Бъзовица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бъзовица
Общи данни
Население 26 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 8,927 km²
Надм. височина 1001 m
Пощ. код 2555
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 7226
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

Бъзовица е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бъзовица се намира в планински район, в Западна България, в областта Кюстендилско Краище, в източните склонове на Милевска планина, по долината на река Шипковичка (Базовичка), на около 25 км северно от общинския център село Трекляно. Надморската височина в центъра на селото е около 950 м. Махали: Говедарници, Въртинци, Георгинци, Дънковци, Пшенци, Босикинци и др.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008
Население 175 334 238 343 296 192 104 84 57 32

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма данни за възникването на селището. В околностите на селото в местностите "Зидини" и "Криви падини" има следи от късноантични селища.

Село Бъзовица е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от средата на XV век под името Бозовик, като тимар към нахия Знепол с 30 домакинства и 3 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Базовиче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.

Предполага се че то може да е неидентифицираното село Бъзово, споменато в Рилската грамота от 1378 г.

През 1893 г. селото има 10246 декара землище, от които 9263 дка гори, 893 дка ниви, 90 дка естествени ливади и се отглеждат 296 овце, 213 кози, 88 говеда и 20 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти.

В селото има училище от 1919 г. През 1958 г. е учредено ТКЗС"Устрем", което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК"Краище", което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Селото е електрифицирано (1965) и водоснабдено.

Активни миграционни процеси.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Оброк "Света Троица". Намира се на около 2 км северно от кметството, в местността "Църквище" при махала Говедарци. На мястото, между няколко стари крушови дървета има следи от стара църква.
  • Оброк. Намира се на около 800 метра северозападно от кметството, в местността "Света вода".

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Бъзовица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодно се провежда събор в първата събота от месец септември.всички са добре дошли на нашия празник

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Д-р Ставре Крумов Милачков – лекар
  • Ненчо Спасов Димитров – военен летец, офицер от запаса

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.485-488;
  • Мушмов, Н. – Колективни находки на монети през 1925-1926 г. Известия на археологическия институт, 1926/1927 г., с.323;
  • Геров, Б. Проучвания върху западно тракийските земи през римско време. Годишник на софийския университет – Филологически факултет, 1959 г., LIV, 60, с.294;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.13-14;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.78
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.17-18;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]