Чешлянци
Чешлянци | |
---|---|
Общи данни | |
Население |
9 души[1] (15 юни 2020 г.) 1,08 души/km² |
Землище | 8,357 km² |
Надм. височина | 878 m |
Пощ. код | 2556 |
Тел. код | 07927 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 81325 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет |
Трекляно Радко Петрунов (БСП) |
Чешлянци е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Чешлянци се намира в планински район Краище, по северозападните склонове на Милевската планина по долината на Драгойчинска река, на 15 км северозападно от общинския център - село Трекляно.
Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Село(центъра), Буковица, Бара, Радоина орница, Ясикаре, Милчанци, Вишурци, Ябуковица.
Допуска се, че името на селото произхожда от думата „чешъль“, което на местния диалект означава гребен.
История[редактиране | редактиране на кода]
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Чешлянци е старо средновековно селище. В турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците в Кюстендилския санджак, са записани селата Горна чешне с 24 ханета и Долна чешне – с 8 ханета.
в където фигурира с името Обри дол и 9 данъкоплатци.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Село Чешлянци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Късносредновековна църква. Намира се на 2 км северозападзно от кметството, в гробищата на махала Вишорица. Малка еднокорабна и едноапсидна църква с вътрешни размери 8 Х 4 м. с дебелина на зидовете – 60 см. Стените са градени от ломени камъни и кал. Запазената им височина е около 0,60 – 0,80 м.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Камен Стойнев Арсов род.1943 г.- ветеринарен лекар
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.466-472;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.701;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.44;
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|