Григор Мацин
| Григор Мацин | |
| български революционер | |
.JPG) Паметник на Григор Мацин и Христо Лазаров в Добринище | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1898 г.
|
Григор Костов Мацин е български революционер, Ботев четник.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Мацин е роден в разложкото село Добринища, тогава в Османската империя, днес в България. Млад емигрира в Румъния и влиза в средите на революционната емиграция и кръга на Христо Ботев. След избухването на Априлското въстание постъпва в неговата чета. След разгрома на четата успява да се прехвърли в Сърбия. Става четник при Филип Тотю[1] и участва в Сръбско-турската война като доброволец. През войната попада в плен и е заточен в Екгюр, Мала Азия. Амнистиран е в 1878 година след Санстефанския договор. Заселва се в ловешкото село Умаревци. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в Българската армия.[2]
В 1912 година при избухването на Балканската война 20-годишният Никола Г. Мацин от Добринища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Умира в 1898 година в София.[2]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]В Добринище, в парка пред балнеосанаториума, е поставен паметник на Григор Мацин и Христо Лазаров – невисока неправилна пирамида от бетон с мозайка, лежаща на двустъпна основа. На лицевата ѝ страна е монтирана мраморна паметна плоча. Наоколо е оформена малка градинка, оградена с бетонен перваз и декоративна ограда.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 551.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 433.
- ↑ Следите на героичното време. Места на памет, свързани с национално-освободителните борби (1867 – 1878). София, БАН, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, ИК „Гутенберг“, 2024. ISBN 978-619-176-231-6. с. 17.
