Рила (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Рила)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рила.

Рила (община)
Map of Rila municipality (Kyustendil Province).png
Общи данни
Област Област Кюстендил
Площ 360.96 km²
Население 3 190 души
Адм. център Рила
Брой селища 5
Управление
Кмет Георги Кабзималски
(ГЕРБ)
Общ. съвет 11 съветници
   ГЕРБ (7)
   РБ (2)
   БСП (2)
Географска карта на община Рила

Община Рѝла се намира в Западна България и е една от съставните общини на Област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югоизточната част на Област Кюстендил. С площта си от 360,960 km2 заема 3-то място сред 9-те общините на областта, което съставлява 11,83% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващият релеф на община Рила е средно и високо планинския. Територията ѝ се простира в западните и централни части на най-високата българска планина Рила.

По цялата дължина на общината от изток на запад в дълбока и силно залесена долина протича Рилска река (ляв приток на Струма). На север от нейната долина в пределите на общината се простират южните склонове на Северозападния дял на Рила. Северно от местността Кирилова поляна, на границата с община Самоков се издига връх Голям Купен (2731 m), най-високата точка на общината. Южно от долината на Рилска река и левият ѝ приток Илийна река в границите на общината попадат северните склонове на Югозападния дял на Рила. Тук максималната височина е Ангелов връх (2641 m), разположен на границата с община Благоевград. В най-източните предели на община Рила се извисяват западните части на Централния дял на Рила с връх Рилец (2713 m), разположен в изворната област на двете реки.

В най-западната част на общината се простира крайната югоизточна част на Бобошевското поле, което е южно продължение на Долната Дупнишка котловина. Тук, в коритото на Рилска река, югозападно от град Рила се намира най-ниската точка на общината – 462 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Рила е Рилска река (ляв приток на Струма). Тя протича през нея от изток на запад с почти цялото си течение (51 km) в дълбока и залесена долина, като се явява условна граница между Северозападния Югозападния дял на Рила. Тя води началото си от Рибни езера под името Манастирска река и преминава през местността Кирилова поляна и Рилския манастир. След манастира приема отляво най-големия си приток Илийна река (16 km) и вече под името Рилска река продължава в западна посока в много дълбока долина със стръмни склонове. При град Рила излиза от планината, навлиза в Бобошевското поле и югозападно от града напуска пределите на общината.

История[редактиране | редактиране на кода]

Като селище град Рила има многовековна история, която води началото си от края на ІІ – нач. на ІІІ в. За античността на града свидетелствуват находките при разкопки или случайни такива. На територията на града са открити останки от антично селище с надписи на гръцки език от края на ІІ – нач. на ІІІ в. – основи на сгради, битова керамика, зидана гробница с тухли и други. Първото известно наименование на селището е Спортела и се е намирало на територията на днешния град и хълма западно от него. Принадлежало е към територията на Пауталия (днешния град Кюстендил). Данни за следващото наименование на Рила- Ролигера като кастел, възстановен през VІ век дава Прокопий. В дарствената грамота на Иван Шишман от 1378 г. се споменава селище с името Дриска, което вероятно се отнася за Рила. Официално Рила се споменава през ХІV в. като феодално владение на Рилския манастир в царствените грамоти на български владетели. Сведение за града под името Ирлие има в турските регистри от 1576 г.

Градът е входната врата за Рилския манастир. В историческото развитие на селището е безспорна ролята на Рилския манастир, основан презт Х в. Векове наред той е огнище на просвета и култура, пазител на българският национален дух и на българската книжнина. Манастирът е уникален с изключително хармоничното съчетание на забележителни природни красоти и духовни ценности. В духа на традициите земите тук да бъдат поставени под защитата на закона през 1966 г. най-дълголетните и ценни гори около манастира са обявени за защитена местност. От 1961 г. Рилския манастир е превърнат в Национален музей, а през 1983 г. Организацията на обединените нации за образование наука и култура /ЮНЕСКО/ обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значения и включва Рилския манастир в списъка на световното културно наследство. През 1986 г. защитената територия е уголемена и е обявен резерватът ”Рило-манастирска гора”. От 1991 г. манастирът е изцяло под контрола на Светия синод на Българската православна църква. През 1992 г. обширна площ около резервата е обявена за парк, за да се опазят най-високите и богати на биологично разнообразие части на Рила планина. И днес манастирът и неговите околности са неизчерпаем източник на национална гордост, средище за всички православни християни и място за духовно пречистване. Скътан като райско кътче в пазвите на най-високата и величествена планина в България.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 2 888 100,00
Българи 2 659 92,07
Турци 2 0,07
Цигани 73 2,52
Други 4 0,14
Не се самоопределят 9 0,31
Не отговорили 141 4,88

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 5 населени места с общо население 2888 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Рила, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Падала 29 13,992 Рилски манастир 39 231,600 6-то по големина з-ще в Б-я
Пастра 232 33,948 Смочево 220 23,264
Рила 2368 58,156 ОБЩО 2888 360,960 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Рила за с.гр.т. Рила;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Рила за гр. Рила;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Бозовая поради изселване;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 28 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официален сайт на община Рила

Източници[редактиране | редактиране на кода]