Рила (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рила.

Герб на Рила
Рила
Село Рила (Рила) - town.JPG
Общи данни
Население 2 762 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 2 368 (НСИ)
Землище 58,156 km²
Надм. височина 593±1 m
Пощ. код 2630
Тел. код 07054
МПС код КН
ЕКАТТЕ 62671
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Рила
Георги Кабзималски
(ГЕРБ)
Рила в Общомедия
Учители в Рила в 1904 година. Десният е Димо Хаджидимов

Рѝла е град в Западна България. Той се намира в област Кюстендил и е в близост до град Благоевград. Градът е административен център на община Рила.

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение

Рила се намира в планински район на 20 км от Рилски манастир.

Община Рила е разположена в Западна България в югоизточната част на Област Кюстендил. Територията ѝ заема част от средна и югозападна Рила планина и нейните подножия.

В състава ѝ влизат следните населени места: град Рила – административен център на общината и селата Смочево, Пастра, Падала и населено място Рилски манастир.

На изток общината граничи с Община Самоков и Община Белица; на Запад с Община Кочериново и Община Бобошево; на Север с Община Дупница и Община Самоков и на Юг с Община Благоевград и Община Разлог.

Общината заема площ от 361 кв. км. Съгласно разпоредбите на ЗРР, като част от Област Кюстендил, Община Рила попада в Югозападния район за планиране.

Територията на Община Рила обхваща площ от 360 933,687 дка. Общата площ на урбанизираните територии е 2 177,296 дка. Горският фонд заема 197 948,730 дка, което представлява 54,84 % от територията на общината. Залесената част от горските територии е 197 948 дка.

Земеделската земя е 158 530 дка или 39,02 % от територията на общината и 3,4 % от тази на областта. Делът на обработваемата земя, в общата площ на земеделската земя за общината е 19,3 %, като за областта той е около 55 %. Площта на водите и водните повърхности е 1 819,878 дка.

Транспортната мрежа е разположена върху 457,295 дка. Площта на община Рила представлява 11,83 % от територията на Област Кюстендил и 0,325% от територията на страната.

Релеф

Релефът на общината е с подчертан планински характер. Високопланинският пояс обхваща 53% (190 кв. км) от територията на общината, среднопланинският – 26% (95 кв. км), планинският – 15,5% (56 кв. км) и само 5,5% (20 кв. км) са под 600 м надморска височина. Западната част от територията на общината е с най-ниско надморско равнище и в нея са разположени съставните селища на общината.

Върховете с надморска височина над 2000 м са следните:

  • в. Рилец – 2731 м.
  • в. Йосифица – 2697 м.
  • в. Канарата – 2691 м.
  • в. Злия зъб – 2678 м.
  • в. Калин – 2667 м.
  • в. Елени връх - 2654 м.
  • в. Царев връх (наречен на Иван Шишман за издадената от него Рилска грамота) – 2378 м.
  • в. Баучер – 2152 м.
Долини

Главна долина на територията на Община Рила е долината на р. Рилска, която служи за граница между Северозападна, Средна и Югозападна Рила планина. Долината на р. Рилска е ориентирана в посока югозапад – североизток и е отворена на Запад към долината на р. Струма.

Средната надморска височина на населените места в общината е: • гр. Рила – 520 м. • с. Смочево – 550 м. • с. Пастра – 803 м. • с. Падала – 910 м. • Рилски манастир – 1147 м.

Климат

Община Рила попада в планинска /80%/ и преходно континентална /20%/ климатична област, което обуславя преходноконтиненталния климат с планинско влияние.

Основен фактор на формиране на климата е надморската височина, която в най-ниските части на подножието е около 500 м, а в най-високите – 2716 м, при връх „Черна поляна“. За региона е характерна мека зима и сравнително сухо лято.

Преобладава северният вятър (45%) със сравнително ниска средногодишна скорост, което се обуславя от конфигурацията на релефа и неговата защитна роля. Средната годишна скорост на вятъра е малка – 1,5 м/сек. Средногодишната сума на валежите за гр. Рила е 588 мм, с максимум в края на май – началото на юни и минимум – през септември.

Постоянна снежна покривка се формира към средата на декември и е с продължителност 160 – 180 дни на кота 1200 м. Слънчевото греене в ниските части е средно 2200 часа. Разнообразният релеф и ориентацията на долините обуславят наличието на съществени разлики в климата между по-ниските части иразположените по-високо. Режимът на мъглите до голяма степен зависи от топлинния баланс, минималната температура на въздуха, високата относителна влажност. Максимумът на мъглите е през ноември.

Въздух

Средната годишна температура на въздуха е 6,9 С. През зимния сезон е 0,6 С, пролетта – 10,2 С, а през лятото – 20,1 С. Температурата пада незначително под 0 градуса само през януари и февруари, което е резултат от средиземноморското влияние. Най-ниските температури, измерени в района на Р. манастир, са около -25 С (в края на януари), а максималните температури не надвишават 36 С. Относителната влажност на въздуха е в тясна зависимост от температурата, като средно за годината е 74%.

На територията на Община Рила няма източници на замърсяване на въздуха от производствена дейност.

Води

Община Рила попада в Беломорския водосборен басейн. Водите на територията ѝ се оттичат в басейна на р. Струма.

Реки

Основна водосборна артерия на територията на Община Рила е р. Рилска, с обща дължина 51 км, която се влива в р. Струма при с. Шарков чифлик, Община Кочериново. Тя извира от Рибните езера, на кота 2691 м и тече в Западна посока.

Езера

На територията на общината има 28 планински и високопланински езера, циркусни езера, с ледников произход. На кота 2379 м се намира язовир „Калин“, който е най-високо разположения изкуствен басейн на Балканския полуостров.

Геотермални извори

В гр. Рила съществува извор на минерална вода с температура 36 градуса С и малък дебит. Водата е алкална, сулфатна, хидрокарбонатна, флоурна, с минерализация 0,93 гр./л.

Почви

На територията на община Рила най-разпространени са следните почвени типове: кафяви горски, алувиално-ливадни, канелени горски /типични и излужени/ и планинско – горски /тъмноцветни и ливадни/.

Флора

В Общината се очертават 2 добре изразени растителни пояса: горист и тревист. Гористият е по-обширният пояс и е съставен предимно от иглолистни видове: черен бор, бял бор, бяла мура, смърч и ела. Долната граница на този пояс е заета от широколистните видове: бук, габър, ясен, бреза и др. Гористия пояс над 1500 м. е съставен от храстите боровинки, малини и др. На горната горска граница е разпространен нискорастлият силно разклонен бор – клек.

Тревистият пояс се състои от алпийските пасища, които се простират до 2600 м надморска височина. Сред характерните тревисти видове са представени и лилав минзухар, тинтява, омайниче, алпийска роза, кантарион, и др.

Фауна

Типични представители на животинския свят на територията на общината са сърната, благородния елен, дивата коза, дива свиня. От хищниците са разпространени вълк, кафява мечка и лисица. От гризачите най-често срещани са заек, катерица, лалугер, полска мишка, невестулка, белка. Птичият свят е представен от черен орел, сокол, ястреб, глухар, щъркел, лястовица, славей, синигер, врабче, кос, сойка и др. От влечугите се срещат гущер, смок, слепок, водна змия, пепелянка, усойница и др. Реките са обитавани от балканска пъстърва, черна мряна, речен кефал, речен рак и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Новобранци от Рила при заминаването им на фронта през Първата световна война

Като селище Рила има многовековна история-води началото си от края на II – началото на III век. За античността на Рила свидетелстват находките при разкопки или случайни такива. Открити са: зидана засводена гробница – датирана от I – II век от новата ера; останки от антично селище с надписи на гръцки език; олтар от края на II – началото на III век; битова керамика; монети и др.

Първото известно наименование на селището е Спортела. То се е намирало на територията на днешния град и хълма – западно от него. Принадлежало е към територията на Пауталия /дн. Кюстендил/.

Данни за следващото наименование на Рила – Ролигера като кастел (крепост – наблюдателница), възстановен през VI век съобщава Прокопий.

Рила се споменава през XIV век като феодално владение на Рилски манастир. Сведения за Рила под името Ирлие има в турските регистри от 1576 г.

В историческото развитие на селището е безспорна ролята на Рилския манастир, датиран от Х век – векове наред огнище на просвета и култура, пазител на българския национален дух и на българската книжнина.

В 1845 г. руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир, посещава „голямото село Рило“ и в книгата си „Очерк путешествия по Европейской Турции“ отбелязва църквата „Свети Архангел“ и българското училище.[1] Според свидетелства на посетили селото през 1859 година американски мисионери, то има около 200 къщи и българско население.[2]

Община Рила води началото си от 1883 г. като селска община, в състава на която влизат селата: Рила, Бозовая, Пастра и Падала. През 1978 г. селищата в Рилска община са: гр. Рила, с. Падала, с. Пастра, с. Смочево и населено място Рилски манастир, със седалище град Рила – понастоящем административен център на общината. Рила получава статут на град през 1969 г.[3][4]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В отрасловата структура на материалното производство преобладават търговията, туризмът и леката промишленост. Селското стопанство е специализирано в производството на тютюн. Незначителен е делът на овощарството, зеленчукопроизводството и лозарството. Горският фонд е 197 948,73 дка., от които залесена част – 197 948 дка. Земеделска земя е 155 498 дка., от тях обработваема земя – 21 125 дка., пасища и мери – 134 373 дка.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Народно читалище „Христо Ботев 1898“
  • Средно общообразователно училище „Аверкий Попстоянов“
  • Трудово-възпитателното училище (ТВУ) – интернат „Никола Вапцаров“
  • Дирекция на Природен парк „Рилски манастир“
  • Опитна станция по тютюна
  • Районно полицейско управление
  • Районна служба за противопожарна и аварийна безопасност
  • Спешен център

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Археологически паметници[редактиране | редактиране на кода]

При разкопки са открити: зидана засводена гробница от I-II в., останки от антично селище с надписи на гръцки език, олтар от края на II и началото на III век, битова керамика, монети и др.

Като археологически паметници от местно значение през 1965 г. са обявени гробищната църква „Св.Архангел Михаил“, оброчище „Св. Георги“ и останки от античен градеж в двора на църква „Св.Георги“.

Архитектурни паметници[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурен комплекс „Бабинска махала“ е обявен за паметник на културата през 1971 г. В състава си включва 27 архитектурни паметника на културата – къщи (частна собственост), килийно училище и ц. „Св. Архангел Михаил“.

Къщите не са отворени за посещение и не се използват с туристическа цел. Някои от тях са разрушени, а други са в лошо техническо състояние. Килийното училище датира от 1830 г. и е разрушено. Църква „Св. Архангел Михаил“ – датира от XII-XIII век. Хрельовата кула в Р. манастир – датира от 1365 г.

Като единични архитектурни паметници са обявени (1971) църква „Св. Никола“, Метохът на Р. манастир (ветеринарна лечебница) и 9 частни къщи.

Религиозни паметници[редактиране | редактиране на кода]

Рилска света обител[редактиране | редактиране на кода]

Най-значимият паметник на културата на територията на общината е Рилският манастир. Той е изграден на границата между Северозападна и Средна Рила в долината на Рилска река, при вливането ѝ с р. Друшлявица. Основан е през X в. от отшелника Иван Рилски и заема площ от 8000 m².

В Рилския манастир открити за посещения са: главната църква, историческия музей, етнографската сбирка, картинната галерия, Хрельовата кула, магерницата, музей „Манастирско стопанство“, както и четирите църкви в близост до манастира с ценни стенописи от началото на XIX в.

Манастирът е обявен за национален паметник на културата от 1961 г. За изложението на ЕКСПО 70 в Токио е възпроизведена трайно Магерницата като архитектурен уникат. През 1976 г. е обявен за национален исторически резерват, а през 1980 г. е удостоен с наградата „Златната ябълка“ на ФИЖЕТ. През 1983 г. е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.

Метох „Орлица“[редактиране | редактиране на кода]

Метохът „Орлица“

Отстои на 18 км от Рилския манастир. За първи път се споменава в грамота на цар Иван Шишман от 1378 г. Възстановяван е няколко пъти. В сегашния си вид е от 1863 г. Църквата при метоха „Св. Петър и Павел“ е малка еднокорабна постройка. Запазени са стенописи от 1478 г. Последното и изписване е от 19 век, извършено от Никола Образописов – художник от Самоковската живописна школа.

Църква „Свети Архангел Михаил“[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в гробищния парк на гр. Рила и отстои на 20 км от Рилския манастир.

През 1995 г., при експериментални консервационни проучвания е разкрита уникална находка – под грунда на видимите възрожденски стенописи е установено наличие на по-стар слой декорация – стенописи (изображения на светци) от края на XII – началото на XIII век. Църквата е един от многозначимите, новооткрити паметници в България, който допълва вече откритите по поречието на р.Рилска, стенописите параклиса на Хрельовата кула от 1335 г., тези в църквата „Св.Петър и Павел“ в метоха „Орлица“ от 1491 г. (на 2 км от гр. Рила), а по време на създаване дори ги превъзхожда (становище на проф. Прашков).

Понастоящем църквата действа като православен храм и се състои от кръстокуполна църковна сграда, западна присттройка и пристроена към нея столова. Състоянието на масивната конструкция е добро. Външната мазилка е в лошо състояние. Реална опасност за стенописите представлява покривната конструкция, която е в незадоволително състояние, и наличието на капилярна влага.

Най-спешни мерки, които трябва да се предприемат за консервация и реставрация на църквата, са ремонт на покрива и изпълнение на дренажна система. Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение (ДВ, бр. 77/1968) и художествен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр. 101/1971).

Църква „Свети Никола“[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Никола“

В центъра на гр. Рила се намира църквата „Св.Никола“, която датира от 1885 г. В нея се съхранява рядък паметник на средновековната везба – литургична тъкан от групата на т.н. ”Епитафиос“ с размери 107 – 109 см.

На територията но общината се намират църквите „Св. Пророк Илия“ в с. Смочево, църква „Св. Харалампи“ в с. Пастра, параклис „Св. Пророк Илия“ в с. Падала и параклисите „Св. Петка“, „Св. Троица“, „Св. Варвара“ и „Св. Георги“ до водопада „Бохемия“ на река „Бозовайска Каменица“, оброчището „Света Неделя“ в гр. Рила.

Други паметници[редактиране | редактиране на кода]

  • Паметник на загиналите руски воини през Руско-турската война.

Гори и защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Горите са много важна част от настоящето и бъдещето на община Рила. Общата площ на горския фонд е 197 948 дка, от които на ДЛ „Рилски манастир“ 61 300 дка и Рилска св. обител – 122 240 дка.

Преобладаващите дървесни видове са бук, зимен дъб, бял бор, ела, смърч и бяла мура. Ценно богатство е биоразнообразието. От растителните видове се срещат рилската /божествена/ иглика – локален ендемит за Рила; от билките – мащерка, жълт и червен кантарион и др.; златиста кандилка – рядък вид, включен в „Червената книга“ на България – том 1, български омайник, златовръх, рилски ревен – локален ендемит за Рила, жълт планински крем – рядък вид, жълта тинтява – застрашен вид, планински божур и др.

Горите са предпоставка за разнообразната фауна – яребици, зайци, лисици, вълци, диви прасета, сърни, мечки и др.

Със Закона за защитените територии (обн. ДВ, бр. 133 от 11.11.1998) частта от Национален парк „Рила“, включваща горите в горския фонд от община Рила, област Кюстендил с обща площ 14 370,7 хектара, както и високопланинските пасища и ливади, с обща площ 13 000 хектара, се прекатегоризира като природен парк с наименование "Природен парк „Рилски манастир“.

Паркът е обявен с цел да се запазят ценни растителни и животински видове, както и да се запази голямото разнообразие и красота на местата, подходящи за отдих и туризъм.

Особено забележителен от геоморфоложка гледна точка е районът около „Кирилова поляна“ с красивагта скалиста дъга, включваща върховете Злия зъб, Иглата, Купените, Ловница, Орловец и Елени връх.

В резултат на ерозионната и акумулативната дейност на ледниците през кватернера във високопланинските части са се образували значителен брой ледникови езера. На територията на парка има 28 езера, от които 25 ледникови. В него се намира и най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров – Смрадливото, с площ 224 дка и дълбочина 24 м.

Богат и разнообразен е растителният и животинския свят в парка. Голям е броят на видовете растения. Сред тях са сладководни водорасли, лишеи, папрати и др. В „Червена книга на България“, том 1 са вписани 96 вида растения с различна степен на уязвимост, от които 87 вида с категория рядък и 9 вида – застрашени. В Европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения са вписани 8 от тези видове – рилски ревен, божествена иглика, янкиев лопен, планинско подрумиче, рилско подрумиче, кернерова метличина, трансилванска камбана и сив див тютюн.

На територията на парка се срещат над 200 вида гръбначни животни, от които 33 са включени в „Червена книга на България“, том 2. Сред тях са алпийски тритон, жаба дървесница, златка, скален орел и др.

През 1986 г. с площ 3676,5 ха е обявен резерватът „Риломанастирска гора“. В него е разположен историческия комплекс „Рилски манастир“, обявен от ЮНЕСКО през 1983 г. за паметник на световната култура.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Музейната сбирка е от общ исторически характер. В нея е съхранено богатото културно-историческо наследство на Рила от античността до най–ново време.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Оновно вероизповедание е традиционното за страната – Източно православно. Други религии не съществуват.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Дончо Христов Шопов от Рила, участник в македонското революционно движение
Родени
Починали

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.
  2. Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 36.
  3. Василиев, Асен (гл. ред.). Енциклопедичен речник Кюстендил А-Я, изд. на БАН,1988, с. 563
  4. Указ № 829 / 29.08.1969, ДВ,
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.571.
  6. [1]
  7. [2]
  8. http://www.gbrathletics.com/ic/bg.htm>
  9. [3]
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България