Средорек (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Средорек.

Средорек
Общи данни
Население93 души[1] (15 септември 2022 г.)
8,41 души/km²
Землище11,1 km²
Надм. височина805 m
Пощ. код2555
Тел. код07927
МПС кодКН
ЕКАТТЕ68535
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

Средорек е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Средорек се намира в планински район в Кюстендилското Краище, по горното поречие на Треклянска река, на шосето Кюстендил-Драгойчинци. Селото е образувано през 1920 г. През 1953 г. към селото са присъединени като махали селата Лечевци и Драгольовци.

В центъра на селото се вливат три реки, от където идва и името му „Средорек“.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на село Драгольовци (1880 – 1953)[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946
Население 186 229 264 316 195

Население на село Средорек (след 1920)[редактиране | редактиране на кода]

Година 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2009
Население 563 632 558 393 324 251 221 70

История[редактиране | редактиране на кода]

Съставните села на Средорек са стари средновековни селища. В турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. е записано село Лучевци като зиамет към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 15 домакинства и 10 ергени. Към неговото данъчно задължение е включен и данък „ушур“ на село Драголци. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. са записани селата Дираголефча и Лъгочевче към кааза Ълъджа (Кюстендил) със съответно 1 и 3 данъкоплатци. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в турски документ от 1624 г. за събиране на данъка джизие, където фигурира с името Дирагофче с 38 домакинства.

През 1866 г. в Драгольовци са регистрирани 21 домакинства със 161 жители. В края на XIX век землището на селото е 2069 дка, от които 836 дка гори, 144 дка естествени ливади, 42 дка овощни градини и 1047 дка ниви и се отглеждат 373 овце, 169 кози, 158 говеда и 53 коня. Основен поминък на населението са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници в Северна България. В селото има училище от началото на ХХ век, сградата е от 1925 г.

Село Средорек е създадено през 1920 г. През 1953 г. към него са присъединени като махали селата Лечевци и Драгольовци. Основен поминък на населението са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти. Има 5 воденици, 2 тепавици, 6 кръчми, 4 бакалници, 5 обущарници. В селото има училище (1920), читалище „Наука“ (1923), кредитна кооперация „Съгласие“ (1929).

През 1958 г. заедно със село Бъзовица е учредено ТКЗС „Устрем“, което от 1961 г. преминава в ДЗС – Трекляно, от 1979 г. в АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС. Открита е пощенска станция (1946). Селото е електрифицирано (1948 – 49) и водоснабдено (1945 – 65). През 1962 г. са построени нова училищна сграда и сграда на селкоопа.

Активни миграционни процеси.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Средорек принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Оброк „Свети Петър“. Намира се на около 2,5 км северно от моста над Треклянска река, в местността „Свети Петър“.
  • Оброк „Свети Георги“. Намира се на около 2 км северно от моста над Треклянска река, при махала „Селище“.
  • Паметник-чешма на загиналите във войните през 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г. и 1941 – 1945 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Крум Станоев Байтошев – 1903 – 1965, педагог, народен представител в IV Нар. събрание
  • Славчо Станоев Байтошев – род.1910 г. в с. Лечевци, педагог. Занимавал се е предимно с учителска дейност в Краище и Кюстендил.
  • Славчо Ангелов Венев – род1914 г.в с. Лечевци. Дипломат.
  • Росица Стоилова Венева – род.1929 г.в с. Лечевци – гелог
  • Иван Дончев Захариев – род.1914 г.в Лечевци. Икономист.
  • Иван Стойнев Захариев – род.1914 г. в с. Драгольовци. Юрист.
  • Зинови Арсов Сотиров – род.1920 г. в с Драгольовци. Строителен инженер.
  • Камен Асенов Колев – археолог
  • Кирил Божилов – писател, роден в с. Лечевци на 1 февруари 1932 г.
  • Станаки Динев Йорданов, род. 1931 г. в с. Горно Кобиле. Инженер-химик, завършил неорганична и органична химия, полковник.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.483 – 485 и 499 – 503;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441 – 2;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.28;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.665 – 666;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.202, 611;
  • Неделков, Аначко. – Краище. Родът на дедо Павле. С., 1999 г., 420 с.;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.38 – 39;