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 499.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106-107.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
