Трекляно (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Трекляно)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трекляно
Map of Treklyano municipality (Kyustendil Province).png
Общи данни
Област Област Кюстендил
Площ 237.6 km²
Население 1 016 души
Адм. център Трекляно
Брой селища 19
Управление
Кмет Радко Петрунов
(БСП)
Общ. съвет 11 съветници
   БСП (5)
   ГЕРБ (3)
   РБ (2)
   АБВ (1)
Bulgaria Treklyano Municipality geographic map bg.svg
Сградата на общинската управа

Община Трекляно се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в най-северозападната част на област Кюстендил. С площта си от 237,6 km2 заема 5-то място сред 9-те общини в областта, което съставлява 7,79% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Трекляно е ниско и средно планински и изцяло попада в пределите на историко-географската област Краище.

На територията ѝ се простират изцяло или частично части от шест планини.

Средата на общината се заема от Кобилска планина. Тя се простира между Треклянска река и десният ѝ приток Добридолска река на изток и юг, река Уйнещица (ляв приток на Драговищица, от басейна на Струма) на запад и Бъзовичка река и десният ѝ приток Метохийска река на север. На запад в района на село Уши се свързва с Изворска планина, а на юг, северно от село Брест – със Земенска планина. Най-високата ѝ точка е връх Бели камък (1356 m), разположен западно от село Габрешевци.

От юг на север, по границата с Република Сърбия, в пределите на община Трекляно попадат източните части на три планини. На север от долината на река Драговищица и на запад от левият ѝ приток Уйнешка река е разположена Изворска планина. В района на село Уши се свързва с Кобилска планина, а югозападно от село Долно Кобиле чрез седловината Славчето – с Милевска планина. Нейната максимална височина е граничният връх Плоча 1242 m, издигащ се западно от село Горни Коритен.

Районът северно от седловината Славчето, до границата с Република Сърбия на запад и Треклянска река на изток, се заема от източните разклонения на Милевска планина. Тази планина заема около 1/3 от цялата територия на общината и в нея се намира най-високата ѝ точка – връх Милевец (1733 m), разположен на държавната ни граница, югозападно от село Метохия.

В най-северозападния ъгъл на общината, на границата със Сърбия и община Трън се намира Царичка планина. Чрез високи седловини те се свързва на юг с Милевска планина, а на север – с планината Кървав камък. Нейният най-висок връх Острица (1671 m) се издига северозападно от село Драгойчинци, на граничната бразда.

По източната периферия на община Трекляно са разположени части от други две планини. На изток от долината на Треклянска река до границата с област Перник се простират западните склонове на Пенкьовска планина. Най-високата ѝ точка в пределите на общината е връх Златовършец (1182 m), намиращ се североизточно от село Косово, на границата с община Трън.

Югоизточните предели на общината са заети от северните части на Земенска планина. На северозапад, в района на село Брест тя се свързва чрез седловина с Кобилска планина. Най-високият ѝ връх Тичак (1295 m) се издига североизточно от село Добри дол.

Източно от село Габрешевци, в коритото на Треклянска река се намира най-ниската точка на община Трекляно – 700 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Най-голяма река в община Трекляно е Треклянска река (десен приток на Струма). Тя протича през общината с част от горното и част от средното си течение през селата Косово, Трекляно и Габрешевци в дълбока долина със стръмни склонове. На изток и север от нея е разположена Пенкьовска планина, а на запад и юг – Милевска, Кобилска и Земенска планина. Основните ѝ притоци са десни – Бъзовичка река с десният си приток Метохийска река, която се влива в нея при село Трекляно, и Добридолска река, вливаща се в нея при село Габрешевци.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 629 100,00
Българи 613 97,46
Турци -
Цигани 12 1,91
Други 1 0,16
Не се самоопределят 1 0,16
Не отговорили 2 0,32

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 19 населени места с общо население 629 души (към 01.02.2011).[2] Тя е най-малката по население община в България. Населението се увеличава през периода април-септември, когато по родните места се завръщат възрастните хора, прекарали зимата в градовете при деца и внуци.

Списък на населените места в община Трекляно, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището,
km2
Забележка
(старо име)
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището,
km2
Забележка
(старо име)
Брест 1 5,964 Киселица 16 12,031
Бъзовица 18 8,927 Бозовица Косово 21 24,690
Габрешевци 49 10,106 Метохия 11 13,033
Горни Коритен 25 14,887 Побит камък 2 3,946 Побиен камък
Горно Кобиле 4 2,590 Средорек 46 11,100 Средореки
Добри дол 28 24,247 Сушица 28 24,539
Долни Коритен 21 - в з-щето на с. Сушица Трекляно 56 28,461
Долно Кобиле 20 6,387 Уши 13 15,394
Драгойчинци 6 23,804 Кадревица Чешлянци 12 8,357
Злогош 36 21,559 ОБЩО 629 237,600 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1946 г. – осъвременено е името на с. Бозовица на с. Бъзовица без административен акт;
  • МЗ № 251/обн. 06.03.1946 г. – признава н.м. Средореки (от с. Драголевци) за отделно населено място с. Средореки;
  • Указ № 21/обн. 27 януари 1953 г. – заличава селата Драголевци и Лечевци и ги присъединява като квартали на с. Средореки;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Царица и го присъединява като квартал на с. Побиен камък;
  • Указ № 183/обн. 14.05.1957 г. – признава н.м. Въшчукар (от с. Чешлянци) за отделно населено място – м. Въшчукар;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на м. Въшчукар на м. Възчукар;
– осъвременява името на с. Побиен камък на с. Побит камък;
– уточнява името на с. Средореки на с. Средорек;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава м. Възчукар и я присъединява като квартал на с. Метохия;
– заличава м. Гелчина и я присъединява като квартал на с. Киселица;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава с. Шатковица поради изселване.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 50,6 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официален сайт на община Трекляно

Източници[редактиране | редактиране на кода]