Григор Мацин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Григор Мацин
български революционер
Паметник на Григор Мацин и Христо Лазаров в Добринище
Паметник на Григор Мацин и Христо Лазаров в Добринище

Роден
Починал
1898 г.

Григор Костов Мацин е български революционер, Ботев четник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мацин е роден в разложкото село Добринища, тогава в Османската империя, днес в България. Млад емигрира в Румъния и влиза в средите на революционната емиграция и кръга на Христо Ботев. След избухването на Априлското въстание постъпва в неговата чета. След разгрома на четата успява да се прехвърли в Сърбия. Става четник при Филип Тотю[1] и участва в Сръбско-турската война като доброволец. През войната попада в плен и е заточен в Екгюр, Мала Азия. Амнистиран е в 1878 година след Санстефанския договор. Заселва се в ловешкото село Умаревци. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в Българската армия. Умира в 1898 година в София.[2]

В 1912 година при избухването на Балканската война 20-годишният Никола Г. Мацин от Добринища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 551.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 433.