Сушица (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.

Сушица
Общи данни
Население 27 души[1] (15 март 2022 г.)
1,11 души/km²
Землище 24,539 km²
Надм. височина 851 m
Пощ. код 2558
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 70411
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

Сушица е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Сушица се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по източните склонове на Кобилска планина и западните склонове на Земенската планина – в началото на Сушичка река.

Селото е разпръснат тип, образувано от 9 махали - А̀но, Горни Ва̀рнидол, Долни Ва̀рнидол, Камберцѝ (Петрѐвци), Кръсто̀вци, Раздо̀лци, Село̀, Чивлѝко и Шава̀ро.

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и средновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Сушица е старо средновековно селище. В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Шушица като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 28 домакинства, 21 ергени, 2 бащини и 1 вдовица. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано под името Сушиче към кааза Радомир с 3 данъкоплатци. В регистър на войнуците от средата на XVI век фигурира с името Сушиче с 1 данъкоплатец.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Сушица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Оброк „Свети Георги“. Намира се на около 1 км североизточно от кметството в местността „Спасовица“ или „Кленье“.
  • Оброк „Свети Илия“. Намира се на около 500 метра североизточно от кметството, в местността „Равна нива“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Зиновиев Димитров – род.1920 г., военен.
  • Йордан Калистратов Джонев – род.1921 г., агроном

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.509-513;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.29;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.698-699;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.632;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.39-40;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]